Прочетен: 14129 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2009 09:31
Оригиналът: http://mamas.blog.bg/poezia/2009/08/19/syblechi-me.382223
Прегърни ме!
Искам те!
Съблечи ме!
Цялата...
Няма никак да е лесно -
с много ризи съм навлечена.
Ала ти не се плаши
и не бързай - имам време.
...Как да почнеш ли не знаеш?
Мъничко ще ти подскажа:
Първо бавно, с нежни пръсти,
съблечи от мен умората.
После ризите на грижите
смело настрани хвърли.
Не забравяй и тревогата,
дето в мене се е вкопчила!
Пипалата и, отровните,
всичките ги отскубни!
После...ризата със раните.
О, да, доста е надрана.
Но залепнала е, пустата!
Леко дръпваш, а боли...
Малко време ще отнеме
раните да излекуваш.
Но не се отказвай, моля те,
и додолу я смъкни!
Продължавай да събличаш
ризи вчерашни и... утрешни.
Куп натрупай, запали го -
нека изгори в страстта!
А когато ти се стори,
че наистина съм гола -
в най-потайните ми кътчета
съблечи ме
от страха!
...
За да мога да обичам...
****************************************************
Първи контрапункт:
19.08 13:17 Гола съм.
Съвсем съм гола.
От умората и грижите.
Като нова съм,
смъкнах веригите
на тревогата,
освободих се от задръжките.
Смъкнах ризите учтиви
и груба мога да съм,
но съм гола...
гола пред теб и целия свят,
пречистена,
прозрачна съм, като езерна вода.
Само омразта и калта,
на злобата
още се вият около моята снага...
докога...
аз съм гола
съвсем съм гола
ослепителна!
Какво пък -
ще остана под дъжда
под твоя благодатен дъжд.
Нека се излива
върху мен отровата -
нали сега си с мен,
ще ме защитиш...
********************************************************************************** Провокацията: +моите отговори
47. veselinvalev - Гатанки
19.08 14:19 Като отидем в бутика, казва: "Облечи ме!"
Като се приберем от бутика, казва:
"Ха сега съблечи ме!".
И ние какво правим.
Цял живот си играем -
на събличанка и обличанка.
Ето това правим.
Ха сега, мили деца,
познайте коя е Тя?
НЕ СЪМ АЗ!
________________
Имам и втора гатанка:
Докато е малка
я обличат в страх. ВЯРНО!
Като порасне
сама се облича
в него. ВЯРНО!
Накря идва
при теб
и ти казва:
"Съблечи
от мен страха."
Как да не я...
Обичаш. ПРОСТО НЕВЪЗМОЖНО!
Ха сега,
мили деца,
кажете
коя е тя? А СЕГА ДЕ!
_____________
Имам и трета гатанка:
"Много ли ще ме биеш
за гатанките, Славче?” ЗА ЕДИН БОЙ ЛИ СИ?
Ама нея си я държа
облечена.
За да не хукне
гола навън
кога я погнеш,
та да и се смеят
децата.
_________________
Гатанките писа
с много
несъблечен страх
Веско Зевзека.
Как ли се съблича мъжки страх?
**********************************************************************
Нов прочит:
54. veselinvalev - mamas
19.08 17:34 Хареса ми идеята ти с ремарките, Славче. Реших и аз да се пробвам с тях. Щото, за проба пари не вземали.
СЪБЛЕЧИ МЕ
Прегърни ме! - /АМЧИ АЗ КО ПРЯЯ СИА? ВИЖ КАК СА МИ И ДВЕТЕ РЪЦЕ.
