Снимките са правени в Ямбол, в детската градина на внука ми - бивша "Славейче", отскоро обединена с "Червена шапчица"


















Хубава вечер, приятели, с петъчна нагласа за успешно приключване на работната седмица!

Децата са чудесни!
Твоя приятелка вечна , от сърце !

Поздрави!

Поздрави!
Б.

Поздрави на тоя сладур и на теб!:)

И есента е красавица, Мamas! Снимките са чудесни, а детските усмивки ги правят още по-красиви!
Колко е пораснало Юначето! Специално да го поздравиш!
С умиление и наслада разгледах постинга!
Хубава вечер желая!

Поздрави и за теб :)

Хубавите работи и на снимка хубаво излизат ;-)
Благодаря!

Благодаря, Борисе! Поздрави и за теб!
Вероятно моментът е бил благоприятен и наистина станаха хубави снимките...

Благодаря, scarlety, и ние те поздравяваме :)

по-сладурест става ;-))) Щастлива баба си ти, Славче!

Подраних малко за родителска среща на внука (и на бабите се налага когато са на работа младите), поседнах на една пейка и гледката просто ме грабна. А фотоапаратът винаги е с мен :) така че не ми оставаше друго, освен да снимам...

Благодаря за хубавите думи, приятна вечер и за теб!

Много щастлива, Лили! И още по-щастлива ми предстои да ставам:)

Хубава вечер, миличка!

Pozdravi bab4e...!!!
Mnogo e porasnal zeta,a bulkata sega gipsirana! Pokazax i go na snimka,a tq vika-e,nali si imam ve4e godenik ot Vidin!:))))Ni6to,kazvam,6te ima6 dvama!
Moje li dvama?-pita tq
e dobre,6tom moje..vzimam i nego!! Ta taka ,mila-vuprosa e re6en!!
Pregrudki za vsi4ki vas...:))))

Страхотен сладур е малкия!
Дворът на детската градина направо ми взе акъла, особено с влакчето!
Поздрав и на двамата, мам!

А на тебе - хубав ден, зареден с енергията на младостта!

Като знам каква красавица е Мелиса, може и повече от двама да се борят за сърцето и ;-)
Благодаря ти, миличка, хубав ден!

Аз пък най-много се впечатлих от огромните дървета(виж по-малките снимки) с интересна форма. Не бях се заглеждала (всъщност, за втори или трети път ми е това посещение, сигурно съм бързала преди).
Хубав ден, мила!

Благодарим ти, Гери :)
Нека е хубав и твоят ден!

:)

Благодаря :)

Честит празник на поезията!

влакчето с грейналите детски очички! От мен усмихнат и слънчев петък!

Qmbol , pak Qmbol ! I prez esenta e krasiv . I muzikata na Vivaldi e podhodia6ta . Sigurna sam , 4e 6te pra6tate i drugi prekrasni snimki , za6toto spored prognozata , oktomvri 6te bade topal .A va6ite snimki vinagi sa nepovtorimi .

поетеса, учителка и майка по душа!
поздрав, Руми

Благодаря, Мая!
Вече сме "подготве", но игрите все още са по-желаната част от заниманията в детската градина. А и позирането за снимка не е за пренебрегване, щом баба държи фотоапарата :-)))

Приятна почивка ти пожелавам!

Със сигурност ще има още снимки. Даже една част (панорамни снимки на града) вече чакат ред, само да ми остане малко време да подготвя постинг...

Хубави почивни дни желая от сърце!

Благодаря, Руми, честит празник и на теб!

Знаеш ли, твоят коментар ми припомни един филм, на който плаках не защото е тъжен...Гледах го по телевизията може би през 1984г. (бях в болницата с едно от децата). За жалост, не се сещам за заглавието, за да го потърся. Бих се радвала, ако някой се сети и ми помогне...
Та... филмът е съветски (от онова време). Разказва се за една другарска среща на бивши съученици 20 или 25 год. след завършването. Всеки споделя и се хвали с постиженията си, с професията си. Бившата "старша" на класа на въпроса с какво се занимава, отговаря само "Я мама." При всеки разказ на (или за) свой съученик тя си спомня някоя случка с децата си. Накрая, когато вече е насъбрала доста съжалителни погледи, идва съпругът и заедно с децата (май бяха 12 или 13) и и подава сакото, окичено с ордени "Майчина слава"...
Е, аз си имам и друга професия, освен майка (както си отбелязала), а за поетеса... твърде относително е. Просто споделям и се радвам, когато докосна струна в нечия душа... Сега се опитвам да го правя със снимките. Стихове отдавна не съм писала - не са ми "дошли". Във връзка с това последното ще си позволя да отправя поздрав към всички сродни души за деня на поезията със стихотворението си "Поети":

Ние не сме от поетите, дето,
вземайки белия лист,
казват:
"Днес ще напиша десет куплета!"
и не прибират листа си чист...

Ние даже понякога нямаме листи,
а зачеват душите ни стих!
В паметта си бързаме да го запишем
преди нейде да отлети.

И, ако някак си не успеем,
(Колко често се случва това!)
той - стихът ни - намира пристан
в нечия чужда глава.

И четем, и си казваме:
"Колко е силно!
И е писано сякаш от мен!"

Затова ли ви чувствам толкова близки?
Сродени от стих нероден...

Миля поетесо !:“Нека все така е щедра към теб музата както досега!

Честит да е празникът на всички ни!

Пожелавам ти щастие и успехи! Внукът ти и е много сладко дете!
Живи и здрави!

Много е пораснал. Кога ще го доведеш пак да го видя? Тогава така хубаво си играхме с малкото Слънчице, че малко преди да си тръгнете той ми обеща пак да дойде...скоро....Ама това скоро е цяла година :))))

Благодаря за пожеланията, да ти се връщат :)

Благодаря, Чарли :)
Повече от година стана май (от април 2009)... Може да се случи отново другото лято. Тъкмо ще е пораснал още повече и ще ми е по-лесно да пътувам с него.
Приятна вечер, мила!

Усмихната есен! :)