Постинг
21.02.2009 19:34 -
Дом
Къща се гради. Залък от уста се отделя, настрани се притуря - за къщата да има. Тухли трябват, вар, дъски, пирони... Че и пред майсторите да се отсрамиш - какво да е не можеш да сложиш на трапезата.
... Мълчете, мама, нека покрием един път, да не ни изпревари зимата! После ще има и нови обувки, и дрехи, и за бомбони ще има...Вижте там, разделете си тая мръвчица, да си кусате... Трябва да остане от кокошката и за утре, с какво ще нахраним пак майсторите! Пък като свършим, цял казан с курбан ще има, ще си отядете!
... Успяхме, Господи, най-сетне в истински свой дом да влезем!
-----------------------------------------
- Гоше, да казваш:" Елате да направим къща на кака!"... Ох, Миче, Миче, защо ма остави, Миче! Защо мълча, чедо! На майка сичко са казва, Миче-е-е! Защо, майко не каза, ляк да потърсим по-рано...
Гоше, почни от горния край, карай наред по къщите, да не изтървеш някой. Запиши си хората. Ти казвай на мъжете, те жените си знаят кога да додат... Ох, Миче, Миче-е-е, стани да видиш колко гости ти идат, Миче! Стани, майка, да ги посрещнеш!...
Гласът на леля ту се извисява в плач, ту преминава в говор, за да направи нужните разпореждания. После пак се извива протяжно и секва, задавен от непоносимата мъка.
Защо, Господи, защо пак майка изпраща чедото си на път, от който няма връщане?
- Миче, Миче-е-е, трябваше аз да съм напред, майка! - приплаква леля.
- Само в туй ред няма. Господ си знае работата.
- Мама! Искам мама! Искам да ида с мама-а-а! - пищи по-малката ми племенница. Голямата мълчи, очите й са сухи, страшно сухи... Да можеше да заплаче, само да можеше...
Прегръщам малката през раменете:
- Не може, миличко, не може да идеш с мама, тя не те иска там.
- Защо лъжеш, че не ме иска? Мама много пъти ми е казвала, че ме обича-а-а....
- Обича те, как да не те обича, точно затова не те иска. Много е рано за тебе да отиваш т а м. На мама т а м сега и е добре, не плачи. Нали знаеш колко беше болна, сега нищо не я боли. Не плачи, тя те вижда и не иска да си тъжна.
Треперещите раменца се отпускат за няколко мига в измамно спокойствие. После детското телце отново се разтърсва в ридания.
"Елате да направим къща на кака!" И те идват - строги, мрачни мъже с кирка и лопата на рамо. Други инструменти не им трябват. Не им трябват тухли, нито вар, нито пирони...
- Къде ще е "къщата"?
- Там, край пътя, до баба й и дядо й, да има кой да й помага. Че тя, милата, нищо не можеше вече сама да направи. Дали е оздравяла вече, дали е станала на крака?
- Не мога да кажа "умряла". - тихичко нарежда леля. - Като кажа "няма я вече при нас, отиде си", по-леко ми става. Може грях да имам, ама по-добре, че я прибра Господ, да не се мъчи.
- Всички сме гости на таз бялата дюня...
"И рече Господ:
...защото вие сте чужденци и пришелци при Мене."
Кой е нашият истински дом? Този ли, който строим със собствените си ръце и се налага от време на време да ремонтираме, за да можем да живеем в него? Този ли, който ни изграждат другите (с кирка и лопата) и ни затварят в него за вечни времена?
"... земята е Моя"
И в тленното си битие, и след него - все сме чужденци.
Къде е истинският ни дом, ГОСПОДИ?!
... Мълчете, мама, нека покрием един път, да не ни изпревари зимата! После ще има и нови обувки, и дрехи, и за бомбони ще има...Вижте там, разделете си тая мръвчица, да си кусате... Трябва да остане от кокошката и за утре, с какво ще нахраним пак майсторите! Пък като свършим, цял казан с курбан ще има, ще си отядете!
... Успяхме, Господи, най-сетне в истински свой дом да влезем!
-----------------------------------------
- Гоше, да казваш:" Елате да направим къща на кака!"... Ох, Миче, Миче, защо ма остави, Миче! Защо мълча, чедо! На майка сичко са казва, Миче-е-е! Защо, майко не каза, ляк да потърсим по-рано...