Искам те! - /Е, ДАЛ СЪМ СЪ./
Съблечи ме! /АМ НАЛИ СЪМ ПОЧНАЛ, ЧОДЖУМ./
Цялата... /Я НИЙ РАБУТТА НАПОЛВИН НЕ ЗАРЯЗВАМЕ./
Няма никак да е лесно - /ЛЕСНО, ТРУДНО, ХВАНАЛ СЪМ СЕ./
с много ризи съм навлечена. /МНОЖКО СА, БАЯ, БАЯ./
Ала ти не се плаши /Я, Ш СЪ ПЛАША, САМО КАТАДЖИЙ МОЖ МА МЕНЕ УПЛАШИ./
и не бързай - имам време. /Я, ШИ БЪРЗАМ. ШИ УДАРЯ И АЗ ИДИН ОТПУСК НА МУРЕТУ./
...Как да почнеш ли не знаеш? /КАТ МА СПРАТ ЗНАМ - ЗАПОЧВАМ ДА СА ПРАЯ НА АМСАЛАК./
Мъничко ще ти подскажа: /Е, НЪЛ ЗА ТУЙ СА ПРАЯ НА АМСАЛАК./
Първо бавно, с нежни пръсти, /АЗ И ЛАДАТА ТАКА ПИПАМ/
съблечи от мен умората. /ТЯ И ЛАДАТА МАЛКО КАТАЛЯСАЛА./
После ризите на грижите. /А, СМЯНЯХ РИЗИ И БУТАЛА ЛАНИ, СЕГА НЯМАМ ГРИЖА С ТЯХ. НИЩО НЕ И ЛОПА ВЕЧИ. ФЪРЧИ НИ СЪ СТИГА./
смело настрани хвърли. /ФЪРГАМ КЪЧ НАПРАУ КАТ Я ИЗДУЯ ТЪЗ ГАЗ./
Не забравяй и тревогата, /А, КАТАДЖИИ ДЕБНАТ, ИМАМ АЗ ИНО НАУМ, АМА СЕГА Ш НАТИСНА ЯКУ./
дето в мене се е вкопчила! /Я СТИСКАМ ЗДРАВО АЗ ВОЛАНА. ПИПНАЛ ЛИ ГО, НЕ ГО ПУСКАМ./
Пипалата и, отровните, /БАЯ ПУШЕК ИМА НА ТЕЗ НАШТИ ПЪТИЩА, ЧИ ТО КУЛА ДУ КУЛА, АМА И НА ОТРОВИ СВИКНАХМЕ НИЙ. НА СИЧКУ СВИКНАХМЕ ВЕЧИ./
всичките ги отскубни! /ЗА ТУЙ НАШТУ МУРЕ НАПРАВО ГО ОТСКУБНАХ СКОРОСТНИЯ ЛОСТ. ГОЛЯМ ЗАДРЪСТЕНЯК. НА ПЕТОЛЪЧКАТА - НАЙ-МНОГО./
После...ризата със раните. /ЗИМАТА ЕДИН КОМШИЯ МИ Я ДРАСКА С ПИРОН./
О, да, доста е надрана. /КАК НАДРАНА!? КЪДЕ!? ЧИ АЗ Я БОЯДИСВАХ НАНОВО!?.../
Но залепнала е, пустата! /А ДЪРЖИ СИ НОВАТА БОЯ. НИЩО И НЯМА./
Леко дръпваш, а боли... /Е, МАЛКО ГАЗ САМО. НЯМА ЛОШО ДА ДРЪПНА МАЛКО. ЕЙ ТОЗ МАСКВОЧ СИГА Ш ГУ ИЗРЕЖА. ВИЖ КАК СЪ ПУЛИ С ТЕЗ УЧИЛА ПИНСИУНЕРА МУ С ПИНСИУНЕР. НАПРАУ ГУ ЗАБУЛЯ. ХА НЕКА МИ ГЪЛТА ПУШЕКА.
Малко време ще отнеме /СВЪРШИ ТЯ ВЕЧИ, НИ СЪ ВИДИ МАСКВОЧА./
раните да излекуваш. /А ИМАМ СИ АПТЕЧКА. ЧИ ИНАЧИ ГЛУБЯВАТ КАТАДЖИЙТИ. НАШ КАК СЪ ЗАЯЖДЪТ./
Но не се отказвай, моля те, /КЪДЕ Ш СЪ УТКАЖЪ, НИ ПОВИЧИТУ ПЪК ГУ МИНАХМИ./
и додолу я смъкни! /ПУСНАЛ СЪМ Я ТУКА ПУ ИНЕРЦИЯ. НАНАДОЛНИЩИ ЩОТО./
Продължавай да събличаш /ЖЕГА, ЖЕГА, НЯМА КЛИМАТИК. СФАНА МИ СЪ ВРАТЪ УТ ТОЗ УТВОРЕН ПРУЗОРИЦ./
ризи вчерашни и... утрешни. /А, ПОВЕЧЕ РИЗИ И СИГМЕНТИ НЕ СМЕНЯМ. С ТЕЗ ШИ Я ПИНСИУНИРАМ ЛАДАТА./
Куп натрупай, запали го - /И ПУЖАРУГАСИТЕЛ ИМАМ. В БЪГАЖНИКЪ. МОЖИ ДАЖИ И ДА РАБОТИ./
нека изгори в страстта! /НАГАР МАЛКО ДАВА НА АСПУХЪ./
А когато ти се стори, /ЧУКНА НЕЩУ УТ СТРАНИ СЯКАШ. ТОЗ ДЕТ СЪ РАЗМИНАХМИ СЯКАШ КАМИЧЕ НАСТЪПИ?.../
че наистина съм гола - /Я, ТИ ЩО СИ ТЪЙ ХЕПТЕН ДИБИДЮС?/
в най-потайните ми кътчета /ЕЙ КЪДЕ СЪ СЕ СКРИЛИ ПАЛКАДЖИЙТИ, ВИЖ ГИ./
съблечи ме /ЕЙ КЪДЕЙ, ЗНАЕХ СИ, СПИРАТ МЕ. МЧИ АЗ ПРЕГЛЕД НЕ СЪМ МИНАЛ. КО Ш ПРАЯ СИГА?/
от страха! /МАЛЕЙ, АМ ТИ СИ ДИБИДЮС ГОЛА, КО Ш КАЖАТ СИГА КАТАДЖИЙТИ.../
...
