Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2007 16:48 - Пречистващ плач /лирика/ ІV цикъл - Камъчета в мозайката
Автор: mamas Категория: Изкуство   
Прочетен: 2523 Коментари: 11 Гласове:
5



КАМЪЧЕТА В МОЗАЙКАТА
На всички, които ме обичат и ми вярват

***
   Ти беше Слънцето. Първият ти лъч проблесна неочаквано и ме погали. Топло и ласкаво при изгрева, страстно изгарящо в апогея - бавно и тъжно отминаваш, разтваряш се в залеза.
   Човек не може да живее без слънце. След залеза неизменно идва нов изгрев.
   Колко са дните в човешкия живот, измерени не с броя на изгревите на небесното светило, а с броя на слънцата-хора, които са го огрявали?
   Слънцето не се разтваря в залеза. Свива се, смалява се, концентрира топлината, която е било способно да излъчи, и се изтърколва в краката ти като камъче от мозайка.
   Наведи се и го вземи!
   Сега си камъче в пъстрата мозайка на живота ми. Редом с другите камъчета, които някота също са били слънца. Стоиш си тихо, незабележим за околните, а понякога и за мен самата. Незабележим, но не по-малко важен от времето, когато си бил Слънце. И ако решиш да се отрониш от мозайката, останалата празнина ще боли и до края ще напомня за себе си като незарастваща рана.
   НЕ  СЕ  ОТРОНВАЙ !


ПИСМО ДО МОЯТА ПРИЯТЕЛКА
                           На Милена

И в туй писмо ме питаш - как живея, 
защо не пиша? - Дните ми са къси...
За да успея да ти отговоря,
ще трябва пак да късам от съня си.

Живея тъй: чиниите, прането,
на мокрия балатум - кална стъпка.
/В откраднат миг - частица от небето -
спокойствие на глътки/.

На масата - тетрадки за проверка -
най-често в часовете полунощни.
Кое поред е тази нощ кафето,
защо са толкоз къси тези нощи?!

За стиховете време не остава...
И все пак пиша, ала ми е мъчно,
че туй, което искам, все не става,
че не успявам всичко пак да свърша.

Но въпреки чиниите, прането,
тетрадките, закуската, децата:
поезия и късче от небето -
това съм аз самата.


КЛЕТКА
На Доби

Аз съм заключена клетка.
Между решетките
като пленени птици
мислите ми се блъскат.
Ключът е скрит 
дълбоко в сърцето ми.
Никой не трябва да го намери!
Клетката трябва да е заключена!
Иначе
мислите - птици 
ще бъдат простреляни.
И аз -
сред тях най-тежко ранената -
перата им кървави ще събирам.
И ще плача...


НЕЖНОСТ
На Ивайло и Северина

Не ми е нужно много -
шепа нежност ми стига.
Ще я върна обратно
като буйна река.
В нея ще те удавя
и ръка ще протегна,
за да мога отново
с нежност да те спася.


БУРГАСКА ЛЮБОВ
                      На М.

След толкова много години
(кажи-речи остаряла)
с изненада откривам -
почти не съм помъдряла.

Готова съм с теб отново
в шадравана да скоча,
в снега да се отъркалям,
звездите да гледам нощем.

Искам да се повтори
оная луда бригада,
когато набрах смелост
да ти кажа, че по теб страдам.

В крайморската тиха алея
нашата пейка ни чака.
Тя помни как дълго мълчахме,
до болка прегърнати в мрака.

Бургаските улици шумни
пазят нашите стъпки...
За кратко бяхме безумни,
а още от спомена тръпна!


БЛАГОСЛОВ

Не помня колко пъти съм се влюбвала
и все с оная, чистата любов,
в която няма жажда, страст безумна,
а тиха нежност, майчин благослов.

За ласки тялото ми не копнее -
душата ми е жадна за любов:
любов, която много дълго зрее,
а отминава като благослов.

Любов необяснима и загадъчна,
за кой ли път дочувам твоя зов?!
Не отминавай!
Аз съм те изстрадала...
Не ми отказвай
                       своя
                              благослов!

БОЛКА
На Ники

Боли ме, 
страшно ме боли...
Боли ме от мълчание,
боли от неразбиране.
Дори от обич ме боли.
Боли от неразумни думи,
боли от премълчани истини,
от бягащи очи и устни.
Боли ме,
страшно ме боли...


РЕВНОСТ
       На Р.

Тръпнат младите цветове.
Чакат своя любовник.
До кой ли от тях ще се спре?
Тръпнат от обич и...ревност.
А той - буйният, силният, нежният -
всеки цвят с ласка обгръща.
Той - неуморният, неизтощимият -
на всички дарява любов и живот.

Можеш ли вятъра да ревнуваш?


***
На С.

Ей, архиварю, прегледай своите папки!
Всичко, което си сложил вътре, за там ли е?
Колко много дела!
Продължили с години,
или като мълния кратки.
Колко много съдби,
от картона бездушен
притиснати в стегната хватка.
Архиварю, разгръщай внимателно 
жълтите страници!
Има дела неприключени -
върни ги за ново разглеждане!
В жестокия фарс, наречен  "живот" ,
има истории разни -
дълги и кратки, 
смешни и тъжни -
тях подвържи, класифицирай.
Не затваряй в архива си чувства,
не ги номерирай!
Обичта не може да бъде
никога дело приключено.
Болката не може да бъде
никога дело решено.
Помисли, архиварю...


ВИНА

Към майките си колко сме жестоки!
Приемаме безкрайната им обич
тъй, сякаш те са длъжни да я дават,
без нищо в отговор да им дължим.

