Постинг
21.01.2012 20:04 -
За раните
Когато лявата ми ръка неволно нарани, дясната се спуска да превърже раната...При вас как е?
Това, разбира се, е метафора.
Може и да няма нужда от пояснение, но аз да си кажа(професионално изкривяване, простете...)
Как се чувствате ако неволно нараните някого - с думи, с постъпка, по друг начин?
Опитвате ли се да "лекувате" нанесената рана, как?
Или се отдръпвате от наранения?
Няма да давам повече варианти - да има всеки какво да каже.
А, още едно пояснение! Трябва да сте разбрали, че човекът отсреща е наранен (защото може и да не го усетите) - лично от него или по друг начин. Това пък отваря възможност за друго клонче в темата - какво правите, когато ви наранят?
Отдръпвате се и страдате мълчаливо, възмущавате се по-меко или по-остро, нападате?
Благодаря предварително на всички, които ще споделят нещо по темата
Това, разбира се, е метафора.
Може и да няма нужда от пояснение, но аз да си кажа(професионално изкривяване, простете...)
Как се чувствате ако неволно нараните някого - с думи, с постъпка, по друг начин?
Опитвате ли се да "лекувате" нанесената рана, как?
Или се отдръпвате от наранения?
Няма да давам повече варианти - да има всеки какво да каже.
А, още едно пояснение! Трябва да сте разбрали, че човекът отсреща е наранен (защото може и да не го усетите) - лично от него или по друг начин. Това пък отваря възможност за друго клонче в темата - какво правите, когато ви наранят?
Отдръпвате се и страдате мълчаливо, възмущавате се по-меко или по-остро, нападате?
Благодаря предварително на всички, които ще споделят нещо по темата
Обикновено се оттеглям и страдам мълчаливо, ако ме е наранил приятел! Обсъждам едва когато попремине болката или, ако се повтори... Защото приятелите ни познават добре и познават ранимите ни места. Мисля върху поуката от случилото се - и за мен, и за него, а и за волните или неволни свидетели на случката.
Ако е непознат човек, известно време разсъждавам защо се случва, после игнорирам човека и се старая да забравя.
Нараня ли аз някого, осъзная ли, че е неправомерно - търся повод да инициирам среща, за да се извиня! Никой не е безгрешен на този свят!!!
И няма случайни неща...
Хубава вечер ти желая, Славе, една голяма, топла прегръдка и усмивки от мен :):):)
цитирайАко е непознат човек, известно време разсъждавам защо се случва, после игнорирам човека и се старая да забравя.
Нараня ли аз някого, осъзная ли, че е неправомерно - търся повод да инициирам среща, за да се извиня! Никой не е безгрешен на този свят!!!
И няма случайни неща...
Хубава вечер ти желая, Славе, една голяма, топла прегръдка и усмивки от мен :):):)
...оохх.....опитвам се да "лекувам " раната ...Но не ми се разказва как се преодолява болката която изпитвам гледайки последствията от онова,което съм сторил.....И все пак .....успявам ....и това го считам за чудо !!!
цитирайМоже би е важно да се помисли как по - малко да се нараняваме ...
С повече внимание и добрина , уважение и толерантност дали
щяхме да мислим по тези изникващи един след друг въпроси .
Първото нещо , на което ме научиха родителите ми беше
винаги да се поставям на мястото на другия - и тогава
да взимам отношение . На това научих и моите деца ...
Но това не значи , че неволно не нараняваме някой , или той нас .
Тогава постъпваме според случая , а всеки е различен и специален .
Това май все още е само увода , но ще спра засега ...
Размислиха ме твоите въпроси ... И все пак съм убедена ,
че човек с разбиране и добронамереност , ще излезе с достойнство
и от такава ситуация ...
Прегръщам те с най- добри чувства !
цитирайС повече внимание и добрина , уважение и толерантност дали
щяхме да мислим по тези изникващи един след друг въпроси .
Първото нещо , на което ме научиха родителите ми беше
винаги да се поставям на мястото на другия - и тогава
да взимам отношение . На това научих и моите деца ...
Но това не значи , че неволно не нараняваме някой , или той нас .
