Към майките си колко сме жестоки!
Приемаме безкрайната им обич
тъй, сякаш те са длъжни да я дават,
без нищо в отговор да им дължим.

Ах, как се заблуждаваме, когато
си мислим, че е още много рано
коляно уморено да превием,
приведени да им благодарим.

Отлагаме синовните си грижи
за някой ден, изглеждащ ни далечен.
Дотолкова със всичко сме привикнали,
добили сме усещане за вечност.

Но майките най-често не дочакват
мигът за благодарност да настъпи,
отиват си - жестоко неочаквано,
докрай изпепелени в обичта си.

Оставят ни с една вина огромна,
негаснеща, изгаряща, безкрайна.
За закъснялата любов синовна
вината ще ни тегне чак до края.

на своите деца отдаваме, защото
едно едничко нещо сме разбрали,
от майчината обич, бяга даже злото.

Благодаря ти, milamam!

МНОГО СИЛНО

Така е! Част от живота, която можем да променим, съзнаем ли...

защото тези дни точно около това ми се въртят мислите...Много силно стихотворение, наистина. А ние я даваме на децата си, тази обич, и така...

благодаря...

трябва да го осъзнаем!
И да благодарим - кой както го разбира...

ние - на децата си, а те - на своите деца...Но и като майки жадуваме за тяхната обич, дори понякога да се правим, че не е така, стига те да са добре...

Кой ще ти покаже, ако не децата ти, къде ти си сбъркала спрямо своята майчица. И кой ако не те ще ти дадат смисъла. Но освен това...
Дали живеейки за тях и с тях не правим грешката да забравим, че съществуваме. Но кога ни е оставало време дс се замиислим, кое е важното за нас, нали все те са важни. В един момент, чакаме едно благодаря. Но дори и да го няма, аз за себе си съм доволна - правя нещата не защото искам обич, а защото имам нужда да я дам.

А предполагам и при всяка майка! Щастливи сме когато обгръщаме с обич. Тя непременно се връща по някакъв начин.
Вече е 8 март.
Честит празник, мили жени!

Честит и на теб, мило момиче!

НЕКА ПРАЗНИКА НИ ДАДЕ НОВИ СИЛИ ,ДА РАЗДАВАМЕ ОБИЧ И ДА ПОЛУЧАВАМЕ ТАКАВА!
БЪДИ ЩАСТЛИВА И НЕ САМО НА ПРАЗНИКА!:)
ПРЕГРЪЩАМ ТЕ !:)

Честит празник и на теб!
Приеми и моята прегръдка!

за общия случай важи, но има и изключения жестоки.
Хубав стих...много ме натъжи. Всеки с драмата си.

Това е много старо стихотворение...През 1992, на поредната ни другарска среща в Бургас (съученици от музикалното училище) някой сподели как една известна певица изказала съжаление, че не е посветила песен на майка си, докато е била жива...Още като се върнах вечерта в Ямбол, тази песен се роди съвсем спонтанно, точно като песен!
Калпазанка съм, не сядам да запиша с ноти мелодиите си, макар да не ми е проблем да го направя...Но ако намеря кой да ги изпее, може и да се навия...
А моята майка се крепи все още...дано е за по-дълго!