Аз всичко мога да направя

Не искам ничия възхита и преклон,
не искам помощ сляпа и подслон,
защото измолила съм ги от съдбата.
Тъй лесно е да кажеш: "Не мога!"

Цената знам на всяко действие,
подпечатило жестоко съвестта.
Плащам стриктно последствията
на всяка грешка, на всяка суета.

И ако утре хвана се здраво за ножа,
и в зъби стистна нечовешка злоба
от себе си да се учуди не може
някой, който видял е и горе и долу.

В името на нещо от мене по-голямо,
в името на хората, които ме обичат,
в името на необходимата промяна,
аз мога, аз мога да направя всичко.

От ореола на светец цигара да запаля
или в икона да превъна своето лице;
Давещия се в локва да подмина нехайно
или за друг да извадя своето сърце.

Тъй лесно е да кажеш: "Не мога!"
и кротко да следваш някакви закони,
за помощ и възхита да се молиш,
да чакаш за добротата си поклони.

Да плащаш със ракия дан на съвестта,
да търсиш прошка, на колене паднал,
а вътре някъде в дълбоките недра
и черния грях да ти се вижда правилен.

Аз мога, аз мога всичко да сторя.
Не ме спират прегради измислени.
Отдавна избрах за себе си простора
и безмилостно избих изконни смисли.

Следвам кодекса на своето сърце
и по-голям закон за мене няма.
Ето ги, аз имам, имам двете си ръце -
с тях разбивам и руша и пак изграждам.
*******

Мисли

Небето във очите ти се сгуши

а слънцето им се усмихна,

единствено капчука непослушен

с песента си не притихна.

Дочуваш мислите ми със сърцето

а те са пъстри пеперуди,

сестри са на дъгата по небето

танцуват танцът непринуден.

И виж ги, колко са далече,

а всъщност са ти много близо,

приемаш ги за свои вече

че сме едно, така излиза.

*******

Злобата

Ела! #670

http://www.youtube.com/watch?v=BIazx9kv_Nc

На сестра ми! С обич и благодарност!
От Г., 26.04 7.00ч.


Дар, изпратен от небето!
Радвай се на тишина.
Събуждаш се, насред морето-
Вълни, зеленина.


Чуден хор- небесна песен
Се носи над гората.
Птици ранобудни пеят.
Радват ти душата.


Сам , в старото имение.
Където спомени кръжат.
Искат те да ти напомнят.
За  стари времена.


Векове по тези друмища.
Кипял е труд, живот.
Беди, войни и кървища.
Измъчен , наш народ!


По чудо някак, оцеляваха!
След трудности, безспир.
И пак напред се втурваха,
Нашите деди!


Сега е тежко, след грабежа.
Отново черни дни.
Нови мъки се стоварват.
Сърцето ме боли!


Колко бегълци в чужбина?
Топим се като сняг!
Мътилка, бурно ни залива.
Човек не ти е драг!


Излъган пак се чувстваш.
О, безумен свят!
Бесове те следват,
В непрестанен бяг.


Ела с мен, приятелю!
В  зеленото море.
За миг да сме мечтатели.
Ще бъдем по- добре!


А без мечти, какви сме?
Най- диви зверове!
Ела за малко, да поплуваш,
В зеленото море!
*******