Постинг
31.10.2011 14:51 -
Сънят
Нагорещеният пясък пари краката ми до болка, но аз го обичам - защото стъпвам в твоите стъпки. Начупени миди ме нараняват, но аз ги обичам - защото са наранили и твоите боси нозе, но въпреки болката ти си преминал по тях, за да дойдеш до построената от мен лодка.
(А ти каза ли на пясъка и на мидите, че ги обичаш, защото аз съм минала по тях?)
Ти ме чакаш до лодката, която напълних с мечти. Протягаш ръце към мен:"Обичам те!". "Твоя съм! - отвръщам аз и те прегръщам.- Целуни ме!". Всички хора от плажа ни гледат, но какво от това! Най-дългата, най-сладката целувка на света.
"Нека се качим в лодката и да отплуваме!"
"Накъде?"
"Към хоризонта!"
"Вземете ме с вас!" - моли един малчуган. След него и други.
"Не може! В лодката има място само за двама."
Само за двама, и то непременно влюбени, като нас. Иначе лодката просто няма да тръгне.
Стоим прави в средата на лодката, а вятърът надува платното. Няма да ни събори, той знае, че се обичаме. И вълните са кротки, те също са влюбени - в морето, в небето, в слънцето. И в хоризонта, към който пътуваме. А той все се отдалечава. Какво ли има зад него?
"Виж, там проблясва отвор! Ей сега ще преминем през него и ще видим!"
.......................................................................................................................................................
- Зър-р-р..........
Стреснато вдигам глава, а сънят се отдръпва навътре в очите ми и уплашено се свива.
- Зър-р-р............
Все още не отварям очи. Сънят кротува под клепачите ми и плахо се надява, че отново ще отпусна глава на възглавницата. Но часовникът е неумолим.
- Наистина ли ще се разделим? - пита сънят.
- За малко, само до следващата нощ! - опитвам се да го успокоя аз.
Тогава той тръгва бавно, без желание, към Нищото, което се спотайва зад гърба на небето. Най-напред линията на хоризонта се накъсва и през дупките като през пробитото дъно на огромен казан започва да се изцежда морето. Останали на сухо, унесените в любовни разговори риби усещат напрежението в хрилете си, изпляскват с опашки и бързат да догонят животворната вода. Мощно течение понася изпразнената лодка на мечтите ни и я запокитва с все сила в едно по-големичко парче от хоризонта. Лодката се разбива на тресчици и Нищото ги всмуква в зейналата си паст.
След морето тръгва и опустелият плаж. Чадърите се оттеглят в индианска нишка, прегърбени от тежестта на самотата си. Край тях уморено и тъжно се влачат кофички от сладолед, обелки от портокал, нагризан геврек, забравена книга...Нищото всмуква и пясъка, а после хоризонтът се съединява отново, приближава се и ме заключва в кръга си, нажежен от изгряващото слънце. Протягам ръка и се опарвам. Опитвам се да отворя очи и те виждам.
Ти винаги последен си отиваш от съня ми. Какво говоря! Ти изобщо не си отиваш! Стоиш си под клепачите и образът ти ту се фокусира, ту се размазва - при всяко премигване. Цял ден те нося със себе си, следиш всяка моя стъпка, оценяш всяка моя дума. И мълчиш. До нощта, когато ще си построим нова лодка, ще я напълним догоре с нашите мечти и ще опънем платното. Дано този път зад хоризонта открием света на сбъднатите желания.
И то не насън, а наистина...
(А ти каза ли на пясъка и на мидите, че ги обичаш, защото аз съм минала по тях?)
Ти ме чакаш до лодката, която напълних с мечти. Протягаш ръце към мен:"Обичам те!". "Твоя съм! - отвръщам аз и те прегръщам.- Целуни ме!". Всички хора от плажа ни гледат, но какво от това! Най-дългата, най-сладката целувка на света.
"Нека се качим в лодката и да отплуваме!"
"Накъде?"
"Към хоризонта!"
"Вземете ме с вас!" - моли един малчуган. След него и други.
"Не може! В лодката има място само за двама."
Само за двама, и то непременно влюбени, като нас. Иначе лодката просто няма да тръгне.
Стоим прави в средата на лодката, а вятърът надува платното. Няма да ни събори, той знае, че се обичаме. И вълните са кротки, те също са влюбени - в морето, в небето, в слънцето. И в хоризонта, към който пътуваме. А той все се отдалечава. Какво ли има зад него?
"Виж, там проблясва отвор! Ей сега ще преминем през него и ще видим!"
.......................................................................................................................................................
- Зър-р-р..........
Стреснато вдигам глава, а сънят се отдръпва навътре в очите ми и уплашено се свива.
- Зър-р-р............
Все още не отварям очи. Сънят кротува под клепачите ми и плахо се надява, че отново ще отпусна глава на възглавницата. Но часовникът е неумолим.
- Наистина ли ще се разделим? - пита сънят.
- За малко, само до следващата нощ! - опитвам се да го успокоя аз.
Тогава той тръгва бавно, без желание, към Нищото, което се спотайва зад гърба на небето. Най-напред линията на хоризонта се накъсва и през дупките като през пробитото дъно на огромен казан започва да се изцежда морето. Останали на сухо, унесените в любовни разговори риби усещат напрежението в хрилете си, изпляскват с опашки и бързат да догонят животворната вода. Мощно течение понася изпразнената лодка на мечтите ни и я запокитва с все сила в едно по-големичко парче от хоризонта. Лодката се разбива на тресчици и Нищото ги всмуква в зейналата си паст.