За да мога да обичам... /ЕЙ ТАКЪВ МИЙ НА МЕН ПИКЛИВИЯ БАКШИШКИ КЪСМЕТ!!! ЕЙ СИГА ВЕЧИ МИ ОДРАХА НАЦЯЛО КОЖАТА, ДА ГО Е.../
********************************************************************** mileidi46 написа: http://mileidi46.blog.bg/hobi/2009/08/19/za-teb-mamas.382565 vsi4ko sam ti kazala tuk! Za TEB E!!
"Съблечи ме" на италиански (буквален превод, направен от Милейди)
Abraccia mi...
Ti voglio!...
Spoglia mi...
Tutta...
Non sara faccile -
con molte sono vestita!
Ma non avere paura,
e non farlo veloce - ho il tempo.
...Non sai come iniziare?
Ti devo suggerire un po:
Prima lentalmente,con dolcezza dita,
spogli da me la mia stancezza...
poi le camicie di cura ,
con curaggio caccia li aparte...
Non dimenticare anche la preocupazione,
incollata di me -
come una piovra tossica......strappala!!!....
Poi la camicia con le ferite.
O.si,e abbastanza rotta e!
Pure lei si e incolata,besstiaccia!
estrarre delicatamente....fa male...
ci vorra un po di tempo
per curare lr ferite.
Ma non rinunciare, ti prego,
tirala tutta in giu!!
Continua a spogliare
le camicie da ieri ...e domani.
fai con loro una rogo,
e lasciali bruciare con passione!
E quando ti sembra,
che da vero sono gia nuda
nella maggior parte dei miei luogi segreti
spoglia da me
la paura!
...
Per рoter amarti....
**********************************************************************
Отзвук: 83. 0rth0d0x - възможно ли е
12:29 толкова силно чувство
да ме блъсне,сякаш
насрещен експрес от монитора
прегазва душата ми,посмяла от
внезапна страст,избухнала
дълбоко в нейните дебри
да надигне глава
сякаш пиленце,което е дочуло
зова на майка си в ноща?
**********************************************************************
Нейде по нощите, изкушен от славата (предчувствал е, че ще иде на първа, предполагам), даскал Веско обяви:
19.08 23:33 - “СЪБЛЕЧИ МЕ” – ВНЕЗАПНО КОНТРОЛНО
http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2009/08/19/syblechi-me-vnezapno-kontrolno.382838
Ето темата: АНАЛИЗ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО
НА СЛАВКА ХРИСТОВА – mamas
“СЪБЛЕЧИ МЕ” Пояснения: анализът е абсолютно свободен. Няма ограничения в жанра, в обема и в типа интерпретация. Няма посочен редуциран сегмент от света и проблематиката на творбата. Вие сами решавате какво, как и докога. Който иска да пише научно – да пише научно. Който иска псевдонаучно – да пише псевдонаучно. Който иска художествено – художествено.
**********************************************************************
И като се почна...още не е свършило контролното!
********************************************************************** Най-примерната ученичка се оказа: 1. sowhat - уф веско луд умора няма :))
19.08 23:49 и като почна едно събличанье дранье и подфърлянье та цяла неделя.
мчи тя лирическатъ мноо съ ни дърпаши. ма мноо ризи мноо нещу -кат каладжийка у читвъртък пазар.
па оня лирически нещу съ поприсуркваши , ма н крайна сметка любопитствуту наддиля.
хубу чи ямбулскътъ пужарна е близу ду центъръ , иначи за малко за изгори безистена .
пу пу хубави мумчетъ излезнааа пожарникарчетата ,
славка да организира скоро среща пак окол безистеня
и да пучерпи.
След нея се изяви:
8. tili - Ето ти Учителю един контрапуНТ на Слава
13:54 ОБЛЕЧИ МЕ, ОБЛЕЧИ МЕ
И веднага ме пусни!
Не искам вече!
Тук измръзнах!
Тръгвам си,
че нямам време
за вечните ни хитрини!
Даже да не ти е ясно -
някак си се оправи!
Няма да е никак лесно -
с много ризи се навличах
от суетност и лъжа,
но лъжата е до време.
Чак сега ли го разбра?
Всъщност - хич не ме обличай -
всичко ще оставя тук!
Ще си тръгна аз така -
няма как да облека
всички свои стари ризи
без да ги поизпера.
Как петната да изтрия,
няма препарат за тях!