Ах, как се заблуждаваме, когато
си мислим, че е още много рано
коляно уморено да превием,
приведени да им благодарим.

Отлагаме синовните си грижи
за някой ден, изглеждащ ни далечен.
Дотолкова със всичко сме привикнали,
добили сме усещане за вечност.

Но майките най-често не дочакват
мигът за благодарност да настъпи,
отиват си - жестоко неочаквано,
докрай изпепелени в обичта си.

Оставят ни с една вина огромна,
негаснеща, изгаряща, безкрайна.
За закъснялата любов синовна
вината ще ни тегне чак до края.


АКО ТРЯБВА
На поета Янко Добрев

Ако трябва, все пак, да умра някой ден,
нека стане внезапно и твърдо -
както пада от бурята ствол повален,
с гръм целунал планинското бърдо.

Ако трябва, все пак, да напусна света,
нека никой за мен не тъгува.
Като луда река да тече радостта -
в млада кръв пак животът ликува!


С  ТЕБЕШИРЕНИ  ПРЪСТИ
               На моите ученици

Като повей лятото отмина.
Пак пред черната дъска заставам.
Сред лицата, грейнали насреща ми,
своите пораснали момчета,
своите пораснали момичета
като че ли трудно разпознавам.
Пак с очи, от радост насълзени,
от ръцете ви поемам цвете.
Да ви целуна вдигам се на пръсти,
че вече по-високи сте от мене.
Благодаря!
Седнете, ученици!
Ще премина пак покрай редиците,
ще надникна в нечия тетрадка,
някого за нещо ще попитам,
на друг ще се усмихна само ласкаво.
Над чина надвиснали къдрици
ще повдигна с пръсти тебеширени.
Ще повикам мислите ви - птици
да полетят в простори ведро-сини,
от детските ви гласове сподирени.
Не съм ви първа ни единствена учителка.
Не съм ни най-добрата, нито най-красивата.
Понякога съм истински ядосана,
понякога се правя на сърдита.
Но, че ви имам, много съм щастлива.


СЪЛЗА
На Янка Т.

Не питайте, приятели, защо тъй често плача,
защо пред светлината аз предпочитам здрача.
Не искам да се видят сълзите в очите ми,
не искам да ме питат злорадо-неприкрито...

Понякога си мисля - сълза съм аз самата,
отронена от някоя вселена непозната,
преминала през времена, пространства, разстояния,
събрала в себе си скръбта и вечното страдание.

Понякога си мисля - Бог ме е изплакал
и ме е запокитил в бездната на мрака -
болките човешки смирено да погълна
и - пречистена и свята -при Него да се върна.

1994г.



Тагове:   камъчета,   мозайката,


Гласувай:
5
0



1. rossi01 - :)
29.04.2007 19:30
Хареса ми как пишеш, особено началото на този постинг- "и ме погали. Топло и ласкаво при изгрева, страстно изгарящо в апогея - бавно и тъжно отминаваш, разтваряш се в залеза.." Поздравявам те....
цитирай
2. mamas - Благодаря ти - това е първият отзив, ...
30.04.2007 13:43
Благодаря ти - това е първият отзив, който получавам тук. Прегледах набързо твоя блог - харесват ми стиховете ти и начина, по който оформяш постингите си. Аз сега започвам да се уча и твоят опит (разбира се, и на други участници) ще ми бъде полезен...Пожелавам ти приятен ден.
цитирай
3. анонимен - :)
13.05.2007 16:25
Много ми хареса. Има живот в поезията ти, мисъл, нежност... Все неща, на които държа, и които уважавам.
цитирай
4. анонимен - :)
13.05.2007 16:29
Нямам регистрация и не предвидих, че ще ми се изпише мнението, като анонимно.
Аз обаче държа да знаеш, че е от Joro1964.
цитирай
5. анонимен - :)
23.05.2007 22:24
Прекрасни са ти стиховете, чета и препрочитам, и всеки път откривам златно зрънце на обич, чистота и доброта, на духовна извисеност с порив благороден, на смиреност, благост, топлина - все камъчета от твоята мозайка на истинска жена.
цитирай
6. анонимен - предишното мнение номер 5 е от мен ...
23.05.2007 22:31
предишното мнение номер 5 е от мен pe8
цитирай
7. анонимен - Вие ли писахте до Милена или просто ...
03.06.2007 22:44
Вие ли писахте до Милена или просто аз ви диктувах?!Благодаря Ви, че казахте всичко това на глас!Истинско е! Толкова е истинско! Става ми някак топло от това, че не съм сама. Благодаря Ви!
цитирай
8. mamas - Заедно писахме до...
05.06.2007 06:45
Мисля, че такива като нас има много. Какво да се прави - не може да се живее само с поезията, и другото е нужно. Но ако забравим за късчето небе в себе си, ще ни бъде много по-трудно.
И аз благодаря!
цитирай
9. анонимен - hi
28.06.2007 11:40
Здравей, mamas!Защо винаги плача на твойте стихове?Може би защото и аз като тебе съм нежна,лирична и чувствителна,но не мога да се изразявам така в стихове,все едно си надникнала в душата ми,а си го написала ти.Страхотна си!
цитирай
10. mimoza92 - прекрасни стихове
24.07.2007 00:47
прекрасни стихове
цитирай
11. анонимен - Трогателно, човечно, красиво, ...
10.12.2007 20:34
Трогателно, човечно, красиво, тъжно, любвеобилно, истинско...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 2817075
Постинги: 543
Коментари: 11971
Гласове: 31335
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930