Имам само ден-два да се запозная основно с подаръка, който си направих днес:
Защо толкова бързам ли?
За да мога да направя хубави снимки на първия юлски изгрев от брега на морето - тази година в Балчик. Дали ще срещна някого от вас там?

Не беше ми се случвало толкова отдавна...
***
Вярно, излязох с определена цел, но много бързо и безпроблемно си свърших работата. А после просто вървях... Нито веднъж не погледнах колко е часът, дори не помислих за това. Вървях и снимах.

Окъпано от вчерашния дъжд,
пристигна лятото и в моя град.
Липи ухаят

В капка нежност или в стих
обичта ми потърси.
Приседни до мене - тих,

Сънищата
са скитници.
Поспрат се при мен...

Дневна луна. Почти сливаща се със синевата на утринното небе. Нямаше да я забележа, ако не беше слънцето. То изплува иззад хоризонта, пуска лъчите си и поръбва лунния кръг с блестяща сребърна лента. Красиво!
Но...какво става? Защо Луната ...

Или: Колко дини успявате да носите под една мишница?
С други думи:
- на колко места работите, за да си осигурите необходимите средства за живот (вкл. развлечения, не само за оцеляване);

И вече е в ръцете ми - с автограф от автора.
Благодаря, Антоан!
*******

Едва ли някой ще чете нещо друго, така че - малко почивка от писане за такива като мен, дето освен че много не разбират от футбол, не се и правят, че разбират.
Поздрав за всички запалянковци!
 

Когато лявата ми ръка неволно нарани, дясната се спуска да превърже раната...При вас как е?
Това, разбира се, е метафора.
Може и да няма нужда от пояснение, но аз да си кажа(професионално изкривяване, простете...)