Че с булото на срам и грях
живота си сама окалях!
Нямам вече сетива,
ни отровни пипала,
фалш - любовните слова.
Дворът тих не е за нас,
ни въздишки спотаени...
Всъщност ти ли беше с мене,
аз ли с теб тъй дълго бях?
Не зная!
Но и не изпитвам страх
да тръгна искрена и гола,
свободно да въздъхна пак.
да видя слънце подир мрак!
И като с тъмни очила,
но само вън - за ден, за два
да поприкрия този поглед,
на сова - тъжна нощна птица,
живяла дълго във лъжа.
И постепенно ще привикна
към слънчевата светлина...
Не, няма рани, нито страх -
отново искам да обичам,
но този път - без срам и грях!
Ти малко тук поразчисти,
а ризите ги изгори!
Даскалът се намеси с малка редакция: 12. veselinvalev - tili
15:06 А, ударих му една даскалска редакция аз.
И Пърличев и Пишурката
ряпа да ядат пред мен,
че за баба ми за хурката
ода съм такмил с рефрен.
Покрай дяда ни СЛАВЕйков
даже хич не съм сломен.
ОБЛЕЧИ МЕ, ОБЛЕЧИ МЕ
(по tili - редактирано)
ОБЛЕЧИ МЕ, ОБЛЕЧИ МЕ
И веднага ме пусни!
Не, не искам вече!
Тук измръзнах!
Тръгвам си.
Няма вечни хитрини!
Даже да не ти е ясно -
някак си се оправи!
И за мен не ще е лесно –
от суетност, от лъжи
с много ризи се навличах,
че любов не е това –
а е куха нам привичка, -
чак сега ли го разбра?
Всъщност - хич не ме обличай -
всичко ще оставя тук!
Ще си тръгна - тъй - без нищо -
няма как да навлека
всички свои стари ризи.
Ни една от тях не ща.
Камо ли да ги пера.
Как пробойни да изчистя,
няма препарат за тях!
С “булото на срам и грях”
в тоз живот сама узрях!
Нямам вече сетива
за фалшивите слова
и за вишни белоцветни.
и въздишки спотаени...
Дворът тих не е за нас.
Всъщност ти ли беше с мене,
или дълго бях със тебе?
Не, не зная!
Но и не изпитвам страх
по пътеката докрая
да вървя и гола в рая,
там свободно да въздъхна
и дано да има взор
подир мрака в тази стая!
Искам истинска любов,
няма рани, няма страх,
да обичам, да ме любят -
този път – без срам и грях
Тръгвам вече – както съм -
Ева преди първороден грях,
Нямам нищо веч за тебе –
Нито думи, нито смях –
Ако искаш тук чисти.
Ризите ги изгори.
Соу пък най-амбициозна, за награда се бори:
16. sowhat - ужасТни сте
18:54 сега ще напиша един чалга вариант по славето
събличай ме
безумно ме събличай
събличай ме с ръце, с очи с уста
събличай ме
на плажа
в мерцедеса
събличай ме с портфейл
(не съм овца)
събличай ме
то кво ли съм облякла
събличай ме по залез в съни бийч
и в съблекалните на мола ме събличай
а после облечи ме
като пич
събличай ме
с шампанско ме събличай
събличай ме във Хилтън и в Порше
събличай ме безумно
(хм, обичаш ли ме )
ще ти предложа своите дини две
Звънец!!!
34. ran - поздрав за през междучасието
20:44 http://vbox7.com/play:9f8f47da
забелязах празна интунационна ниша между
чалгата на Соу и суровата действителност КАТ ********************************************************************** Хайде на милинките!
Тази песен е поздрав от http://qbylkovcvqt.blog.bg/
Няма да го пипам повече, да не разваля нацяло работата...
п.п. Контролното при Веско продължава! :)))
;))))
mamas- автор, Вълев редактор и Соу за аромат! Обичам лятотооо!!!
;))))
44. sowhat - аФтурката да земе да ни измапулира
20.08 21:33 с една ямболска милинка.
така де .
http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2009/08/19/syblechi-me-vnezapno-kontrolno.382838
mamas- автор, Вълев редактор и Соу за аромат! Обичам лятотооо!!!
но не мога да се въздържа, като ме гепи лигнята :))
освен това признавам си чистосърдечно - не съм ям_булка, но родих две такива :))
но не мога да се въздържа, като ме гепи лигнята :))
освен това признавам си чистосърдечно - не съм ям_булка, но родих две такива :))
Две ямболски булки?
Я конкретизирай! (Може и на лични.)
Остана ли някоя милинка и за мен? :))))
Остана ли някоя милинка и за мен? :))))
Ами да!
Ходи ли при Веско да видиш? Неговите коментари на различните интерпретации и контрапункти са направо блестящи!
