Цялата България е разкъсана на свади за стопанисване. И това не е от една година, не е от две, пет, а от повече от двадесет. Не, че и преди се е стопанисвало, кой знае, колко добре, но после в постоянните ни спорове Земята и изграденото в градовете е държано в заложник, докато рухне, а с него изгубим най-малко, много радости в живота. Тъжна картинка, много, много тъжна. И добре, че намери душа да я хванеш в целия си характер и кураж да я покажеш, такава каквато е.

са направени тези снимки .. и колко сила си скътала в душата си за този миг .
Винаги ще запазиш стария спомен за бабините поляни ,
такъв ,какъвто си го описала от детството си .
Пожелание за хубав първи работен ден ,успехи и всичко добро !

Макар че точно за тази земя (имотите на моя род) никой не спори и не се кара. Животът отрано ни запрати по далечни места и когато си отидоха от този свят баба и дядо, нямаше кой да се върне в гнездото... И не само с нас е така. Селцето и без това беше пръснато на няколко баира и заради големите дворове и широки сокаци разстоянието между къщите беше значително. Но сега е огромно, защото от повечето къщи дори няма следа. Бабината още стои, но е разграбена...

Хубав и успешен ден ти желая, Стеф! Поздрави на семейството!

Предпочитам да не бях ходила, Таня... Но майка ми все подхвърляше, че иска да отиде до родното си село, но не може сама. Сега се отдаде случай и тръгнахме... 4 поколения...

Благодаря за пожеланията, тръгвам след няколко минути към училище :)
Хубав да е и твоят ден, Таня!

и моята среща със детството беше тъжна ! Цяла България е една тъжна картина на разградени дворове , съборени къщи и затрупани кладенци !
И се питам : Кому беше нужно това?

Надникнах при теб и вярвам, че ме разбираш...
Впрочем, името ти (или това, което го замества) събуди в мен мил спомен - учителката ми по литература в гимназията се казваше Ани Райчева :)

Геранът

Вървях със тебе под ръка
по стъпките на дядо .
Видях запуснатия двор
и милата ми стряха .
Там живяли са деди
и тичали са боси.
Било е пълно със народ
сред песни и закачки.
Каруцата с воловете по пътя
точно срещу портата върви
Геранът запустял е
и натъжен там стои .
А по-нататък беше леля ,
сред песни и игри .
Некролог на милата ми братовчедка
над вратнята стои .
Със сълзи спомняме си ние ,
как тичахме в захлас .
Децата бяхме на орляци ,
щастливи в този час.
Сега е тъжно всичко ,
как всичко опусте .
И върнахме се с тебе двенки
във времето и дните ни !

29.09.2010

:))

Натъжи ме...
Казват , че всичко тече и се променя...Но това явно е свързано и с болка!?
Б.

Ан Рай, поезията е в душата ти!
Перфектната рима не винаги е поезия. И обратното...

Стихотворението ти сякаш е писано за мен. Дядо ми е бил най-големият от общо седем братя и две сестри. Ние, децата, най-често играехме у лелини, майкината сестра. Аз не помня баща си, вуйчо също почина млад, и тя наред със своите приютяваше и сирачетата... И некрологът на братовчедка ми, лелината дъщеря, твърде рано "украси" майчината порта...
Ех, Ан, натъжих се още повече... но нищо... Вярвам, че някой ден отново ще се съберат душите ни... някъде Там...

Благодаря ти още веднъж, че си тук!

Потъгувай, а после се усмихни, защото животът продължава. И е хубав!

по-малките села обезлюдяват и едно по едно си отиват. И при нас има такива, макар и по-рядко.
Въпреки всичко най-лошо което е край нас, хубавите спомени остават до края с човека.
Желая ти спокойна вечер!

В селото на майка ми не знам дали са останали двайсетина къщи, в които има някакъв живот... възрастни хора, младите отдавна ги няма...

