Постинг
28.04.2007 10:37 -
Пречистващ плач /лирика/ ІІ цикъл - Изповеди
Автор: mamas
Категория: Изкуство
Прочетен: 1661 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2008 16:16
Прочетен: 1661 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 21.05.2008 16:16
ИЗПОВЕДИ
ИЗПОВЕД
Душата ми плаче за изповед.
В кой храм да се изповядам?
Кой бог да призная за истински -
приятелство, любов, вярност?
Смутена, душата ми лута се
и търси си изповедалня.
Къде ли? Та всичко заето е,
навсякъде има по някой.
Душата ми търси пристанище...
Душата ми, скитница съща,
след много нелеки терзания
отново при теб се завръща.
Смирена пред теб коленичи,
че ти си ми изповедалня.
Пред тебе с тихи ридания
душата ми се изповядва.
При тебе търси щастие,
тебе моли за милост.
Бъди ми и храм, и пристанище,
завинаги всичко бъди ми!
ЖЕНСКА СЪДБА
От памтивека на жената е наречено
да носи болките на този свят в сърцето си.
Обичана и приласкавана,
отхвърляна и унижавана.
И пак прощаваща.
В тъмни нощи тежки сълзи скриваме,
след дълго вечерно очакване заспиваме.
Обичани и унижавани,
отблъсквани и приласкавани.
Всеопрощаващи.
***
Изгасват светлините. Всичко стихва.
Затваря се на този ден кръгът.
На пръсти в брачното легло се вмъкваме.
Притихваме до силно мъжко рамо.
Изтръпваме в очакване на ласка...
Уморените съпрузи кротко спят.
Недоспали, недогалени, недолюбени,
от прегръдката гальовна на съня
в ранна утрин тихо се измъкваме.
Завърта ни в кръга си пак денят.
Уморените съпрузи си доспиват.
НАДЕЖДА
Ръцете ми премръзнаха -
изпускам клечката кибрит
и огъня не мога да запаля.
Не зная как изгасна -
уж все му правех завет.
Събирах въглени, все още тлеещи.
От духане очите ми сълзяха.
Лъжовен пламък -
някакъв отблясък от истинския огън.
Огнището изстина.
Сива пепел
вятърът на времето пилее...
Но може би искрица е останала
и огънят ще оживее?
***
Защо не ми си хубава
като първата година?
Нар.песен
Питаш ме, защо челото ми
е пресечено от бръчки
като хвърлени в огнището
недоизгорели съчки.
Край очите ми лъчите си
сякаш слънцето е пръснало.
Всяка бръчка е усмивка,
настроение възкръснало.
Всяка бръчка е пътека,
по която съм преминала -
още парят под нозете ми
дири неизстинали.
Всяка бръчка е тревога,
болка и безсънни нощи
и изгаря като огън,
неизгаснал още.
Ах, защо не съм ти хубава
като първата година...
А забрави ли, че бръчките
ги прокарахме двамина?
***
Ако почувстваш, че ти се изплъзвам,
не се опитвай ти да ме завържеш,
не се опитвай да ме вкараш в клетка -
не мога да обичам през решетки!
Пусни ме да политна надалече.
Не бой се, че не ще се върна вече.
Знай, птицата във свойта родна къща
отново всяка пролет се завръща.
Така и аз ще искам да се върна
щом закопнея тебе да прегърна.
Затуй след мен вратата не затваряй
и моста към сърце си не изгаряй!
ТИШИНА
Колко нощи и дни в тишина преживях,
без да чуя в зори мъжки глас, детски смях.
Тишината край мен бе жестока и зла,
тишината във мен не бе дори тишина.
Беше болка и вик -вик, от мисъл роден,
че светът в някой миг ще осъмне без мен.
Че ще има в зори мъжки глас, детски смях.
Ще забравят дори, че съм била сред тях...
Не защото сега са далече от мен,
а защото светът е така нареден:
идваш тук като гост - гост очакван и драг.
И финалът е прост - пак през къщния праг
те изпращат с тъга...
Но животът тече
и във свойта река скръб и радост влече.
Пак осъмва светът с мъжки глас, с детски смях!
И какво от това, че те няма сред тях.
МЪЖКИ СЪЛЗИ
Сълзите в мъжките очи
не са признак за слабост.
Мъж да заплаче пред тебе -
това е огромно доверие.
Как искам мъжка сълза
да се отрони в ръцете ми,
гореща мъжка сълза -
вместо цвете!
Сълзите в мъжките очи
понякога струват по-скъпо
от всички най-скъпи подаръци.
Стига ти само една
за тебе да е изплакана -
по е ценна и от царски дарове.
ИЗПОВЕД
Душата ми плаче за изповед.
В кой храм да се изповядам?
Кой бог да призная за истински -
приятелство, любов, вярност?
Смутена, душата ми лута се
и търси си изповедалня.
Къде ли? Та всичко заето е,
навсякъде има по някой.
Душата ми търси пристанище...
Душата ми, скитница съща,
след много нелеки терзания
отново при теб се завръща.
Смирена пред теб коленичи,
че ти си ми изповедалня.
Пред тебе с тихи ридания
душата ми се изповядва.
При тебе търси щастие,
тебе моли за милост.
Бъди ми и храм, и пристанище,
завинаги всичко бъди ми!
ЖЕНСКА СЪДБА
От памтивека на жената е наречено
да носи болките на този свят в сърцето си.
Обичана и приласкавана,
отхвърляна и унижавана.