Гоше, почни от горния край, карай наред по къщите, да не изтървеш някой. Запиши си хората. Ти казвай на мъжете, те жените си знаят кога да додат... Ох, Миче, Миче-е-е, стани да видиш колко гости ти идат, Миче! Стани, майка, да ги посрещнеш!...
Гласът на леля ту се извисява в плач, ту преминава в говор, за да направи нужните разпореждания. После пак се извива протяжно и секва, задавен от непоносимата мъка.
Защо, Господи, защо пак майка изпраща чедото си на път, от който няма връщане?
- Миче, Миче-е-е, трябваше аз да съм напред, майка! - приплаква леля.
- Само в туй ред няма. Господ си знае работата.
- Мама! Искам мама! Искам да ида с мама-а-а! - пищи по-малката ми племенница. Голямата мълчи, очите й са сухи, страшно сухи... Да можеше да заплаче, само да можеше...
Прегръщам малката през раменете:
- Не може, миличко, не може да идеш с мама, тя не те иска там.
- Защо лъжеш, че не ме иска? Мама много пъти ми е казвала, че ме обича-а-а....
- Обича те, как да не те обича, точно затова не те иска. Много е рано за тебе да отиваш т а м. На мама т а м сега и е добре, не плачи. Нали знаеш колко беше болна, сега нищо не я боли. Не плачи, тя те вижда и не иска да си тъжна.
Треперещите раменца се отпускат за няколко мига в измамно спокойствие. После детското телце отново се разтърсва в ридания.
"Елате да направим къща на кака!" И те идват - строги, мрачни мъже с кирка и лопата на рамо. Други инструменти не им трябват. Не им трябват тухли, нито вар, нито пирони...
- Къде ще е "къщата"?
- Там, край пътя, до баба й и дядо й, да има кой да й помага. Че тя, милата, нищо не можеше вече сама да направи. Дали е оздравяла вече, дали е станала на крака?
- Не мога да кажа "умряла". - тихичко нарежда леля. - Като кажа "няма я вече при нас, отиде си", по-леко ми става. Може грях да имам, ама по-добре, че я прибра Господ, да не се мъчи.
- Всички сме гости на таз бялата дюня...
"И рече Господ:
...защото вие сте чужденци и пришелци при Мене."
Кой е нашият истински дом? Този ли, който строим със собствените си ръце и се налага от време на време да ремонтираме, за да можем да живеем в него? Този ли, който ни изграждат другите (с кирка и лопата) и ни затварят в него за вечни времена?
"... земята е Моя"
И в тленното си битие, и след него - все сме чужденци.
Къде е истинският ни дом, ГОСПОДИ?!
1.
allbi -
Тъжно и истинско като живота. . . ...
21.02.2009 20:11
21.02.2009 20:11
Тъжно и истинско като живота...
Вечните въпроси и болката, безсилието...
И аз все още се чувствам така и се чудя грях ли е
това, че когато татко си отиде изяден от рака ,
когато морфина вече не помагаше си мослех,
че единствения начин е да си отиде ...
Дали болката е спряла? Дали ...И няма да забравя
риданията на вечно болната ми баба защо Бог не е
прибрал нея...Това е животът ...
цитирайВечните въпроси и болката, безсилието...
И аз все още се чувствам така и се чудя грях ли е
това, че когато татко си отиде изяден от рака ,
когато морфина вече не помагаше си мослех,
че единствения начин е да си отиде ...
Дали болката е спряла? Дали ...И няма да забравя
риданията на вечно болната ми баба защо Бог не е
прибрал нея...Това е животът ...
Става въпрос за братовчедка ми. Беше само на 35...Последните две години беше на легло. Преди да си отиде, вече се трошеше, в пълно съзнание...А леля се молеше Бог да сложи край на мъките и...
Днес публикувам разкази само за действителни случаи. Задушница е...ден на мъртвите...
цитирайДнес публикувам разкази само за действителни случаи. Задушница е...ден на мъртвите...
ме накара да си спомня за няколко мои близки и днес. Казвам и днес, защото аз не ги споменавам само на Задушница, както става и при много други хора, предполагам. Като погребвахме дядо ми, една пчеличка долетя отнякъде и кацна на дънките ми, (а дядо гледаше няколко години пчели), което тогава възприех като знак, последно сбогом. Отделно фактът, че когато почина, (без да знам, случи се да бъда на път), го разбрах, по много странен начин: почувствах убождане по дланта, както си пътувах в един междуградски автобус...Странни са тези неща.Той обичаше много народните песни и сам пееше с желание - имаше хубав глас. Вероятно от него съм заобичала и аз тези песни. По пътя от гробищата до града не спрях да пея в колата, както си карах сама, докато не изпях всичко, за което се сетих. В негова чест. Мир на праха му. Надявам се, че наистина ме е обичал, както и аз него и ми помага отнякъде... Днешните ти изповеди ме трогнаха много. Бъди здрава.:)
цитирайМъртвите, които ни обичат, бдят над нас!