След морето тръгва и опустелият плаж. Чадърите се оттеглят в индианска нишка, прегърбени от тежестта на самотата си. Край тях уморено и тъжно се влачат кофички от сладолед, обелки от портокал, нагризан геврек, забравена книга...Нищото всмуква и пясъка, а после хоризонтът се съединява отново, приближава се и ме заключва в кръга си, нажежен от изгряващото слънце. Протягам ръка и се опарвам. Опитвам се да отворя очи и те виждам.
Ти винаги последен си отиваш от съня ми. Какво говоря! Ти изобщо не си отиваш! Стоиш си под клепачите и образът ти ту се фокусира, ту се размазва - при всяко премигване. Цял ден те нося със себе си, следиш всяка моя стъпка, оценяш всяка моя дума. И мълчиш. До нощта, когато ще си построим нова лодка, ще я напълним догоре с нашите мечти и ще опънем платното. Дано този път зад хоризонта открием света на сбъднатите желания.
И то не насън, а наистина...
mamas, прекрасно е, както винаги. Точно от това имах нужда :)
цитирайwaterlily написа:
mamas, прекрасно е, както винаги. Точно от това имах нужда :)
Благодаря, Лили :)
Много ми хареса!
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
Хубаво е да те очаква някъде там ... насън, наяве ... когато и където - не е толкова важно. И един образ, любим образ, който човек носи в дланите на клепките до следващия сън. Или до сбъдването на този сън!
Здравей, Слава! :)
цитирайЗдравей, Слава! :)
Прекрасен сън, Славе!
Честит празник на будителите!
Продължавай да отваряш очи!!
Хубав, празничен ден!!
цитирайЧестит празник на будителите!
Продължавай да отваряш очи!!
Хубав, празничен ден!!
http://vbox7.com/play:bad5c581
цитирайmagnoliya написа:
Много ми хареса!
Благодаря ти!
Благодаря ти!
Хубав ден ти желая :)
megg написа:
Хубаво е да те очаква някъде там ... насън, наяве ... когато и където - не е толкова важно. И един образ, любим образ, който човек носи в дланите на клепките до следващия сън. Или до сбъдването на този сън!
Здравей, Слава! :)
Здравей, Слава! :)
Нека се сбъдват красивите сънища!
tota написа:
Прекрасен сън, Славе!
Честит празник на будителите!
Продължавай да отваряш очи!!
Хубав, празничен ден!!
Честит празник на будителите!
Продължавай да отваряш очи!!
Хубав, празничен ден!!
Благодаря, че прочете и коментира :)
juliet написа:
http://vbox7.com/play:bad5c581
Прегръщам те :)
Сън, който сгрява в студените есенни дни, любов, която не си отива. Винаги така да ти е, Славе, влюбена и мечтателна!
цитирайmakont написа:
Сън, който сгрява в студените есенни дни, любов, която не си отива. Винаги така да ти е, Славе, влюбена и мечтателна!
Благодаря ти :)
Преди седмица се мотках в офиса, и отгърнах отново твоята книга, хубава и искрена!
цитирайlubara написа:
Преди седмица се мотках в офиса, и отгърнах отново твоята книга, хубава и искрена!
Моята книга - като твоята :) И като нас. На хубост вече може и да не го докарваме, но на искреност - винаги!
Благодаря ти, приятелю :)))
Много поетичен текст, поздрави!:)
цитирайvladun написа:
Много поетичен текст, поздрави!:)
В морето,в небето,във вятъра и звездите....В живота и в мечтите..
Остани такава...Обичам те:)
цитирайОстани такава...Обичам те:)
mileidi46 написа:
В морето,в небето,във вятъра и звездите....В живота и в мечтите..
Остани такава...Обичам те:)
Остани такава...Обичам те:)
И аз, мила моя, и аз :)
Благодаря ти!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. In memoriam - В памет на Явор
2. Кого познавам в блог.бг
3. Училище за поети
4. Аз в Стихове.бг
5. При Ася - тв премиерата на "Аз, Времето и другите неща"
6. Любомир Николов представя "Аз, Времето и другите неща"
7. Сърце (клип) - подарък от papadok и Хрис
8. Магия(клип) - подарък от boliarkabg
9. Ружена
10. Раздумки в Бдимово
11. Фотошоп - уроци
12. За Стеф от Дела Раи
13. Besame mucho... Tango amore
14. Последната любов - gor
15. Картичка от Ани и Хейли за РД
16. Любов за задушници (sowhat)
17. Ниагарският водопад
18. Училище по щастие - Виктория
19. Ниагара през нощта.
20. Дела Раи, Островни гледки
21. Колекция народни песни
22. ПУСТА ХУБОСТ... КРАЙ НЕ Й СЕ ВИДИ!!! (Адриана)
23. Явор Найденов
24. Румен Романов
2. Кого познавам в блог.бг
3. Училище за поети
4. Аз в Стихове.бг
5. При Ася - тв премиерата на "Аз, Времето и другите неща"
6. Любомир Николов представя "Аз, Времето и другите неща"
7. Сърце (клип) - подарък от papadok и Хрис
8. Магия(клип) - подарък от boliarkabg
9. Ружена
10. Раздумки в Бдимово
11. Фотошоп - уроци
12. За Стеф от Дела Раи
13. Besame mucho... Tango amore
14. Последната любов - gor
15. Картичка от Ани и Хейли за РД
16. Любов за задушници (sowhat)
17. Ниагарският водопад
18. Училище по щастие - Виктория
19. Ниагара през нощта.
20. Дела Раи, Островни гледки
21. Колекция народни песни
22. ПУСТА ХУБОСТ... КРАЙ НЕ Й СЕ ВИДИ!!! (Адриана)
23. Явор Найденов
24. Румен Романов