Гложенският манастир се  превръща в сигурно убежище за революционните дейци, особено след 1864 година, когато игумен става хаджи Евтимий Симеонов от Сопот, близък съратник на Васил Левски. В близост до манастира в с. Голям извор е създаден и първият революционен комитет.
Килията, в която е отсядал Левски, сега е музей.



Тук все още се пази скривалището на Апостола намиращо се в тунела "Просечник".



 Отдадена е заслужена почит и на Георги Бенковски:



От прозореца на музея се разкриват изумителни гледки:





На тръгване ще ви отведа по една пътечка надолу, но преди това ще посетим още един музей.



Точно така - това е музеят на Васил Друмев. Намира се в тази част на манастирския комплекс:



Има си и "пазач" - една мила писанка. Виждате ли я?
Ето я по-отблизо:



Известният български книжовник Васил Друмев с монашеско име Климент от 1875г. до смъртта си е митрополит на Търновската епархия. През 1893г. той произнася проповед против католицизма, при което защитава православието. Това достига до римокатолика княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893г. митрополит Климент e осъден на “вечно” заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стамболов.
С благоговение прекрачвам високия праг и влизам навътре в килията, която е част от музея. От прозореца в дъното се открива величествена гледка.



Снимам и само миг след това научавам, че по време на заточението на Друмев тук не е имало прозорец! Затворникът е трябвало да изтърпява доживотната си присъда в пълна изолация, без дневна светлина, хранен само със солена риба и недостатъчно вода... Но милостиви монаси правят добре замаскиран отвор в тавана и през него спускат прясна храна и вода на затворника. В знак на благодарност след освобождаването си той завещава на манастира част от богатството си.
Да разгледаме заедно музея:



Твърдят, че обстановката в килията е автентична (с изключение на картините, разбира се).









Както и че това пано е избродирано от Васил Друмев:



Музейната експозиция съдържа много предмети с религиозна и историческа стойност. 



Сред тях са: ранно печатно издание на Киевско-Печорското евангелие от 17 век:



Ковчеже с обков от слонова кост от 16 век, в което се пазят мощите на великия мъченик Св. Георги Победоносец, Св. Яков и Св. Сава:



Архипрезвитерските одежди, с които Друмев е изпълнявал богослуженията:





На излизане намираме прохлада от струите на каменна чешма с дървена икона на Св. Георги Победоносец:





Стъпалата срещу чешмата ни отвеждат в друга част на терасата, където пред очите ни се разкрива поредната изумителна величествена гледка:

А сега, както ви обещах, ще се спуснем по пътечката край манастирските стени:



Гордо и величествено се извисява над нас манастирската сграда.





По живописен склон...



...край сякаш оживели дървета с ръце, разтворени за прегръдка...



...пътечката води към манастирската чешма в подножието на вр. Лисец. Наблизо е пещерата Моровица, но тя не влизаше в плановете ни за този ден (и за това лято).
*******
Не ни се тръгва, но е време да се разделим с това свято място. Но само физически - духът му остава в нас.
*******
Последна снимка преди тръгване - от паркинга:



Довиждане, до нови срещи!