Тогава постъпваме според случая , а всеки е различен и специален .
Това май все още е само увода , но ще спра засега ...
Размислиха ме твоите въпроси ... И все пак съм убедена ,
че човек с разбиране и добронамереност , ще излезе с достойнство
и от такава ситуация ...
Прегръщам те с най- добри чувства !
divna8 написа:
Обикновено се оттеглям и страдам мълчаливо, ако ме е наранил приятел! Обсъждам едва когато попремине болката или, ако се повтори... Защото приятелите ни познават добре и познават ранимите ни места. Мисля върху поуката от случилото се - и за мен, и за него, а и за волните или неволни свидетели на случката.
Ако е непознат човек, известно време разсъждавам защо се случва, после игнорирам човека и се старая да забравя.
Нараня ли аз някого, осъзная ли, че е неправомерно - търся повод да инициирам среща, за да се извиня! Никой не е безгрешен на този свят!!!
И няма случайни неща...
Хубава вечер ти желая, Славе, една голяма, топла прегръдка и усмивки от мен :):):)
Ако е непознат човек, известно време разсъждавам защо се случва, после игнорирам човека и се старая да забравя.
Нараня ли аз някого, осъзная ли, че е неправомерно - търся повод да инициирам среща, за да се извиня! Никой не е безгрешен на този свят!!!
И няма случайни неща...
Хубава вечер ти желая, Славе, една голяма, топла прегръдка и усмивки от мен :):):)
Когато те нарани(или ти нараниш) приятел, наистина повече боли... Но ако приятелството е истинско, болката е преодолима.
Прегръщам те и аз, мила :)
karambol5 написа:
...оохх.....опитвам се да "лекувам " раната ...Но не ми се разказва как се преодолява болката която изпитвам гледайки последствията от онова,което съм сторил.....И все пак .....успявам ....и това го считам за чудо !!!
Душевна болка, която измъчва по-дълго от физическата...
Благодаря за включването!
mamas написа:
Душевна болка, която измъчва по-дълго от физическата...
Благодаря за включването!
karambol5 написа:
...оохх.....опитвам се да "лекувам " раната ...Но не ми се разказва как се преодолява болката която изпитвам гледайки последствията от онова,което съм сторил.....И все пак .....успявам ....и това го считам за чудо !!!
Душевна болка, която измъчва по-дълго от физическата...
Благодаря за включването!
Определено .....свикнал съм да ме нараняват .....Пчтине си спомням време , в което да е било по-различно ...
Но когато наранявам ,волно или неволно ме боли много повече ,защото се оказва ,че с нищо не съм по-различен от онези ,които ми причиняват душевна болка ! А аз не искам да приличам на тях ! Омагьосаният кръг - нараняват ме - наранявам , трябва да бъде прекъснт и смао аз мога д аскъсам нишката ....с цената вероятно да овалдея себе си и въпреки болката да отмина
stela50 написа:
Може би е важно да се помисли как по - малко да се нараняваме ...
С повече внимание и добрина , уважение и толерантност дали
щяхме да мислим по тези изникващи един след друг въпроси .
Първото нещо , на което ме научиха родителите ми беше
винаги да се поставям на мястото на другия - и тогава
да взимам отношение . На това научих и моите деца ...
Но това не значи , че неволно не нараняваме някой , или той нас .
Тогава постъпваме според случая , а всеки е различен и специален .
Това май все още е само увода , но ще спра засега ...
Размислиха ме твоите въпроси ... И все пак съм убедена ,
че човек с разбиране и добронамереност , ще излезе с достойнство
и от такава ситуация ...
Прегръщам те с най- добри чувства !
С повече внимание и добрина , уважение и толерантност дали
щяхме да мислим по тези изникващи един след друг въпроси .
Първото нещо , на което ме научиха родителите ми беше
винаги да се поставям на мястото на другия - и тогава
да взимам отношение . На това научих и моите деца ...
Но това не значи , че неволно не нараняваме някой , или той нас .
Тогава постъпваме според случая , а всеки е различен и специален .
Това май все още е само увода , но ще спра засега ...
