от: blagovestie

Държа сърцето си
във дланите си
и на теб го давам.
Само не забравяй,
моля те, внимавай,
че друго нямам.

Счупи ли се,
пръсне ли се,
спре ли да тупти,
ще трябва просто да захвърлим
отломките му
някъде далече,
за да не крещи.

Оставих го без броня,
без защита и без маски,
безкористно и без превземки,
без ключове и без врати,
без предрасъдъци,
без никаква възможност
за взимане обратно,
не притъпявах, не потисках нищо,
макар че често яростно боли.

Не го заемам,
подарих ти го, изцяло.
Остана ли без него
ще съм празна, просто тяло.
Не го накъсах на парченца,
за себе си и грамче не запазих,
Не ме е страх да го загубя.
За нея само бих могла да страдам -
за Любовта ни...
*******

Дъжд от надежда

от: cveti933

Поглеждам в мрачното черно небе
и не виждам Луна или звезди.
Духат хладни пролетни ветрове,
а горе има само облаци.

И пада първата капка дъждовна.
С прохладния си нежен дъх ме гали
и напомня за копнеж невъзможен,
и вместо да успокоява, пари.

Безспирно започват много да падат -
една след друга, все едно се гонят
или безмилостно се състезават,
че горещите сълзи да изстинат.

И сякаш с мен плаче и тревата,
от нощната буря сломена.
Сълзят безмълвно и цветята,
без Луната са те посивели.

Тъжни, загубили своя цвят,
само плачат, за миг не спират.
И аз загубила обич, като тях,
надежди намерени събирам.

Ала любов търсих в измамни очи,
а сега я намирам само в дъжда.
Падат капки дъждовни - като сълзи.
Сливат се с моите и само тежат.

Вече в друи очи аз ще я търся,
но сега нека вали.
В пороя от прохладна надежда
душата ми нека се потопи.
*******

Нещо малко.

от: punkass

Почуках на вратата ти и ти отвори,
съзря ме там - плачеща и жалка,
с треперещ глас ти заговорих,
поисках да покажа нещо малко.


А ти ме гледаше студено,
и сякаш нещо ме прониза,
замлъкнах бързо аз смутена,
и ти изрече "По-добре да се прибираш".


Затръшна се вратата,
а аз останах там, на прага,
сама със болката в душата,
сама с разбитата си вяра.


Тогава бръкнах си във джоба,
извадих нещо малко и кървящо,
оставих го на пода и си тръгнах,
и там остана моето сърце туптящо...
*******
 

Среднощно

от: valben

Градът отново е заспал,
а аз във своя свят будувам.
По листа бял, невинно бял,
отново мои мисли хукват и лудуват.
Те все ме водят някъде в нощта,
където нещо пак зове ме.
По мокрия асфалт звезди трептят,
намигат и напомнят, че е време
да тръгна, ето там, където свети.
Навярно някой там се моли
или пък незаспал поет е.
А може влюбени да са,
там в светлинката те преплитат
тела, мечти, съдба, любов една -
в нощта крила разтварят и политат.
Тогава аз се връщам и дъждът е спрял.
Ще чакам утрото да ме събуди.
А листът си остава бял, невинно бял,
но мислите ми продължават да са луди.
*******
 

Улицата, която води към тебе

от: mia2442

Дълга е тя, тази улица,

  и, всъщност, някак потайна.

 
Уж крача по нея -

  хитруша игрива -

  аха да те зърна -

  тя вече завива.

 

 И тичам така,

  сякаш някой ме гони,

  а тя сменя бързо

  имена, телефони.

 

 - Поспри се! - щ казвам.

  - Недей ми го скрива!