Прочетен: 6867 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 09.06.2010 06:05
Когато лявата ми ръка неволно нарани, дясната се спуска да превърже раната...При вас как е?
Това, разбира се, е метафора.
Може и да няма нужда от пояснение, но аз да си кажа(професионално изкривяване, простете...)
Как се чувствате ако неволно нараните някого - с думи, с постъпка, по друг начин?
Опитвате ли се да "лекувате" нанесената рана, как?
Или се отдръпвате от наранения?
Няма да давам повече варианти - да има всеки какво да каже.
А, още едно пояснение! Трябва да сте разбрали, че човекът отсреща е наранен (защото може и да не го усетите) - лично от него или по друг начин. Това пък отваря възможност за друго клонче в темата - какво правите, когато ви наранят?
Отдръпвате се и страдате мълчаливо, възмущавате се по-меко или по-остро, нападате?
Благодаря предварително на всички, които ще споделят нещо по темата (която няма връзка с предишния ми постинг)
Красив и успешен ден ви пожелавам!
Музикален поздрав за всички - за зареждане с енергия!
В спецчастите ги наричаме приятелски огън.
Неизбежен е!
09.06.2010 06:30
В спецчастите ги наричаме приятелски огън.
Неизбежен е!
Да, неизбежен е. Но как ги лекуваш - своите и чуждите? И... опитваш ли изобщо или ги оставяш сами да зарастнат?
Поздрави !
"Не е луд този, който яде от баницата,а този който му я дава!"
Тези житейски уроци правят човекът , по- силен и адаптивен!В живота има равновесие!
Стига да успееш да го уловиш и запазиш:)
Хубав ден! :)
- ако наранявам осъзнато - мен ме боли повече и обикновено ми трябва времето като посредник - кратко, за да се извиня, дълго - за да се излекувам, а след него да проверя - обикновено с тези хора ставаме приятели
- ако не осъзнавам, а ми е подсказано - бързам-бързам
- но има също и рани, които се появяват далече във времето - и тогава единственото лечение е точната дума...
- неизлекуваните рани, които сме причинили - водят до сълзи, когато човекът си замине
и може би още
Дълбока тема!
Поздрави!
Разбирам го веднага :( Всеки един старда по свой си начин. Един се отдръпва и затваря в себе си болката.....докато тя не изригне силна и помитаща
Друг се възмущава гласно и дори и не се опитва да прикрие ,че е наранен.....
Не зная кое е по-доброто.....всъщност най-добре е това,че дясната ръка се втурва да превързва лявата. Но си мисля ,че ще е по-дбре ако я предпазва от нараняване !!! Важи и обратното :))))
Защо ни се струва, че винаги усещаме като нараним някого...
Защо ни се струва, че на другите не им пука като ни нараняват...
Не ни ли се струва, че трябва да има баланс в поведението - отдръпването е израз на възмущение спрямо една съзнателно нанесена рана; но ако преценим, че не е - защо да изгубваме душевния контакт с човека...
Много, много варианти...
Искам да кажа за едни други наранявания: ефекта на котлона.
Нагрят съм, температурата ми е висока. Разумен човек не би посегнал да постави ръка на плочата, която е за друго.
Учудвам се, но намират се идиоти, които въпреки предупрежденията ми, докосват където не бива.
Нищо не мога да направя за тях. Съжалявам, сами се нараняват.
Всеки опит за намеса в свободата ми, в навлизането на личната територия и така нататък е опасен, защото тук дори не аз взимам изцяло и еднолично решенията, а онези закони, които са ми дали правото да имам тази свобода.
Опитвам се да подчинявам в ежедневието си моето поведение спрямо другите, защото не приемам имитацията, лицемерието. Светът и без мен е полудял и загрубял.
Най-добрата рецепта за предпазване от болка - не общувай с такива хора, които могат да ти я причинят! Ако ли все пак се случи, страданието не е най-добрият вариант. Усмихвам се повече и си казвам: Бог си знае работата.
Хора, не забравяйте, че животът е кратък, въпреки всичко е прекрасен, но най-вече намалява с всеки залез!
Весел ден, мила и щастливо лято!
С обич Лили
Поздрави !
Радвам се, че песента ти харесва, Таня!
Съгласна съм с теб, че повече боли когато те нарани близък човек. Но и по-бързо прощаваме, не мислиш ли?
Благодаря, Влади :) Твоят хумор ми действа много добре.
Да, емоциите понякога ни играят номера... а разумът свети в червено, но сърцето често обърква посоките... Понякога закъсняваме с целебния жест или дума и раните гангренясват...и тогава не остава друго освен ампутация...
"Не е луд този, който яде от баницата,а този който му я дава!"
Тези житейски уроци правят човекът , по- силен и адаптивен!В живота има равновесие!
Стига да успееш да го уловиш и запазиш:)
Благодаря ти, Марина!