Размислиха ме твоите въпроси ... И все пак съм убедена ,
че човек с разбиране и добронамереност , ще излезе с достойнство
и от такава ситуация ...
Прегръщам те с най- добри чувства !
Какво да направим, за да се нараняваме по-малко?
Напълно съм съгласна с теб за добронамереността. По принцип, а не само към близки и приятели. Който я носи в сърцето си, рядко ще нарани някого.
Топла прегръдка и за теб, Таня :)
8.
mamas -
"Омагьосаният кръг - нараняват ме - наранявам , трябва да бъде прекъснт и само аз мога д аскъсам нишката ...."
21.01.2012 21:53
21.01.2012 21:53
Достойна позиция! Макар че някои биха го определили като слабост.
цитирайkarambol5 написа:
Определено .....свикнал съм да ме нараняват .....Пчтине си спомням време , в което да е било по-различно ...
Но когато наранявам ,волно или неволно ме боли много повече ,защото се оказва ,че с нищо не съм по-различен от онези ,които ми причиняват душевна болка ! А аз не искам да приличам на тях ! Омагьосаният кръг - нараняват ме - наранявам , трябва да бъде прекъснт и смао аз мога д аскъсам нишката ....с цената вероятно да овалдея себе си и въпреки болката да отмина
mamas написа:
Душевна болка, която измъчва по-дълго от физическата...
Благодаря за включването!
karambol5 написа:
...оохх.....опитвам се да "лекувам " раната ...Но не ми се разказва как се преодолява болката която изпитвам гледайки последствията от онова,което съм сторил.....И все пак .....успявам ....и това го считам за чудо !!!
Душевна болка, която измъчва по-дълго от физическата...
Благодаря за включването!
Определено .....свикнал съм да ме нараняват .....Пчтине си спомням време , в което да е било по-различно ...
Но когато наранявам ,волно или неволно ме боли много повече ,защото се оказва ,че с нищо не съм по-различен от онези ,които ми причиняват душевна болка ! А аз не искам да приличам на тях ! Омагьосаният кръг - нараняват ме - наранявам , трябва да бъде прекъснт и смао аз мога д аскъсам нишката ....с цената вероятно да овалдея себе си и въпреки болката да отмина
Бронирал съм се и не допускам да ми бъдат нанесени много рани. Но самия удар по доспехите издава един неприятен, дръпчащ звук, който прорязва слуха ми, впива се дълбоко в мен, като шпори и е ясна болезнената мисъл, че това щеше да бъде особено тежко и дори възможно смъртоносно, ако не бях взел мерките да го избегна. Ясно ми е, че силата срещу мен е зла и независимо, кой човек я носи, за да не го нараня самия в защитата си, гледам да се отдръпна от него. В случаите, когато това означава отстъпление, загуба на позиция и т.н. съм поставен в шах, не мога да отстъпя. В случаите, когато може да нарани близък човек, който няма защитите ми, също не мога да отстъпя.
Гледам да не наранявам, но си и имам правото на неизбежна самозащита. :)
В едно не мога да науча неприятелите си: да спрат да се нараняват сами от яд, че не могат да ме наранят. Нека си приемат спокойно, че ме има. Не им желая злото, не искам да си го причиняват сами. Нелепо е да изпитвам угризения или чувство за вина, че това се случва, но понякога ми е жал.
цитирайГледам да не наранявам, но си и имам правото на неизбежна самозащита. :)
В едно не мога да науча неприятелите си: да спрат да се нараняват сами от яд, че не могат да ме наранят. Нека си приемат спокойно, че ме има. Не им желая злото, не искам да си го причиняват сами. Нелепо е да изпитвам угризения или чувство за вина, че това се случва, но понякога ми е жал.
cefulesteven написа:
Бронирал съм се и не допускам да ми бъдат нанесени много рани. Но самия удар по доспехите издава един неприятен, дръпчащ звук, който прорязва слуха ми, впива се дълбоко в мен, като шпори и е ясна болезнената мисъл, че това щеше да бъде особено тежко и дори възможно смъртоносно, ако не бях взел мерките да го избегна. Ясно ми е, че силата срещу мен е зла и независимо, кой човек я носи, за да не го нараня самия в защитата си, гледам да се отдръпна от него. В случаите, когато това означава отстъпление, загуба на позиция и т.н. съм поставен в шах, не мога да отстъпя. В случаите, когато може да нарани близък човек, който няма защитите ми, също не мога да отстъпя.