И - разбира се - не ги споменавам само днес! Но според традицията на този ден се извършва поменаване на умрелите, особено на внезапно починалите, като се умолява праведния Съдия да изяви към тях милостта Си в деня на справедливото възмездие...
Мир на праха и светлина на душите им!
цитирайИ - разбира се - не ги споменавам само днес! Но според традицията на този ден се извършва поменаване на умрелите, особено на внезапно починалите, като се умолява праведния Съдия да изяви към тях милостта Си в деня на справедливото възмездие...
Мир на праха и светлина на душите им!
от Корени насам житиетата ти ме натъжават. Не, не че не са хубави. Точно, защото са написани страхотно. Натъжават ме. Живота е тъжен, ако се вгледаме добре в него. Поне тъжното преобладава. Но има нужда и да му се предаде образ. Човек трябва да има нужната смелост да погледне назад и да види от къде идва и на къде се е запътил. Да си даде равносметка -кой е аджеба. Аз още не съм добил тази смелост.
цитирайтова са спомени за събития от преди много години(баща ми и баба ми - 1957, останалите - преди 10-15 години). Вярно е, че за болката давност няма, но по друг начин се усеща като мине време...а да я таиш в себе си, не помага. Може би заради това съм писала, това е бил моят начин да я излея навън...
И.. не съм сигурна, че знам коя съм, още се опознавам. И се надявам още неоткрити пътища да има пред мен...
Благодаря ти за съпричастието!
А точно в "Корени" според мен има оптимизъм!
цитирайИ.. не съм сигурна, че знам коя съм, още се опознавам. И се надявам още неоткрити пътища да има пред мен...
Благодаря ти за съпричастието!
А точно в "Корени" според мен има оптимизъм!
Ред няма. Каквото Господ е отредил, той си знае работата.
цитирайdemoniceye написа:
Ред няма. Каквото Господ е отредил, той си знае работата.
Пътищата на съдбата са начертани...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. In memoriam - В памет на Явор
2. Кого познавам в блог.бг
3. Училище за поети
4. Аз в Стихове.бг
5. При Ася - тв премиерата на "Аз, Времето и другите неща"
6. Любомир Николов представя "Аз, Времето и другите неща"
7. Сърце (клип) - подарък от papadok и Хрис
8. Магия(клип) - подарък от boliarkabg
9. Ружена
10. Раздумки в Бдимово
11. Фотошоп - уроци
12. За Стеф от Дела Раи
13. Besame mucho... Tango amore
14. Последната любов - gor
15. Картичка от Ани и Хейли за РД
16. Любов за задушници (sowhat)
17. Ниагарският водопад
18. Училище по щастие - Виктория
19. Ниагара през нощта.
20. Дела Раи, Островни гледки
21. Колекция народни песни
22. ПУСТА ХУБОСТ... КРАЙ НЕ Й СЕ ВИДИ!!! (Адриана)
23. Явор Найденов
24. Румен Романов
2. Кого познавам в блог.бг
3. Училище за поети
4. Аз в Стихове.бг
5. При Ася - тв премиерата на "Аз, Времето и другите неща"
6. Любомир Николов представя "Аз, Времето и другите неща"
7. Сърце (клип) - подарък от papadok и Хрис
8. Магия(клип) - подарък от boliarkabg
9. Ружена
10. Раздумки в Бдимово
11. Фотошоп - уроци
12. За Стеф от Дела Раи
13. Besame mucho... Tango amore
14. Последната любов - gor
15. Картичка от Ани и Хейли за РД
16. Любов за задушници (sowhat)
17. Ниагарският водопад
18. Училище по щастие - Виктория
19. Ниагара през нощта.
20. Дела Раи, Островни гледки
21. Колекция народни песни
22. ПУСТА ХУБОСТ... КРАЙ НЕ Й СЕ ВИДИ!!! (Адриана)
23. Явор Найденов
24. Румен Романов