И твоите мисли ми допадат.
Ако раната е от "приятел" (кавичките са важни), може да не и се обръща голямо внимание. Даже е от полза, за да разбере човек кои са истинските му приятели.
Хубав ден! :)
Радвам се, че съм била полезна.
Имах предвид когато нараняваме неволно (съзнателно не бих могла) - от прибързаност, неправилна преценка на ситуацията, лошо стечение на обстоятелствата... А ако човекът отсреща не иска да приеме, че не е било нарочно? Тогава нараненият ставаш ти и е още по-трудно да се лекуват две рани...
Разбирам го веднага :( Всеки един старда по свой си начин. Един се отдръпва и затваря в себе си болката.....докато тя не изригне силна и помитаща
Друг се възмущава гласно и дори и не се опитва да прикрие ,че е наранен.....
Не зная кое е по-доброто.....всъщност най-добре е това,че дясната ръка се втурва да превързва лявата. Но си мисля ,че ще е по-дбре ако я предпазва от нараняване !!! Важи и обратното :))))
Ако съм те разбрала правилно, имаш предвид случаите когато сами се нараняваме. Може би тогава и лекуването е най-трудно - няма кой да ни помогне, трябва да разчитаме само на себе си.
А относно затварянето на болката - опасно е. Може да задълбае навътре и да унищожи човек напълно. По-добре е да се споделя. Най-добре с този, който те е наранил, но не като ответна атака. За жалост, често става точно това...
Благодаря, че сподели мнението си по темата! Добре постъпваш, според мен. И плачът помага, пречиства. Но... ако често се случва с един и същи човек, може да стане лош навик, който да навреди и на двамата. Това, което казваш в последното изречение, не бива да се отлага прекалено дълго...
Това е когато теб те наранят.
А когато ти неволно нараниш? Нали не сме безгрешни...
Благодаря, че сподели, Мария!
Интересна насока даваш...
Да, трудно е да приемем, че сме сгрешили.
Да, струва ни се, че нас ни боли повече, отколкото другия. Трудно е да усетим и приемем чуждата болка.
Но отдръпването и затварянето в себе си не е най-добрият вариант. Напълно съм съгласна с това.
Защо ни се струва, че винаги усещаме като нараним някого...
Защо ни се струва, че на другите не им пука като ни нараняват...
Не ни ли се струва, че трябва да има баланс в поведението - отдръпването е израз на възмущение спрямо една съзнателно нанесена рана; но ако преценим, че не е - защо да изгубваме душевния контакт с човека...
Много, много варианти...
Разбирам те много добре, но все пак става въпрос за неволно нараняване. И основният въпрос е как НИЕ се чувстваме когато нараним.
Красиво и многоцветно нека е и твоето лято, мила!
Благодаря ти за споделянето, Руми!
Виж това: http://vbox7.com/play:1cc4d082
Добра душа си, мила!
Прегръщам те!
Достойно е да признаем грешките си, да се извиним, да помогнем - както можем. Или поне да опитаме, дори и с риска да не приемат помощта ни.
Приятна вечер ти желая!
Рибката , и тя мъдрец, намеси важна дума- достойнство.
...Не знам, може би трябва да се върнат дуелите. лично ги предпочитам, вместо модерната "игра" на бухалка и стрелба с автомат, по който ти падне!
Всъщност, любимата ми забава е да се извинявам!
А сега, издадох се!
Сори!
Рибката , и тя мъдрец, намеси важна дума- достойнство.
...Не знам, може би трябва да се върнат дуелите. лично ги предпочитам, вместо модерната "игра" на бухалка и стрелба с автомат, по който ти падне!
Всъщност, любимата ми забава е да се извинявам!
А сега, издадох се!
Сори!
Благодаря за високата оценка, Пегас!
Доволна съм, че се получи дискусия. Бих искала да става така и когато пускам стиховете си, но... само хвалебствия :) Иска ми се да вярвам, че не са само от добронамереност...
2. Кого познавам в блог.бг
3. Училище за поети
4. Аз в Стихове.бг
5. При Ася - тв премиерата на "Аз, Времето и другите неща"
6. Любомир Николов представя "Аз, Времето и другите неща"
7. Сърце (клип) - подарък от papadok и Хрис
8. Магия(клип) - подарък от boliarkabg
9. Ружена
10. Раздумки в Бдимово
11. Фотошоп - уроци
12. За Стеф от Дела Раи
13. Besame mucho... Tango amore
14. Последната любов - gor
15. Картичка от Ани и Хейли за РД
16. Любов за задушници (sowhat)
17. Ниагарският водопад
18. Училище по щастие - Виктория
19. Ниагара през нощта.
20. Дела Раи, Островни гледки
21. Колекция народни песни
22. ПУСТА ХУБОСТ... КРАЙ НЕ Й СЕ ВИДИ!!! (Адриана)
23. Явор Найденов
24. Румен Романов