Ей, как не се излъга още един да пише в предишния ми постинг - заковаха се 99 коментара и няма мръдване! Не е редно аз да си ги закръглям на сто...
Ямболски милинки!
Бургаски странджанки...
Все "Облиз пръстчета:)))) "
Прегръдка за морското момиче!
21.08.2009 11:26
и както завършват някои руски народни приказки:
"Три дни ядохме,пихме и се веселихме.По брадата ми тече - в устата ми нищо не влезе..." :)
и както завършват някои руски народни приказки:
"Три дни ядохме,пихме и се веселихме.По брадата ми тече - в устата ми нищо не влезе..." :)
Оооо, иди при veselinvalev да видиш какъв купон стана - че и още продължава!
Точно такава беше целта - да се забавляваме за разтоварване.
Хубав ден, мила!
http://cefulesteven.blog.bg/izkustvo/2009/08/21/i-otnovo-syblechi-me.383463
http://cefulesteven.blog.bg/izkustvo/2009/08/21/i-otnovo-syblechi-me.383463
Надявам се, че нямаш нищо против да го сложа и тук.
А многото коментари говорят добре за интереса към написаното от тебе. Моите поздрави.
12:10 mamas написа:Ако не бяха последните две изречения, щях да си помисля (?), че това е поредната интерпретация на моето "Съблечи ме"...Като гледам кога си влизал в блога ми (06:38 - cefulesteven), изкушавам се да мисля, че наистина това е предизвикателството...
Хубав ден ти желая!
Предизвикателство: да. Знаеш, че това е една от няколкото ми основни теми: "Съблечи старицата от мен", "Съблечи ме до сладка смокиня", "Съблечи ме от смъртта"...това са част от заглавията ми, различни разкази, но от сто посоки върву към върха на идея, която ти си успяла да изразиш с едно - единствено стихотворение.
Ти ме насочи тази сутрин към идеята за която бях подготвен. Което не е никак, никак малко.
Приеми, че и този и другият разказ, който може и да успея да напиша, ще са реплика към творбата ти, защото просто не обичам много, много да анализирам:)))
И отново, съблечи ме!
Събличаше ме бавно. Съблече ме от задръжки. От мисълта, че ме съблича. Съблече ме от свян. Не бързаше, а дрехите, сякаш се топяха, по пръстите ми. Съблече усмивката ми от хлад, а голият й израз така и не разбрах. Падаха морални норми с дрехите, сякаш крепостни стени рухваха. Отдавах се по-свободно, все по-голи ставаха думите ми. Все по-голи ставаха и мислите ми и душата ми. От нея някога се плаших и се срамувах. Твърде дълги бедра има, твърде настръхнал е мъха над тях, а мъха съм самата аз, тази плът която стегната в кафявата униформа на бита, изпълнява обществено важни функции. Роботизирана, стриктна и точна, програмирана да бъде майка и съпруга, в екстремални ситуации и за всеобщото благо: любовница. Най-интимната част на душата: тялото, което твърде малко познавах, преди да позная нея: душата, преди да я разголи чрез самото тяло, за да я видя като тяло. Замайвам се. Съблича словореда ми от норми. Съблича ме от чувство за време, а сънищата ми от обърканост. Разтваря ги в реалността и тя заприличва на сън. Плъзга слънчеви лъчи по голите ми рамене. Чувствам ги като дъжд от целувки, на трима или четирима рунтави сатири. Истински животни, но изпълнени с незрял романтизъм. Полуюноши, полуглупаци. Минават и през живота ми такива. Съпругът ми не беше от тях. Той никога не ме е събличал, винаги съм се събличала чрез пръстите му. Те ме слушат, усещат желанията ми, спират да му принадлежат. Изпълва ги наслада, но това не е тяхната наслада. Моята е. Самозадоволявала съм се чрез него. Но вън от интимният план е единственият мъж с който дълбоко съм имала общо, макар и да не може да се сравнява с онази стихия която ме събличаше.