Гледам да не наранявам, но си и имам правото на неизбежна самозащита. :)
В едно не мога да науча неприятелите си: да спрат да се нараняват сами от яд, че не могат да ме наранят. Нека си приемат спокойно, че ме има. Не им желая злото, не искам да си го причиняват сами. Нелепо е да изпитвам угризения или чувство за вина, че това се случва, но понякога ми е жал.
Гледам да не наранявам, но си и имам правото на неизбежна самозащита. :)
В едно не мога да науча неприятелите си: да спрат да се нараняват сами от яд, че не могат да ме наранят. Нека си приемат спокойно, че ме има. Не им желая злото, не искам да си го причиняват сами. Нелепо е да изпитвам угризения или чувство за вина, че това се случва, но понякога ми е жал.
И в блог.бг има хора, които си го причиняват. Наистина са за съжаление...
Всичко се случва в този живот...
Мисля се за непоклатим, но е имало моменти, когато Онова- вътре в мен, е звъняло като камбана. Обикновено се опирам на философите от Изтока, но си имам и наш- хайдушки ген...Кое как надделее!
Опитвам се да живея по праведен начин, но ако се случи да нанеса обида някому, гледам да сторя всичко, та тя да се забрави...Ако може- завинаги!
Б.
цитирайМисля се за непоклатим, но е имало моменти, когато Онова- вътре в мен, е звъняло като камбана. Обикновено се опирам на философите от Изтока, но си имам и наш- хайдушки ген...Кое как надделее!
Опитвам се да живея по праведен начин, но ако се случи да нанеса обида някому, гледам да сторя всичко, та тя да се забрави...Ако може- завинаги!
Б.
kalin8 написа:
Всичко се случва в този живот...
Мисля се за непоклатим, но е имало моменти, когато Онова- вътре в мен, е звъняло като камбана. Обикновено се опирам на философите от Изтока, но си имам и наш- хайдушки ген...Кое как надделее!
Опитвам се да живея по праведен начин, но ако се случи да нанеса обида някому, гледам да сторя всичко, та тя да се забрави...Ако може- завинаги!
Б.
Мисля се за непоклатим, но е имало моменти, когато Онова- вътре в мен, е звъняло като камбана. Обикновено се опирам на философите от Изтока, но си имам и наш- хайдушки ген...Кое как надделее!
Опитвам се да живея по праведен начин, но ако се случи да нанеса обида някому, гледам да сторя всичко, та тя да се забрави...Ако може- завинаги!
Б.
Позволи да ти отговоря с мисъл на Лао-дзъ: "Всички реки се вливат в океана, защото той е по-нисък от тях. Смирението е неговата сила."
Хубава вечер ти желая!
Рядко ми се случва да наранявам някого, защото се опитвам да погледна от гледната точка и на другата страна. Това много помага за добри отношения, поне с хората, които обичаш. И все пак, когато нараня някого, веднага го усещам. Знам, че "извинявай" не помага, но все пак е добро начало, нали. Ако мен ме нарани някой, вече се опитвам да не го вземам толкова навътре, знем, че не е нарочно, поне в повечето случай и, че при други обстоятелства, нямаше да се случи. Винаги всичко, което може да ни нарани е плод на някакъв афект, моментна ситуация,дълго преглъщана обида и изригването е като гейзер, може да те изгори, но и може да те пречисти. Усмивки от мен, и нали знаеш, брой до сто и ще видиш, колко бързо може да се оправи всичко.
