Прочетен: 5126 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2010 13:17
Съгласно регламента на конкурса класираните на първите три позиции през април Vedrin, Hristam, slavimirgenchev1953, mamas, henzelski (петима поради еднакъв брой точки на втора позиция) НЕ УЧАСТВАТ в следващите кръгове.
Новите предложения се събират ТУК . За да достигнете бързо до всички предложения, можете да отворите постинга през Блог вълни в моя блог. Ще добавям новите заявки за участие към вълната
ЗА КОНКУРСА- СТИХОВЕТЕ НА МАЙ #676
***
За конкурса на Пегас08 - новите предложения (1-5)
***
За конкурса на Пегас08 - новите предложения (6 - 10)
***
За конкурса на Пегас08 - новите предложения (11 - 15)
***
За конкурса на Пегас08 - новите предложения (16 - 20)
***
За конкурса на Пегас08 - новите предложения (21 - 25)
***
За конкурса на Пегас08 - новите предложения (26-30)
***
Ето и последните предложения в удобен за отваряне и четене вид:
Смърт!
от: priizracheen
Затънал в блато от лъжи,в моите собствени мечти.
Умирам!
Заровен в калта,
със замръзнало лице на повърхността,
опитвам се,
дъх да си поема,
но само студена кал навлиза
в дробовете ми!
Смъртта пред мен,
с черен сърп на рамо,
стои с поглед безличен.
Бавно и мъртвешко изсмуква ме,
капка по капка кръвта ми изтича,
останала засъхнала по вените ми.
Отпивам глъдка вода,
но мътна е!
С отрова размита е тя,
отрова от одавна умрели тела.
Смъртта усмихва се най-нагло и говори ми:
- Дишаш ли или с кал кървясъла гърлото ти се пълни?
Опитвам се очите си да отворя,
но сажди от изгорели вълнения,
вместо сълзи,
потичат по лицето ми
Господи къде е моето съмнение?
Това е ада или душата ми гори!
*******
Време да обичаш
от: starbuck69
Преди последния гонг на Живота, рундът ще свърши с броене до десет. От последната, пак до първата нота, дните Ти, ще летят като песен. Безпомощен, отстрани ще надничаш, ще поискаш да станеш отново. Ще обещаваш до гроб да обичаш и да не съдиш душите сурово. Ще поискаш да правиш Любов, която си стъпквал до ярост. Ще се вричаш на изгрева нов - да го срещаш с копнеж чак до старост. В нечий поглед ще дириш съчувствие, вдигнат палец, знак за помилване. Но обзет от хладно предчувствие, ще пропадаш след всяко засилване... Ще поискаш първо причастие, прогледнал в свръхново съзнание, ще се влюбиш в изгряващо щастие, изковано в безброй изпитания. Десет пъти към Бог ще надничаш, десет пъти ще скъсаш с греха си. Времето, дето си отделил да ОБИЧАШ, единствено може да върне дъха Ти! От последната, пак до първата нота, ще премине всеки миг като песен. Колко кратък изглежда Живота и колко скъп – в тези последните десет... *******Solo Por Una Vez.
от: alreadygone
Лутане сред облаци сиви,кръговрат от спомени безкрайно диви.
Неизпълнено мечти,
разбити съдби,
но това само любов в човека сади.
Сляп човек самотно стои,
духът му високо в небето лети.
Скрити копнежи, скрити сълзи,
все някога във всеки човек порой вали.
Страстта тъй силна, лесно се гаси,
когато закопаваш някой в мрежи от лъжи.
От чашата с уиски болката не умира,
цигарения дим истината не скрива.
Затворените очи виждат по-ясно,
рисувайки картини преминаващи бясно.
Ръката през косата не крие отчаянието,
луди мисли бушуват в съзнанието.
Тих стои и телефона,
притиснат от на тъмнината синхрона.
Устните тихо име шептят,
стонове тихи във въздуха трептят.
Очите останали са празни,
от незададени въпроси, но толкова важни
Звездите говорят, но мрака мълчи.