И пак прощаваща.
В тъмни нощи тежки сълзи скриваме,
след дълго вечерно очакване заспиваме.
Обичани и унижавани,
отблъсквани и приласкавани.
Всеопрощаващи.
***
Изгасват светлините. Всичко стихва.
Затваря се на този ден кръгът.
На пръсти в брачното легло се вмъкваме.
Притихваме до силно мъжко рамо.
Изтръпваме в очакване на ласка...
Уморените съпрузи кротко спят.
Недоспали, недогалени, недолюбени,
от прегръдката гальовна на съня
в ранна утрин тихо се измъкваме.
Завърта ни в кръга си пак денят.
Уморените съпрузи си доспиват.
НАДЕЖДА
Ръцете ми премръзнаха -
изпускам клечката кибрит
и огъня не мога да запаля.
Не зная как изгасна -
уж все му правех завет.
Събирах въглени, все още тлеещи.
От духане очите ми сълзяха.
Лъжовен пламък -
някакъв отблясък от истинския огън.
Огнището изстина.
Сива пепел
вятърът на времето пилее...
Но може би искрица е останала
и огънят ще оживее?
***
Защо не ми си хубава
като първата година?
Нар.песен
Питаш ме, защо челото ми
е пресечено от бръчки
като хвърлени в огнището
недоизгорели съчки.
Край очите ми лъчите си
сякаш слънцето е пръснало.
Всяка бръчка е усмивка,
настроение възкръснало.
Всяка бръчка е пътека,
по която съм преминала -
още парят под нозете ми
дири неизстинали.
Всяка бръчка е тревога,
болка и безсънни нощи
и изгаря като огън,
неизгаснал още.
Ах, защо не съм ти хубава
като първата година...
А забрави ли, че бръчките
ги прокарахме двамина?
***
Ако почувстваш, че ти се изплъзвам,
не се опитвай ти да ме завържеш,
не се опитвай да ме вкараш в клетка -
не мога да обичам през решетки!
Пусни ме да политна надалече.
Не бой се, че не ще се върна вече.
Знай, птицата във свойта родна къща
отново всяка пролет се завръща.
Така и аз ще искам да се върна
щом закопнея тебе да прегърна.
Затуй след мен вратата не затваряй
и моста към сърце си не изгаряй!
ТИШИНА
Колко нощи и дни в тишина преживях,
без да чуя в зори мъжки глас, детски смях.
Тишината край мен бе жестока и зла,
тишината във мен не бе дори тишина.
Беше болка и вик -вик, от мисъл роден,
че светът в някой миг ще осъмне без мен.
Че ще има в зори мъжки глас, детски смях.
Ще забравят дори, че съм била сред тях...
Не защото сега са далече от мен,
а защото светът е така нареден:
идваш тук като гост - гост очакван и драг.
И финалът е прост - пак през къщния праг
те изпращат с тъга...
Но животът тече
и във свойта река скръб и радост влече.
Пак осъмва светът с мъжки глас, с детски смях!
И какво от това, че те няма сред тях.
МЪЖКИ СЪЛЗИ
Сълзите в мъжките очи
не са признак за слабост.
Мъж да заплаче пред тебе -
това е огромно доверие.
Как искам мъжка сълза
да се отрони в ръцете ми,
гореща мъжка сълза -
вместо цвете!
Сълзите в мъжките очи
понякога струват по-скъпо
от всички най-скъпи подаръци.
Стига ти само една
за тебе да е изплакана -
по е ценна и от царски дарове.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. In memoriam - В памет на Явор
2. Кого познавам в блог.бг
3. Училище за поети
4. Аз в Стихове.бг
5. При Ася - тв премиерата на "Аз, Времето и другите неща"
6. Любомир Николов представя "Аз, Времето и другите неща"
7. Сърце (клип) - подарък от papadok и Хрис
8. Магия(клип) - подарък от boliarkabg
9. Ружена
10. Раздумки в Бдимово
11. Фотошоп - уроци
12. За Стеф от Дела Раи
13. Besame mucho... Tango amore
14. Последната любов - gor
15. Картичка от Ани и Хейли за РД
16. Любов за задушници (sowhat)
17. Ниагарският водопад
18. Училище по щастие - Виктория
19. Ниагара през нощта.
20. Дела Раи, Островни гледки
21. Колекция народни песни
22. ПУСТА ХУБОСТ... КРАЙ НЕ Й СЕ ВИДИ!!! (Адриана)
23. Явор Найденов
24. Румен Романов
2. Кого познавам в блог.бг
3. Училище за поети
4. Аз в Стихове.бг
5. При Ася - тв премиерата на "Аз, Времето и другите неща"
6. Любомир Николов представя "Аз, Времето и другите неща"
7. Сърце (клип) - подарък от papadok и Хрис
8. Магия(клип) - подарък от boliarkabg
9. Ружена
10. Раздумки в Бдимово
11. Фотошоп - уроци
12. За Стеф от Дела Раи
13. Besame mucho... Tango amore
14. Последната любов - gor
15. Картичка от Ани и Хейли за РД
16. Любов за задушници (sowhat)
17. Ниагарският водопад
18. Училище по щастие - Виктория
19. Ниагара през нощта.
20. Дела Раи, Островни гледки
21. Колекция народни песни
22. ПУСТА ХУБОСТ... КРАЙ НЕ Й СЕ ВИДИ!!! (Адриана)
23. Явор Найденов
24. Румен Романов