от: svetaemoi

Една ръка,протегната неволно-

докосва струна нейде в теб.

Една ръка,докосваща отново

стопява кубчетата лед.

Една ръка,с дланта нагоре

подканя те да продължиш.

Една ръка в света огромен,

способна е да те спаси.

*******

В полета на пеперуда

от: queerfish

Представаш ли си, мили мой,
пеперуден полет сред порой
от падащи звездни прашинки,
танцуващи с трепет дружинки.
В дъжд, изливащ с аромат мечти,
пеперуда в красотата си трепти.
Посипани крилете й са със цветя,
откъснати от пурпурите на дъга.
Пърха волна там, където
облака не ще отнеме й небето.
Там усеща се на вятъра вкуса
  във полъх на красива тишина.

Копнея като нея аз сега,
потопила в цветен прах ръка,
да те милвам с пръстите на любовта,
да проникна в теб със сладостта,
просмукана от всичките ти сетива,
после в нежност да се утая полека,
да оставя себе си във медена пътека.
С изронената под краката гравитация
във простора да се претворя във грация.
Там, където безтегловни и красиви,
всички птици до безумство са щастливи!
Макар и кратък пеперудения полет,
изживян е във дихание на пролет!
*******

Оркестър и нежност
-------------------------

Тази вечер те свирят за нас,
китарата тръпне от гибелна страст,
цигулката плаче с примряло гласче,
оркестър без име, но с голямо сърце...


Пулсиращи ритми във пълен синхрон
изпълват ефира до звездния склон.
Богиня и рицар сме днес за града,
с безбрежната нежност покрили света!

Автор: Мими Ко
*******

За теб, моя обич!

от: fantagero0000

ДОКОСВАНЕ

Долетя от някъде нечакан,

                 а така желан!

Донесе ми в полета си

                 обич!

Не знам дали

                  в сърцето ти е тя,

или огнището

                  умееш да разпалиш.

Пожелах те,

                  от първия ни миг,

но времето

                  между нас стои.

Изковало

                  за всекиго от нас

дълг, минало

                  и дни несподелени.

С мисли те целувам

                  и зова!

Душата си

                  на обич вричам!

И нищо, че е пътят ни

                 предначертан.

Душите ни се вплетоха

                 в докосване!

*******

Сбогуване...

от: divna8

Душата ми - лира разплакана,
със скъсани струни стои
изправена в ъгъла. Наказана,
задето мълчаливо търпи...

Душата ми - дърво неразлистено,
протегнало корени към Небето,
излива мисли молитвено -
да проговори в нея Детето...

Душата ми - ракла наредена
с чеиз от чувства, недаруван -
като невеста, в бяло пременена,
с обич несбъдната се сбогува...
*******
Началото на следващата петица е поставено. Не чакайте крайния срок, приятели! Направете своята заявка за участие в постинга, който се намира на първа позиция в блогрола на Пегас, а аз ще ви включа в блогвълната и ще ви представя в следващи постинги в моя блог.
*******
Нека този конкурс не е надпревара, а повод и възможност за общуване!
Нека се опознаем чрез докосването на най-нежните струни на душите ни!
*******
Моля тези, които подкрепят идеята, да дадат своя принос за нейното популяризиране!