След като се подкрепихме с описаното в края на предишния постинг, потеглихме към с.Мезек да разгледаме добре запазената средновековна крепост.



Пътчето, което води към крепостта, е влажно от скорошния дъжд, а зеленото и тук е повече от останалите цветове.


Огромната зелена поляна, на която се е намирало древното поселище, зад стените на крепостта.



На таблото виждате план на крепостта и старото селище.



Приближаваме все повече...






Пътят край западната стена е изпъстрен със стъпки и в двете посоки. Едни отиват, други вече се връщат...



Вече сме в двора на крепостта:







Късчета небе и любопитно надничащи бели облачета...


От южната стена се вижда ширналото се в ниското съвременно село Мезек:



Вероятно жителите му често идват тук на разходка - между крепостните стени е толкова красиво, романтично...



...мек цветен килим...



Не ни се тръгва, но е време...



Още един поглед към селото отвисоко. В далечината се синеят последните склонове на Източните Родопи. Над тях - усмихнато небе.



Тази шипка ми намигаше още на отиване:



И по-отблизо:



Последен поглед назад...



...преди да се качим на колите ...



...и да потеглим към една от малкото запазени в оригиналния си вид тракийски куполни гробници.
Възможностите на моя телефон за снимане бяха изчерпани вече. Надявам се някой друг от групата ни да направи постинг и за този исторически обект.
*******
Доволни ли сте от разходката?
Пак заповядайте!

Нямах представа за съществуването на тази крепост. Изглежда добре запазена.При първа възможнос тще се разходя до там!

Завиждам ви благородно:)
трябва да ходим в Силистра при Вал:)
мъчно му е за нас и ми е написал коментар в блога:)

И аз не бях чувала, но ето, че получих шанс дори да я видя.
Приятна вечер!

Благодаря ти, Жане! Радвам се, че си тук и споделяш емоциите ми!

Как няма да съм тук,вие сте ми приятели:)
Когато решим и сме там,зима,студ,сняг нищо няма да ни спре:)

А прочутото вино "Мезек" опитахте ли ?

Не, за жалост...
Но предната вечер пихме специално поръчано вино с етикет "Пулсиращо сърце", а на тръгване бащата на Невена ни подари по една бутилка домашна ракия - сега с нея си лекувам грипа ;-)

Хареса ми

чудесни снимки! Нищо,че са от телефон.

Нали? С телефон и с ДУША :)
Благодаря, Юле!