Разголваше се кожата и не просто разголваше, а цъфтеше. Смееше се и намигаше всяка фибра, лъстеше с усмивката си, искаше да прави любов. До костен мозък се разтварях, до мрака под материята поглъщах, губих съзнание, представа за време. Събличаше ме от спомени, събличаше ме от всичко научено. Събличаше ме от тезите които съм защитавала до припадък в спорове. Събличаше ме от пяната на войнстващата ми вакханка. От онази кафява униформа, която споменах и не съзнавах, че носи същността ми. Събличаше ме от призрачният софтуоер, който ме правеше удобен изпълнител на чуждите желания. Имаше случаи в които крещях: „Спри! Правиш ме да изглеждам безсрамница! Все по-гола съм, все по-гола!“ Разкривах разголеност, все по-гола и гола разголеност и пред чуждите очи и души. Все повече гърди, все повече бедра, че дупе. Вятърът понякога вдигаше поличката ми, колко време трябваше за да ме накара да нося къса. Вятърът вдигаше поличката ми, а облизаните ми от слънцето бедра шоколадови, като листа от открадната икебана, розовите, тъй наречени, прашки, които трябваше да крият нещо, а са символ предаващ му по-голяма значимост, нещо като короната на краля, баретата на художника или пискюлчетата на клоуна. Смея се, а смеха не съблича чувството ми за хумор, то е съблечено. Виж, сълзите, които кой знае от къде са се взели, защото нямат общо с фриволното ми настроение, събличат нещо, което не познавам у себе си и честно казано, не съм наясно дали искам да опозная. И няма общо с нещо от всичко това, което може да съблече психоаналитик, защото предполагам е предмет на онтологията и не е част от мен, а от цял свят. Съблича ме от мислите, от последните, твърде обърканите, неразбираемите. Някога обичах да съм объркана, да не разбирам. Обичах блус, събличането чувствах като покварата, която желаех да си играе с мен, като изкусител, с която флиртувах, на която се боях. Обичах и джаз. Слушам и блус и джаз още. Твърде голи са звуците за да я има онази събличаща се възбуда. Или остарявам. Как пък не. Съблича ме от чувство за време. Няма време, всеки миг е вечен. Пия го до дъно, впивам устни като бясна любовница. Толкова съм самотна. Толкова го искам. Съблича ме от оправдания. Слага тъмните очила на носа ми, за едната му перверзия. С облечените очи само личи, колко по-гола съм. Но ще махне и тях, ще махне и тях някой ден. Знам го и отчаяно крещя:
„Спри! Спри дотук! Моля те...“
Пикантна ми изглежда сега мисълта да ме съблече до самката ми, но случи ли се...Ще загубя усещането на тази мисъл. Както усещането към блуса и джаза, които сега са просто голи звуци, а бяха разсъбличането.
Съблече ли ме до Ева, ще стана толкова невинна, че ще изгубя и приятното усещане на съблазънта.
Продължава да ме съблича. И вече съм кукла в тези напористи ръце. Слушам ги, изпълнявам, отдавам механично, тялото си.
Все по-гола и открита съм. Някога загубих чувство за срам, сега губя чувство за безсрамие.
Все по-гола съм.
Събличаше ме бавно, но започна бързо.
Съблича ме, съблича ме, съблича ме...модата.
А многото коментари говорят добре за интереса към написаното от тебе. Моите поздрави.
Благодаря...интереса си го бива, но и коментиралите имат принос със своите интерпретации.
* * *
Пролетната умора ме повали, просто пролетна умора.
Не отегчение, не. Аз обичам живота си, много го обичам.
Обичам го, заради тези които обичам. Обичам и много които не ме обичат. Не, че ще го призная, не. Даже и от себе си, го крия. Не, че бих си го помислила, не. Просто пролетната умора ме повали.
Искала съм да я съблека от себе си.
Както и града, полепналите погледи по мен. Да се окъпя в онези зелени аромати, които кисилеят от невинност, които скоро ще пукнат онази ципа, без което е немислимо да разтворят устните на цветовете си и те да ухаят и радват окото.
Поглъщаха ме пътеките, града надолу, а гората с усмивка съблазнява към покоите си.
Не съм вървяла часове, просто пролетната умора ме повали.
Свих крака, сънувах и с отворени очи. Тежаха ми клепачите. Исках да се съблека и от зрение, от собственото си зрение, което ме сковава във формата си.
Плахо го разбирах, исках да крещя. Не знам от страх или възбуда ли? Като зверчета двете емоции бяха впили зъби във вратовете си, валяха се, едно кълбо от мятащи се животни, което някак от страни, виждах. С учуден поглед, гледах двете най-диви емоции в мен самата и недоумявах, защо ми изглеждат толкова чужди.
Той ми шептеше, шептеше ми откъм гърба.
Каза ми, че приличам на нея. Каза ми, че в началото помислил, че съм тя. Молеше само за миг да постоя. Дъхът му, нахално се галеше в шията ми.
Каза ми, че няма значение. Каза ми после, че съжалява, че ме е оприличил. По-хубава съм, но и това няма значение. Всяка жена е уникална, и тази тривиалност ми каза. Но как ми я каза! Каза и още нещо, не помня какво. Имаше нещо хипнотично в гласа му. Не, не търсеше ефекта, май не беше на себе си. Не, не се и плашех. Ужасът ми се въргаляше впил зъби във врата на възбудата, тя своите в неговият. Бяха ми чужди. Друго изпитвах.
