Просто още като бях малък разбрах, че имам талант да пиша поезия и проза.

Някъде на деветнадесет се престраших и към показване, не вярвах, че са за това, а само за лично ползване. Тогава пратих във ФЕП/сп. Фантастика, евристика, прогностика/ не излезе публикация, но пък месеци по-късно имах много хубава рецензия от Огнян Сапарев, залагаше единствено на мен от пратилите. С местните многотиражки се отказах, веднага. Само ми даваха добронамерени съвети, но пък в столичният "Други светове" издание за хорър и фантастика от първо пращане: публикация. Второ: втора публикация. Става въпрос за "Такси към чистилището" и "Историята на едно зомби" това вече към двадесет и първата ми година и става въпрос за показването, иначе пиша почти откакто се помня. За четене от ръка на ръка приятели. Обичах много си обичах от малък, че много пелтечих, но тръгнех ли да разказвам някоя от историите: спирах. С пелтеченето рано се оправих, но пък любовта към писането ми остана. Пиратски и индиански истории на 6-7-8...12 години, после започнах да се пробвам и с фантастика. Без да знам какво е хорър - трилър някъде към 16 тата, започнах и сюжетите.

Това е, общо взето.

Огнян Сапарев ми беше преподавател в университета. Но аз, както вече споделих, започнах да пиша много по-късно. Четенето като при теб - от ръка на ръка. Колежките ми си ги преписваха и питаха за други, докато ме убедиха през 1994г. да издам книга...Имаш я :)

Малко неща са ми запазени от най-младите години, повечето за нищо, освен за наистина свежа идея, стават. Но не искам мързеливата, да посягам към нещо измислено, вече. Имах няколко по-зрели и особено ме учудва едно, което няма вече как да изгубя. Издадено е на книжка, а го и помня наизуст. Написал съм го на няма и шестдасет, започнах да го разбирам към двадесет и една. Още ми е чудно, какво е накарало едно дете, каквото бях нещо такова:

Уморените истини, прозряна са лъжа,
по абсурдните пътища, към това - онова,
постигнах, аз, своето, във успех съм цял,
но не във злато съм облечен,
а лепна цял във кал...

Жреците днес ме величаят, за мирянина съм бог,
крал съм на кралете, а на робите живот,
но не от сила, а от слабост, треперят моите ръце,
тънка струйка кръв, сега по тях тече.

Нека тя напише, което не успях,
но и туй ще ме излъже, но и туй ще е измама, но ще е последен грях.

втория опит да се сближа с поезията, първият се губи нейде из дебрите и пампасите на невръстното ми детство, около втори-трети клас...но вторият, о, той е записан с готически букви в един стааар бележник, 20 години от тогава

Животът е бърз, динамичен, тревожен
животът е премного, премного сложен -
далечен е всякога, тъй рядко близък,
прекрасен понякога - понякога низък,
приятел мой рядко, но често мой враг,
взискателен доста,
капризен е чак.
Разумен, наивен и сляп, и безличен,
стообраз един безкрайно различен...
Той мой е изцяло, знам, не сънувам!
Защото живея, а не съществувам!

Заявява категорично крехкото ми "аз" с "огромния" житейски опит за своите 15-16 години тогава, оказа се, че помня наизуст този наивен опит за стих, провокиран от афоризма на О. Уайлд - "Най-рядкото нещо в света е истинския живот, повечето хора само съществуват".

тъкмо да кажа че не го умея още и ти си ме цитирала :)))

какво е това редактиране ;)
после си се чудя как ми е хрумнало :)))

иначе прописах на 17 и някои съм пускала тук с уточнение - от моето архивче щото са на едно разочаровано от живота момиче ...

още помня наизуст стиха, но убий че няма да го публикувам :)

първата ми награда дойде в 6 ти -7 ми клас, после златомир златанов почна да ми пълни главите със съвети.
последната ми публикация в родна реч , като бях на 19 , тогава и спрях да пиша .
до 33-34.
:)
интересно , какво ни отключва тогава?

Наистина категорична заявка за днешното ти "аз". Зрели прозрения на един млад човек (това бих написала и за стихчето на Стеф в ком.6).
Поздрави!

Какво ни отключва тогава?
Може би любопитството, интересът към живота като такъв, първите трепети на любовтна...кой знае...А може би просто споделяме това, което душите ни са носели преди да се вселят в конкретното тяло...

А относно коментара ти - първото изречение - ще се радвам ако споделиш мнението си в предишния ми постинг (за скромността).
Хубав ден, Бени!

ако господ не ти е дал талант и дявола не може да те отключи.

защо се върнах към писането ли ?
от гняв.
и от болка.

когато погребах единственият , който ценеше писането ми , дори и като не пишех , тате, река му пръст, тогава писането се върна.

само дето не знам беше ли ми потребно

Съгласна, трябва да ти е дадено. Но талантът, даден от Бог, си го имаш от раждането. Защо при някои се проявява още в ранна детска възраст, при други в младежката или зрялата? А аз познавам лично поне две доста възрастни дами (наистина дами), които са прописали съвсем скоро
и не глупости, а стойностна поезия.
Следователно има значение и факторът "отключване на таланта".

не си спомням как,беше преди около десет години.Ще го постна ,за да се смеете всички.Не се срамувам от това което съм писала ,затова нищо не трия.Искам да си се гледам такава каквато съм била някога си.Нали казват истинската жена трябва да е с история:))))

И слънце ласка ме
и вятър ме пи.
Морето люля ме
на топли вълни.
В постеля от пясък
сънят ме зави.
Дъждът ме прегърна
"Щастлива,нали ?"...

Нежно и романтично.

2-3 пъти ми попада, но определено го отбягвах. Като преглеждах Моят blog.bg, пак попаднах на него и най-посре приех предизвикателстовото. Бях на 7 или 8 години. Пролет. Слънчева сутрин. Събудих се със стихче на устата - един куплет за щъркелите. Казах го на баща ми. Той много се зарадва и ми каза: ти имаш талант. После се вдъхнови и продължи стихотворението с още 6 куплета.
А писането - то ме е спасявало в годините, в които съм го правила. Моят спасителен пояс!

Благодаря за отговора, hel !
За много хора писането е спасение в трудни моменти. Изливаш всичко на листа и сякаш се освобождаваш...

... заради мъж, разбира се. Той ми стана вдъхновението. Трябва да съм била някъде 6-7 клас... Там някъде. Пробвах се и в поезия ,но там все ме избива на сълзлива сантименталност и романтика и затова се спрях на прозата. Обичам да си играя с думите, с жанровете, със стиловете на писане. Обичам да копирам чуждите стилове и да ги пригодявам към собствената си индивидуалност.

Заради мъж, заради жена, заради...ЛЮБОВ!
Благодаря, че сподели!

пиша си от трети клас
обаче да си призная дълго не се интересувах от правила

Прочетох почти целия ти блог. Експериментираш, търсиш оригиналното. Но имаш и много хубава римувана поезия с издържан ритъм. Бих те определила като "търсеща все още собствения си стил".
Успех!