Луната тъжно гледа за първите утринни лъчи,
че и липсва Слънцето по отражението личи.
Настъпва светлина, вън птичката лети.
Вдигаш глава, отваряш кристалните очи.
В тях си само и единствено ти.
Тежкия грим не крие тъгата.
Усмивката на мим не скрива реката.
Поток от въпроси, с незнаен адрес.
Беден човек гледаш да проси,
отговори "solo por una vez".
*******
Пространствени пируети
от: phoenix2000
Светлинни сенки, Сияйно бели Ръце оплитат обезумели▲ Реки безбрежни, Струи метежни Ураганен вятър, Виелици снежни А той върви през простори баири Към пламък огнен себе си дири | |
♫ Думи изрича, музика свири Завихрен пясък, пустинни дири Земята пее му своята песен А той се скита все безтелесен | |
● Създания дивни, стенания бели Красиви момичета в миг полетели Червени череши, винени вишни Пропилени мигове в думи излишни | |
◊ Красиви спомени, крайности приятни Дъждовни пролети, страсти непонятни А тя върви в нощта през баири Във бяла тога, скалата свири | |
☼ Залез изгарящ,, изгрев прохладен Душа прочетена, с изказ изгладен Коне препускат волно пленени Но не от примки, а страсти нетлени | |
♦ Мечти прегърнати, стенания отвърнати Фантазии реални, трансформации печални А те вървят, двойки размити Светлинни сенки между звездите |
И си свиркам
от: essy
Хей така, неприлично облечена – с блузка, слуичер и дънки протрити, пак вървя след мечтите увлечена и си свиркам, за нищо не питам. За бедите от минало време, дето дебнат зад ъгъла скрито – тайно искат от мен на колене да се моля, а те да ме ритат. И за филма от нямото кино със приятели верни, добри, който днес се превърна в трилър, а светът се измерва в пари. Все вървя неприлично облечена – без Армани, Версаче, Фере, и си свиркам в мечтите увлечена, и се чувствам ужасно добре. А светът полудяло ме гледа - този лъскав от фалш водевил. Но какво от това? Нека гледа! Нека бъда за него бодил.*******
Спомен
от: smirena
Тъжно безмълвни,
тъй голо самотни,
липите ме връщат назад,
в запомнено лято,
с приятели-ято
се връщам в стария град.
Там длани узрели,
зеници изгрели,
посрещат ме радостно пак
и чудните улици,
с дъхави думици
липови тайни шептят.
Във лунните нощи
за нощната поща
конете си спира сънят,
утрин почука ли,
с вятъра хуквай ти,
слънчево бил е часът.
Лято крилато,
песенно ято,
с вас ли отлитна мигът,
*******
Бягство встрани
от: hel
Развълнува ме разказа на veninski "Дервиш Баба" и се върнах към стари мои размисли за бягствата от пътя и за съдбата, която се грижи да не продължат дълго.
Вървя си по пътя, а той е
в страни с разклонения
и всичко е пълно-препълнено
с безброй изкушения.
Душата, умора познала
от пътя преситена,
понякога хваща пътека
в гора освежителна.
Дървета със клони ми махат
(сред тях съм прехласната)
и нежна прохлада ме гали...
Насреща ми – местните.
Приятели, смях, чудесии...
забавно лудуване.
Тук всичко е обич и няма
излишно умуване.
Загрижен небесен закрилник
ме грабва със себе си.
- Не ритай сърдито, момиче,
от пътя далече си.
На пътя, избран от съдбата,
ме връща безотказно.
Добре, че са малките бягства -
ей, страхотно е!
*******
от: nmg
Слънчевото зайче ведро ми намигна.
Скочи във кревата - бързо се надигна;
хукна по тавана, разлюля пердето,
в миг кълбо направи - близна ми лицето.
Стрелнах го със поглед - скрито зад вратата -
слънчево момиче с лято във косата.
Хитричко надничат двете му маслинки.
Колко си ми сладка, малка Веселинке!