Казах му, да каже нещо, да не спира да говори. Казах му го, защото се боях, че ще кажа друго. Исках да прогони мислите ми. Не, не да ги прогони, а да ме съблече от тях. Какво правих! Не ми е в нрава, не. Не мога да си го представя. Аз не съм тяло за приключения, нито моето за приключения е гладно. Не и тези в ласките на непознатите. Търся друго, може би търся, остатъци ценности в трънлива градина. Тази която съм измамила, тази която е в мен и отдавна е задушила цветове в плевели, но заради единият останал между тях, заслужава си да нараня ръце в тръните.
Плъзгат се от устата ми думите. Чувам гласа си и не го познавам. Не съм аз, природата ме е обсебила. Твърде уморена тръгнах, забравила съм някъде самосъзнание. Тежало ми е, а гората ме е блазнела, не можела съм да продължа с него. Май първият път когато спрях. Като раница съм го свалила от себе си. Смея се. Приказвам му което си и мисля...
Но ти ме събличаш! Възкликвам. Не мога да повярвам, че го прави. Не аз го правя. Сама го правя. Моите ръце.
Вървяла съм без самосъзнание по пътеките и гората ме е обсебила. Безсрамна съм като клоните. Той просто попита, бих казала плахо, може ли да ме снима. На нея съм приличала. Дори не отворих очи. Чувствах сянката му върху себе си.
Мога ли да разголя рамо? Детинска свенливост, направо. Такава долавям в гласа му. Мога ли?
Да, мога.
Каква съм била? Учителка. Казвам му го и се смея, а той май не разбира.
Омъжена ли? Да, щастливо. С две деца.
А гадже? Всичките ми ученици. Няма тийнейджър, който да не е влюбен в мен. Аз също си падам по него, но трансформирам сладките си усещания във волята, която обладавам съзнанието му, за да му оставя нещо в него, че да ме помни цял живот с наученото. И по предмета и за живота...Млъквам, смутена съм. Даже ми се реве. Сега разбирам, колко малко знам за живота. Беззащитна съм във внезапно изпълнилото ме усещане.
Този път сама си питам, иска ли да разголя и другото рамо.
Чувствам се в бездна. Все още по раменете ми е полепнал града, всичките погледи, всички оценки. Онази лудата, която ме е обсебила, която е наоколо се бунтува в мен.
Искам да разголя с раменете и крилете си. Сега си спомням, че някога ги имах. И бяха черни, хищни почти, но само галех с тях. Казах му, че имам криле. Той се засмя. Потвърди, че имам.
Разсърдих му се, че се майтапи. Каза ми, че тази усмивка събличала години от мен, разголвала непълнолетната.
Вдигнах полата високо. И потръпнах, по-скоро от болката, с която скъсах някаква сраснала се задръжка с мозъка ми. С какво съм по-некрасива от фотомодела, който му е вързал тенекия. Не, че съм я видяла, но едва ли ще го има това нещо.
Тя е по-свободна. Може би, по-глупава. В последното не мога да съм сигурна, май е само утеха, че не мога да имам свободата й. Може би е мръсница. Май пак, една утеха.
Нагарчат ми очите. Наричам го подлец и че няма право да ме обвинява и макар, че нищо не ми е казал се плаши, а аз се смея. Дали да си поиграя с него? Не, какво ми е виновно момчето. Казвам му, че се шегувам, много е сладък. Питам го, трябва ли да си сваля сутиена, а той отвраща:
Ако може?
Трябваше дланите да са на гърдите ми и да го гледам боязливо, но не прекрих гърдите, нито помня как съм гледала.
Не виждах, бях в тъмница. В крепостта, която цял живот съм градяла около себе си. Училище, дом, деца и отново училище и други деца. Кварталните клюки, книгите, понякога и стихове, написвах ги набързо. Криех ги, казах му.
Недоумяваше защо. Недоумявах също, но му казах:
„Защото ме събличат!“
Треперях, хапех юмруче, в килията на крепостта си, очаквах демони и троли да влязат и да ме разкъсат. Бях в търбуха, на своята сигурност, която губих сега, защото признах на непознатият онова, което крия, а той не ме разбра.
И тогава, аз, престанах да го разбирам. Не смятах да се събличам повече. Дори не го познавах. Как му се доверих! Как! Каза ми, че снимките му са художествена фотография, че оттук нататък започва работата по тях, че приличат на картини, които изобщо нямат връзка с епохата, че лицата не са тези които са му позирали, рисува лица, защото става въпрос за приказни образи.
Попитах го не приличам ли на приказен образ, но това беше кокетничене.
Каза ми, че съм много повече от приказка и май не излъга.
За това му повярвах, но за другото как посмях! Ами, ако видят утре учениците ми или децата ми, снимките.
Казала съм го на глас.