С петата снимка ме разби! Много емоционално приемам вида на такива къщи. Има ги много и по родопите. При вида им ме обзема една огромна пустота, една безвъзвратност и ми иде да завия чак... Те се запечатват в съзнанието ми и години помня къде съм ги видяла. Не че не забелязвам киприте, обвити в цжетя къщички. Забелязвам ги, радвам им се, с удоволствие им правя снимки, но тези с празните очи... тях не ги снимам, но и не мога да изличавам в съзнанието си...
За теб е започнала новата работна/учебна/ година. Децата са си деца навсякъде, било по-послушни или по-нехаещи, но те са нормалната емоция. Пожелавам ти на теб и екипа ви по скоро съпричастност от родители и държавни служители, защото май те са по-голям проблем от детските щуротии.

Кой знае защо и при мен някои неща са по-подобен начин. За нещата и снимките които са свързани лично с мен предпочетох да не публикувам. Разрухата е голяма а природата си взема нейното.......
Хубав ден!

Виждаш къщата, но подсъзнателно знаеш, че вече я няма, че не е твоя. Тогава дори и в съня не те допускат да отидеш там. Страшно е. В селото откъдето са моите родители са останали само 10-на човека. Такава пустош, че ме е страх да отида там. Остават само сънищата!

Със сестра ми отидохме до селото на татко . Там като малки ходехме през лятото . Всички лели /четири/ се събираха да видят бако си . Играехме с децата в махалата . Правихме си и театро - два чаршафа , разпънати на тел сред двора.
Дадо ходеше с два вола да коси сено . Пътят вървеше точно срещу портата и ние тичахме да я отваряме. Около герана играехме и се гонехме , а местните деца ни се радваха. Бяха много наивни и добродушни . С весели кръгли личица и сламено руса коса.
Когато отидихме да видим селото се разплакахме със сестра ми. Може би , защото татко пеш е вървял 30 км до съседния град. Може би защото там обитаваха духовете на нашата рода.
Единствената ни връзка с това село беше нашата братовчедка , със хубави сини очи и златни руси коси .
Сега даже и геранът е засипан . Не знам по каква причина не са го поддържали .
Благодаря ,Славе , че ме изслуша !

Дълъг и натоварен беше денят ми, а и утре (всъщност вече е "утре") съм на работа... Като приключа, ще ви отговоря поотделно.
Лека и спокойна нощ ви пожелавам!

Вижда се и на снимките: руши се създаденото от човешките ръце, а дърветата са станали по-високи от къщата и зеленеят без някой специално да се грижи за тях...
Благодаря за коментара, хубави почивни дни ти желая!

Не знам, Мая, какво ще сънувам след това посещение... Дано са само милите картини от детството!
Хубави празници и за теб! И само красиви сънища!

Геранът... Може би е пресъхнал след като стопаните му са си отишли. Може би водата се е пренасочила към място, където ще е нужна на други хора...

Благодаря ти, Ан!
И пак заповядай - готова съм да те изслушам когато ти е нужно :)

И моята отпуска свърши.Новата учебна година още не е започнала,но подготовката за започването й и успешното й протичане тече усилено.Приятен ден!:)

Дните за подготовка са като че ли по-напрегнати от самите учебни занятия... Голямо писане, голямо чудо! Някои неща ми се струват излишни, но няма какво да се прави, изисквания...
Успешна година ти пожелавам!

много актуализации в плановете,разпределенията и т.н.Ние сме професионалисти,справяме се.Успешна учебна година и от мен!И честит ден на Съединението!:)

Не можем да спрем хода на времето, а само да го регистрираме в снимки, спомени и болежки в сърцето....:)

Детството.....спомени ......Прегръщам те миличка и ти желая прекрасен ден!:)))

Хубав ден!

Прегръдка и от мен :)

Снимката с прекрасното ти внуче и с теленцата зад него е истински шедьовър, Славче.
Поздрави сърдечни!

_________________
P.S.
А че истинската китна България, каквато я познаваме от своето детство изчезва, наистина е невъзвратима трагедия. За съжаление сме обречени на неописеума трагичност...

Теленцата ги отглежда братовчед ми, но и той скоро ще изостави бащинията си (нарочно не сложих снимка на лелината къща). Има си дом в близкия град, какво да прави в селото. Още повече, че май щели да затварят пункта за изкупуване на млякото от кравите, не си струвало заради малкото количество...