Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2007 12:40 - Пречистващ плач /лирика/ ІІІ цикъл - Опори
Автор: mamas Категория: Изкуство   
Прочетен: 1618 Коментари: 3 Гласове:
1



ОПОРИ
/На децата ми/

ПТИЦАТА НА ЩАСТИЕТО

   Птицата на щастието - блян или реалност? Къде е тя, кацала ли е някога на рамото ми?
   Не зная, не съм сигурна. Но поне ме е докосвала - много пъти, прелитайки над мен, е отронвала перце от вечните си могъщи криле. Колко от тези перца съм успяла да уловя и да запазя в сърцето си?
   Първи трепети, първа любов. Струва ти се, че това е птицата на щастието. Не бързай, това е първо перце! Колкото пъти се влюбиш, толкова пъти ще ти се струва, че птицата е кацнала на рамото ти. И ще отлита при всяко разочарование, но по едно перце винаги ще отронва - само да можеш да го хванеш, да не го оставиш на вятъра.
   Менделсон. Ново перце. Но щастието все още не е пълно...
   Боли те, страшно те боли, а си щастлива. Това велико тайнство - създаването и раждането на новия живот - е облагородило и твоята душа.
   Първи стъпки. Перце.
   Първо "мама". Перце.
   Първи учебен ден, първа похвала, първа шестица, първа любов /вече не твоите - на сина или дъщерята/. 
   Перца, перца...Колко от тях улових?
   Пет пъти - родилните мъки.
   Пет пъти - първите стъпки.
   Пет пъти - първото "мама".
   И още колко перца...Сама създавам своята Птица. Оформя се тялото и, натежават крилете и. Но още не е готова. Още перца чакат да бъдат уловени. И аз ще ги хвана, уверена съм, защото сърцето ми е отворено за щастието.
   И преди да затворя очи, в края на земния си път, с право ще мога да кажа:
   Да, птицата на щастието кацна на моето рамо, защото аз я сътворих със собственото си сърце! Сътворих я за себе си и за хората, които обичам.


ОПОРА

Не ме упреквайте, че много говоря
и се хваля с децата си - те са мойта опора.
Те са мойта надежда в радост и грижи
и макар че са малки, все още безгрижни,
аз вече ги виждам по далечните пътища,
сънувам ги в още несбъднати сънища.
Оглеждам се в думите и в очите им, 
гадая мислите и мечтите им.
И благославям шанса велик
пет пъти да имам щастливия миг
да видя постигната своя мечта
преди да си ида съвсем от света.


МАТЕМАТИКА НА ЖИВОТА

Ако всяко от моите пет деца
даде живот на по пет сърчица,
пет по пет са двайсет и пет...
А още няколко пъти по пет?
С мойта кръв ще е пълен света
и ще пребъда в безкрайността.


БОГАТСТВО

Моето богатство в земята не е скрито,
в глинени гърнета заровено не спи,
в банка не е вложено, с прах не е покрито -
трупано, събирано за по-тежки дни.

Пет усмивки бисерни, пет звезди сияйни,
всяко утро срещат с грейнали очи.
Зима ли завее, пролет ли разцъфне,
с радост те изпълват трудните ми дни.

Ярки пет слънца в моя ден сияят,
пет надежди светли в моя дом растат.
Нищо, че след време аз ще си отида -
те ще продължат по моя земен път.


КРЪГОВРАТ

Добре е, че денят от нощ се сменя
и Сънчо детските очи притваря
и майката след тях очи затваря, 
но в грижите я никой не отменя.

В съня и неспокоен се явяват
с въпросите и с детските си болки,
с усмивките, с горещите си сълзи -
децата и в съня не я оставят.

Добре е, че нощта от ден се сменя
и Слънчо детските очи отваря.
А майката, отдавна вече станала,
по своя ежедневен път поема.

И често уморена, недоспала,
след дни безкрайни и безсънни нощи,
се пита тя: кога ли ще пораснат,
та да е спокойна поне нощем.

И тъй менят се ден и нощ безспирно,
тече си на живота кръговратът.
И идва ден, когато ни се иска
все още...да са мънички децата...

***
Не се научих да мълча.
Макар че е просто и доста изгодно.
Усмихни се, поклати глава
в знак на съгласие и...спи спокойно!
Не мълчах когато беше трудно да се говори.
Не се примирявах - спорех ли, спорех...
Да мълча ли днес?
Синът ми се връща в къщи разстроен.
Чете уж урока си, а е все неспокоен.
Разбирам причината - някой отново
си е карал по старому - недопускайки спор -
вместо с урока, се занимавал с косата му.
А той не мълчал /прилича на мен,
изглежда, не в своето време роден/.
Чудя се как да му отговоря...
Не сгреших ли, че го научих да спори?


УМОРИХ СЕ

Уморих се,
уморих се да слушам,
че съм силна, дори героиня.
Уморих се да съм неуморна,
уморих се да бъда...жена.

Нямам сили...
Нямам сили да бъда красива,
нямам сили да бъда добра,
в десет детски очи да се взирам,
десет детски ръце да държа;
да се будя във нощите къси,
да очаквам през дългите дни,
да съм все неспокойна в съня си,
всяка болка и мен да боли...

Все се питам
колко болки през мене минават,
колко думи изслушвам на ден,
колко радост сърцето ми сгрява,
колко обич изгрява за мен!

Мои малки, плачливи, бъбриви,
непослушни, но с нежни сърца, 
нямям сили да бъда красива,
ще опитам...да бъда добра...

Забележка:Стиховете са публикувани през 1994г. - децата вече пораснаха, но за това - друг път...



Тагове:   Опори,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - като теб
03.06.2007 23:55
Дано имам сили да бъда майка като теб!
Дано и до всеки човек има такава майка,
тогава ще има и по-малко гневни хора!
цитирай
2. mamas - Благодаря
05.06.2007 06:51
Благодаря за отзива. Майката си е майка. Всяка е готова да направи всичко за доброто на децата. Но обичта има различен израз. Понякога не я оценяме, защото не можем да я разберем.
А това, което ти си пожелаваш, и аз ти го пожелавам!
цитирай
3. mimoza92 - развълнува ме, благодаря за чуд...
24.07.2007 00:59
развълнува ме,благодаря за чудесните откровения
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 2817075
Постинги: 543
Коментари: 11971
Гласове: 31335
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930