цитирайmakont написа:
Рядко ми се случва да наранявам някого, защото се опитвам да погледна от гледната точка и на другата страна. Това много помага за добри отношения, поне с хората, които обичаш. И все пак, когато нараня някого, веднага го усещам. Знам, че "извинявай" не помага, но все пак е добро начало, нали. Ако мен ме нарани някой, вече се опитвам да не го вземам толкова навътре, знем, че не е нарочно, поне в повечето случай и, че при други обстоятелства, нямаше да се случи. Винаги всичко, което може да ни нарани е плод на някакъв афект, моментна ситуация,дълго преглъщана обида и изригването е като гейзер, може да те изгори, но и може да те пречисти. Усмивки от мен, и нали знаеш, брой до сто и ще видиш, колко бързо може да се оправи всичко.
И аз "вече се опитвам да не го вземам толкова навътре" когато ме наранят. Винаги съм търсила нещо, което да оправдае нараняващия - особено ако ми е приятел.
Всъщност, сега нямам лична причина да пусна тази тема. Имах такава преди около две години и зададох тези въпроси в един известен форум. Получи се доста интересна дискусия. Ето линк за любопитните: http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=83554&hl=
Хубава вечер, Мая!
заздравяват! Другото е самозаблуда. Белезите винаги се виждат.
цитирайtili написа:
заздравяват! Другото е самозаблуда. Белезите винаги се виждат.
Може би с времето болката се притъпява, но никога не отминава напълно... До момента, в който вече няма да има значение колко рани си получил!
Прегръдка, Лили :)
Много често хората се обиждат, когато им казваш истината в очите, чувстват се наранени, но е за добро. Човек е такова същество, че ако не го заболи не се оправя. Не си спомням, да съм обидила някой без да искам и ако се е случвало-било е в детските години. Иначе като истински воден дракон си говоря-право куме та в очи, пък ако искат да разберат, ако искат да се сърдят.
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Много често хората се обиждат, когато им казваш истината в очите, чувстват се наранени, но е за добро. Човек е такова същество, че ако не го заболи не се оправя. Не си спомням, да съм обидила някой без да искам и ако се е случвало-било е в детските години. Иначе като истински воден дракон си говоря-право куме та в очи, пък ако искат да разберат, ако искат да се сърдят.
Аз също съм откровен човек и не обичам увъртанията. Но да кажеш истината в очите не изключва необходимостта да бъдеш деликатен и да подбереш подходящия момент. Освен това, истината никога не е само една. Поднасяйки своята истина, трябва да си готов да разбереш истината на другия - дори да не я приемаш...
Когато едната ми ръка е наранена, другата я милва и не защото така " е правилно ", просто така си идва. Отвътре; сърцето знае тайните ... Когато ме наранят, ми домъчнява и се прибирам в себе си. Мисля, че мога да прощавам, така си мисля, но нали знаеш, човек не може да бъде съвсем обективен.
Поздрав - снежен, бял и от сърце! :))
цитирайПоздрав - снежен, бял и от сърце! :))
megg написа:
Когато едната ми ръка е наранена, другата я милва и не защото така " е правилно ", просто така си идва. Отвътре; сърцето знае тайните ... Когато ме наранят, ми домъчнява и се прибирам в себе си. Мисля, че мога да прощавам, така си мисля, но нали знаеш, човек не може да бъде съвсем обективен.
Поздрав - снежен, бял и от сърце! :))
Поздрав - снежен, бял и от сърце! :))
Способността сам да се утешиш при нанесена рана - така разбирам думите ти. А когато ти нараниш, макар и неволно, как се чувстваш? Лесно ли ти е да простиш на себе си? На мен това ми е по-трудно, отколкото да простя на другите...
Хубава бяла и чиста вечер, Мег!
Имам изградена система от много години, от тийнейджърските още и държа определена дистанция в отношенията си с хората около мен, вкл. и най–близките.
цитирайНай-добре е да се отдръпне човек ,Славе!
цитирай... наистина само до определена степен. Не може човек да избяга напълно, особено от най-близките.
Благодаря за включването, приятен ден!
цитирайdolsineq написа:
Имам изградена система от много години, от тийнейджърските още и държа определена дистанция в отношенията си с хората около мен, вкл. и най–близките.
Благодаря за включването, приятен ден!
iliada написа:
Най-добре е да се отдръпне човек ,Славе!
Хубав ден, Иле!
Човек най - трудно прощава на себе си.