Подаде ми фотоапарата. Помоли ми да ги изтрия. Не посмях. Помоли ме по-твърдо. Попитах го: защо! Отвърна ми, че не иска да ме преследва сянката на този спомен. Поспорихме, но настояваше и започнах да ги трия. При всяко натискане на бутона, гръм разтърсваше крепостта ми и стените се роняха. Докато накрая не излезе онази малката, заключената, навън.
И не помня какви ги е вършила тя.
Какво триех? Магия! Триех магията за себе си. Не защото вече се боях от нечие отношение за мен, а защото беше само за нас двамата. По-скъпа ми беше всяка снимка в този миг от тялото което е запечатала. Защото това не беше изкуство, това беше любов. От пръв поглед. Видима. За него бях образа на всички нежни усещания и уловил го в снимките ми показа какво съм. Нито съм била толкова красива някога, нито толкова гола, а имах дрехи по себе си. Нямаше го всичко онова с което тръгнах от града. Самата природа бях, разголената й гърда, усмивката й, очите. Самата пролет, толкова зелена, толкова незряла. Трябваше да я унищожа, защото суетата му и това, че пренася всичко свято в жертва на изкуството си, щеше да я опорочи. Болеше ме при всяко натискане на бутона за изтриване. Самоубивах се. Десет или тринадесет пъти се самоубих. И десет или тринадесет пъти, отново избирах живота си, онзи който имах, който днес ми тежеше, а сега разбирах ценността му. Повече от приказната, която убивах. Но болеше, но болеше.
И от болката изглежда рухнаха стените в които беше пленена онази в мен, която до този следобяд, не познавах.
Тя ме е съблякла напълно. Може би той и е помогнал.
Не знам. Не помня точно какво се е случило. Ще си остане вечно моя тайна, която едва ли ще разголя повторно. Каквото и да се е случило, изневяра е нямало. Телата може и да са правили секс. Може и да не са правили, но помня добре, че аз и той, не бяхме в тях. Неговото тяло е било на всички мъже, моето на всички жени. Всеки е бил не с непознатата, а с обичаната. Всяка е била не с непознатият, а с този на когото е отдадена до дъно. Тела без памет, без сърца, без Его. Идоли на оживели начала. Просто той и тя. С които имахме толкова общо, колкото и ти, който четеш тези редове, колкото и ти, която четеш тези редове.
А ние вървяхме в мрак за очите, но друго сетиво ни откриваше една по-озарена реалност от тази на очите. Танцувахме и вместо с думи, общувахме с вселени, които си разменяхме, както момчетата от моето детство си разменяха стъклени топчета.
Бяхме в идеята. Идеята преди природата, която има воля над природата, която си разголихме.
В коментар под разказа Стеф каза:
"приеми го за поздрав, защото 20 000 коментар се оказа, че си е мой, но пък ти ми даде възможност с 19 999 да го напиша. :))))"
БЛАГОДАРЯ ТИ, ПРИЯТЕЛЮ!
22.08 22:18 - ...не ме събличай.... /по mamas / ...
Не ме събличай.
Гола съм.
Не виждаш ли..?
Студено е.
Не знаеш ли?
Раздадох всичко…
Не ми остана риза ,
за да завържа грижите си
във вързоп.
Не мога да превържа раните…
..не ми остана със какво…
Умората преплетох със копнеж..
…за да се стопля…
Не ме събличай…
..ни с поглед..
..нито със усмивка…
…Обвий ме...
..да не зъзна гола...
...със свойта риза
от грижи..
от рани…
от умора..
и копнеж…
....
…за да ме стоплиш…
..с тях…
http://www.youtube.com/watch?v=y0EAL3vXZrM&eurl=http%3A%2F%2Fscarletpearl%2Eblog%2Ebg%2Flichni%2Ddnevnici%2F2009%2F08%2F22%2Fne%2Dme%2Dsyblichai%2Dpo%2Dmamas%2E384353&feature=player_embedded
БЛАГОДАРЯ, scarletpear!
2. Кого познавам в блог.бг
3. Училище за поети
4. Аз в Стихове.бг
5. При Ася - тв премиерата на "Аз, Времето и другите неща"
6. Любомир Николов представя "Аз, Времето и другите неща"
7. Сърце (клип) - подарък от papadok и Хрис
8. Магия(клип) - подарък от boliarkabg
9. Ружена
10. Раздумки в Бдимово
11. Фотошоп - уроци
12. За Стеф от Дела Раи
13. Besame mucho... Tango amore
14. Последната любов - gor
15. Картичка от Ани и Хейли за РД
16. Любов за задушници (sowhat)
17. Ниагарският водопад
18. Училище по щастие - Виктория
19. Ниагара през нощта.
20. Дела Раи, Островни гледки
21. Колекция народни песни
22. ПУСТА ХУБОСТ... КРАЙ НЕ Й СЕ ВИДИ!!! (Адриана)
23. Явор Найденов
24. Румен Романов