*******
от: hikari
Тайната на архангеловия меч
е никога да не излиза
от ножницата си,
защото опитът е убийство.
Въпрос на силно желание...
В замяна на това -
трениращият с Космоса
има право да убие себе си,
собственият си ум, егото -
и тогава,
земните хора се боят и бягат.
Архангеловият меч не желае да
завоюва победи.
Лунното отражение върху водата
не се движи.
Луната не изтича.
Единствено потокът отминава.
чуждици идват много от далече,
пак има хора, дет надават вик:
„Велик е, люде, български език!”
чуждици идват много от далече,
пак има хора, дет надават вик:
„Велик е, люде, български език!”
Велик е езикът ни, и ще оцелее във времето!
24.05.2010 17:55
А, Б, В - шепти букварят - той със мене разговаря
и ме води по света - вече мога да чета!
А е азбуката свят - дар от Солунските братя.
Б - България! Във нея весел и щастлив живея.
В е връх във планината, който среща пръв зората.
Г е гълъбчето бяло, в мирен изгрев полетяло.
Д - другарче, без което нямам радост във сърцето.
Е - елхичка в светъл час и край нея Дядо Мраз.
Ж - жита узрели, златни сред полята благодатни.
З - със знания и книга надалече се достига.
И - игри, игри любими в летен зной и снежни зими.
К е клас задружен, дето сбира знания детето.
Л е люлякът в Балкана на Игликина поляна.
М е мама! Майко мила, моя обич и закрила!
Н - народът ни любим е, дал ни българското име.
О е обичта голяма и към татко, и към мама.
П е песента изпята в похода през планината.
Р пък радостта разгаря, че изучихме букваря.
С е свобода мечтана, от борците завещана.
Т - трицветното ни знаме, дето със любов огря ме.
У - училище! Оттука блика изворът наука.
Ф е фар, пронизал мрака, пръв приятел на моряка.
Х - хорце игриво зная, гайда свири - аз играя!
Ц - цветя цъфтят в градина, както нашата родина.
Ч - часовникът тик-така - бързай, ще изпуснеш влака!
Ш - без шал и без качулка ставаш ледена шушулка.
Щ - щом щъркелът затрака, идва пролетта, не чака.
Ъ е ъгъл в мойта стая, дето уча и играя.
Ю - през юли е добре да отидеш на море.
Я е ярък небосвод, ясен път за цял народ!
ПОЗДРАВИ!:)
Благодаря за хубавите пожелания, да ти се връщат!
Благодаря:)
Нека творческите успехи не подминават и теб!
Честит празник!
Благодаря!
Честит празник и на теб, творецо!
Благодаря за стихотворението, много е хубаво. Ще го копирам за внуците ми.
ПОЗДРАВИ!:)
Честит да е и на теб празникът!
"Даже мен(нас) да ме(ни) няма..." - децата ни, учениците ни...после техните...
Честит празник, мила!
Благодаря ти, Галя!
Честит празник и на теб!
Благодаря, Руми!
Аз помня моите учители. Всички бяха сърцати.
Така е, Хвърковати! Спор няма :)))
2. Кого познавам в блог.бг
3. Училище за поети
4. Аз в Стихове.бг
5. При Ася - тв премиерата на "Аз, Времето и другите неща"
6. Любомир Николов представя "Аз, Времето и другите неща"
7. Сърце (клип) - подарък от papadok и Хрис
8. Магия(клип) - подарък от boliarkabg
9. Ружена
10. Раздумки в Бдимово
11. Фотошоп - уроци
12. За Стеф от Дела Раи
13. Besame mucho... Tango amore
14. Последната любов - gor
15. Картичка от Ани и Хейли за РД
16. Любов за задушници (sowhat)
17. Ниагарският водопад
18. Училище по щастие - Виктория
19. Ниагара през нощта.
20. Дела Раи, Островни гледки
21. Колекция народни песни
22. ПУСТА ХУБОСТ... КРАЙ НЕ Й СЕ ВИДИ!!! (Адриана)
23. Явор Найденов
24. Румен Романов