Един приятел
нарисува с думи
петолиние,
в което

"ключът

сол 

солени дири 

само 

изпроводи..." 

По дирите солени
на ключа Сол
се покатерих.
До линията първа.
Сами
изписаха се
нотите
нагоре:
ми
ми
фа
сол...

Тържество
на обичта!
*******

Провокирано от стихотворението
"Без звук":

Нарисувах

петолиние

без

капка ноти...

Даже ключът

сол

солени дири

само

изпроводи...

 

Б.Калинов 02.01.2010г.

Пловдив
Оригиналът: http://kalin8.blog.bg/izkustvo/2010/01/02/bez-zvuk.465080

 

Чудесно е когато любовта е жива!:)

Ден подир ден се изтизва живота
сякаш съм музика - нота по нота
сякаш съм звук разпилян във безкрая
всъщност, какво съм изобщо не зная .....
....

Поздрав!
Хубав и спорен ден :)

Много е хубаво стихотворението ти!

Една прекрасна мелодия на сърцето..

Накара ключа сол
Да изпее" Одата на радостта" !
Радвам се!
Б.

Радост - ти дете на Рая,
ти, божествен ясен плам!
Ний пристъпваме в омая,
о богиньо, в твоя храм.
Твоя светъл чар споява
туй, що светски нрав дели,
братя всички люде стават,
щом с крила повееш ти.
Който е честит да има
благ приятел в тежък час,
кой владей жена любима,
с нас да пей - да пее с нас
тоз, що ,,своя" назовал би
тук една душа макар!
Който - не: със тихи жалби
да напусне тоз олтар!
Гръд природата разтваря,
радост всичко живо пий -
тичат зли, добри, в превара,
в розовите ѝ следи.
Тя за нас целувки има,
благ другар и гроздов сок,
сласт - за червея незрими,
а за ангелите - Бог.
Бодро, както в небесата,
се понася звездний рой,
както млад юнак - във бой,
в своя път летете, братя!
Прегърнете днес, о люде,
целий свят вий със любов!
Братя, звездния покров
крие Бог - там Бог е буден:
Кой чела ви свежда, люде?
Чувате ли божи зов?
Там над звездния покров,
Над звездите, Бог е буден!

Привет ;-)))

Благодаря ти, Веси!

Нали твоят стих изтръгна от сърцето ми тези думи!

Благодаря ти, Лили, че публикува тук текста на български език! Така всеки, който иска, може да запее.

http://victoriavselena.blog.bg/zabavlenie/2010/01/12/obshta-meditaciia-za-sigurnost.470886
Слушам и това повдига духа ми, благодаря

хубаво е :)

Нека новата година бъде за теб една ода на радостта!

За всички нека е такава!

Пет куплета - нотни редове.
Букви, като ноти подредени.
Чувам в тях вълшебни гласове,
горд съм, че са писани от мене.

Мисълта - чудесен диригент,
мелодично спазва правилата.
Удря върху всеки нов акцент,
даже е във такт и тишината.

Пулсът, като фон във всеки ред
ту забавя, ту пък ускорява...
Словото е като жив човек.
През какво ли то не преминава?...

Радостно и тъжно, все звучи.
Музиката някой не разбира,
друг съпреживява и мълчи,
трети да освирква пък не спира...

Идва и сюблимният момент.
Линия последна е куплетът.
Прочетете тоз експеримент.
Мнението ви, за мен ще бъде цвете!

Музика в душата ти звучи -
моята в съзвучие мълчи...

Гордееш се със словореда свой -
гордея се, че си приятел мой!

Двустишия ти пращам (не куплети)
и моля - приеми ги като цвете!

Благодаря ти, Вал! Радвам се, че си тук!