Приятни и красиви снежни, почивни дни, Слава! :)
цитирайПриятни и красиви снежни, почивни дни, Слава! :)
megg написа:
Човек най - трудно прощава на себе си.
Приятни и красиви снежни, почивни дни, Слава! :)
Приятни и красиви снежни, почивни дни, Слава! :)
Благодаря за пожеланието, пълноценна почивка и на теб желая!
Ех Славе ... случвало се е, но сега в този мразовит ден не бих разказвал, бих си те прегърнал, топло приятелко!
цитирайpevetsa написа:
Ех Славе ... случвало се е, но сега в този мразовит ден не бих разказвал, бих си те прегърнал, топло приятелко!
Благодаря, Алекс! Нека не свършват прегръдките ти, че още по-студени дни се задават :)
нараня някого автоматически наранявам и себе си, защото в мен се прокрадва вина, че не съм постъпила добре и че трябва да променя отношението си. Но има неща, които човек трудно превъзмогва и понякога се върти в омагьосан кръг. Но определено, за да излезе от него човек трябва да се мъчи да промени погледа си за нещата.
Това е накратко от мен Славе.
Поздрави!
цитирайТова е накратко от мен Славе.
Поздрави!
zvezdichka написа:
Много често, когато нараня някого автоматически наранявам и себе си, защото в мен се прокрадва вина, че не съм постъпила добре и че трябва да променя отношението си. Но има неща, които човек трудно превъзмогва и понякога се върти в омагьосан кръг. Но определено, за да излезе от него човек трябва да се мъчи да промени погледа си за нещата.
Това е накратко от мен Славе.
Поздрави!
Това е накратко от мен Славе.
Поздрави!
От чувството за вина боли, когато нараним дори неволно...
Хубава вечер ти желая!
mihala написа:
Професионално нараняване... Сигурно пишеш на компютъра в училище:)))
Там е толкова напрегнато, че не мога дори да помисля за лични работи - какво остава да ги върша:) Напротив, много служебна работа за компютър отхвърлям на личния и само пренасям в училище с флашката...
Благодаря за включването, приятна вечер!
mihala написа:
С дедективския си нос надушвам,че твоите тролчета много те обичат. Приятен ден.
Хубав ден и за теб!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. In memoriam - В памет на Явор
2. Кого познавам в блог.бг
3. Училище за поети
4. Аз в Стихове.бг
5. При Ася - тв премиерата на "Аз, Времето и другите неща"
6. Любомир Николов представя "Аз, Времето и другите неща"
7. Сърце (клип) - подарък от papadok и Хрис
8. Магия(клип) - подарък от boliarkabg
9. Ружена
10. Раздумки в Бдимово
11. Фотошоп - уроци
12. За Стеф от Дела Раи
13. Besame mucho... Tango amore
14. Последната любов - gor
15. Картичка от Ани и Хейли за РД
16. Любов за задушници (sowhat)
17. Ниагарският водопад
18. Училище по щастие - Виктория
19. Ниагара през нощта.
20. Дела Раи, Островни гледки
21. Колекция народни песни
22. ПУСТА ХУБОСТ... КРАЙ НЕ Й СЕ ВИДИ!!! (Адриана)
23. Явор Найденов
24. Румен Романов
2. Кого познавам в блог.бг
3. Училище за поети
4. Аз в Стихове.бг
5. При Ася - тв премиерата на "Аз, Времето и другите неща"
6. Любомир Николов представя "Аз, Времето и другите неща"
7. Сърце (клип) - подарък от papadok и Хрис
8. Магия(клип) - подарък от boliarkabg
9. Ружена
10. Раздумки в Бдимово
11. Фотошоп - уроци
12. За Стеф от Дела Раи
13. Besame mucho... Tango amore
14. Последната любов - gor
15. Картичка от Ани и Хейли за РД
16. Любов за задушници (sowhat)
17. Ниагарският водопад
18. Училище по щастие - Виктория
19. Ниагара през нощта.
20. Дела Раи, Островни гледки
21. Колекция народни песни
22. ПУСТА ХУБОСТ... КРАЙ НЕ Й СЕ ВИДИ!!! (Адриана)
23. Явор Найденов
24. Румен Романов