Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2007 09:19 - Пречистващ плач /лирика / І цикъл - Сънувах те, любов
Автор: mamas Категория: Изкуство   
Прочетен: 2718 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 28.04.2007 10:43


МОЛИТВА
/Пречистващ плач/

Прости ми, Господи, че в храма ти не влизах -
храм бе душата ми, пречистена от плач.
В молитви дълги дните се изнизваха,
прекарвах там от сутрин чак до здрач.

А нощите ми бяха покаяние
за грехове, несторени от мен.
Обгърната от ледено мълчание,
виновна за живот несътворен -
веднъж не коленичих пред олтара -
в сърцето ми бе скрит олтарът свят...

Но, Господи, прости, защото вярвам,
че с обич озаряваш този свят!


СЪНУВАХ  ТЕ  ЛЮБОВ

БЕЗСЪНИЦИ

Нощта е полудяла от безсъние.
Очите ми са кладенци бездънни,
в които отразява се луната,
останала самотна в тъмнината.

И не една - луните вече три са -
не са сами, и аз не съм сама.
Безсъници в просъница се сплитат
пред погледа на Старата Луна.

Тя - вечната свидетелка на всичко,
което става в нощите безсънни, 
когато сън в действителност се вплита
в очите мои - кладенци бездънни.


СЪН  ИЛИ  ИСТИНА

Трудно ми е да се преструвам,
да се смея, когато ми се плаче.
...Пак сънувах, че те целувам,
но наяве оставаш далече.
Пак докосвах с милувка ръцете ти,
пак се взирах в очите ти сини...
Този сън не беше ли истина,
щом повтаря се толкоз години?


ТРУДНО ПРИЗНАНИЕ

Трудно е да ти призная
за любовта си без думи.
А думи любовни не искам да редя.
И затуй ще остане тайна любовта ми,
не ще узнаеш никога
за моята тъга.

Трудно е да те прегърна
без ръце протегнати.
А ръце към тебе не мога да простра.
И затуй ще остане само сън несбъднат
ръката ти, преплетена
с моята ръка.


ОТНОВО СЪН

Най-после те изхвърлих от сърцето си 
и друг на твое място приютих,
със друг се срещам в сънища несретни,
за друг изливам чувствата си в стих,
за друг мечтая в нощите безсънни,
след друг въздишам в тягостните дни!
Но...както с теб - отново всичко сън е,
от който
              след събуждане
                                          боли...


СПОМЕН ЗА СЪНИЩА

Ти си в съня ми. Едно мълчаливо присъствие.
Поглед замислен. Тиха полуусмивка.
Нощ не прекарвам вече в твое отсъствие.
Ден не настъпва, в който за теб да не мисля.

Колко ли още ще бъдат измамните сънища?
Колко ли нощи към тебе ръце ще протягам?
Тук ли си, обич? - ще питам, ще питам в просъница.
Истина ли си, или към сянка посягам?

Ще се събуждам и ще те търся до себе си,
няма да вярвам, че твоето място е празно.
Ще се обръщам, от страшната болка обсебена,
към спомен за сънища, в които сме винаги заедно.


СЪБУЖДАНЕ

Време беше да се събудя
след толкова дълго сънуване, 
за да открия учудена -
любовта съществува.

Колко малко ни трябва,
за да бъдем щастливи:
някой с нас да се радва
на това, че сме живи...

 

 




Гласувай:
5
0



1. анонимен - Стиховете са чудесни, чудесни, ...
07.10.2007 20:47
Стиховете са чудесни, чудесни, чудесни.
цитирай
2. sunny2 - Славе, благодарим!
28.04.2010 10:09
Оттук нататък затаяваме дъх и те четем... Безмълвни, но щастливи, че те има! Стиховете ти са олтар - няма нужда от думи. Просто, да се помолим...
цитирай
3. queerfish - Eх, защо всяко начало започва с плач ...
29.04.2010 09:34
Eх, защо всяко начало започва с плач и някаква преживяна болка?!
цитирай
4. mamas - Да се помолим... за любов!
11.05.2010 07:15
sunny2 написа:
Оттук нататък затаяваме дъх и те четем... Безмълвни, но щастливи, че те има! Стиховете ти са олтар - няма нужда от думи. Просто, да се помолим...


Благодаря :)
цитирай
5. mamas - Това е животът - болка и любов!
11.05.2010 07:16
queerfish написа:
Eх, защо всяко начало започва с плач и някаква преживяна болка?!


Благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 2756636
Постинги: 543
Коментари: 11971
Гласове: 31332
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930