"Паваж" - една необичайна книга. Книга за много неща.
- За пътя като за дом. 
- За сънуването, което е "като отваряне на врати". И за летенето насън (и на мен ми се е случвало...). 
- За световете, които са "направени от приказки и чрез приказки оживяват". 
- За текстовете "дето ги използваме за пълнеж покрай основното действие, което иначе е бавно" ...
- За мисията на Разказвачите (като нея): "да поддържат мостовете между световете и да не позволяват да плачем за изгубеното, защото онова, което не се помни, не боли и онова, което не трябва да боли, престава да се помни". 
- За мъдростта на тези, които "не се притесняват за битието, нито за дългото време (...) и са щастливи с момента-живот". 
- За цялата ни съвременна действителност и дори за това каква връзка може да има между творчеството и тиквите да речем... 
- И още, и още...

Между другото, засадих в саксии три сорта люти чушки (нямам двор). Разсада ми го подари една съседка, която пък си донесла семето от Италия. Това пък каква връзка има, ще попитате? Ами има...

А, и отговора на Гери на един въпрос, който и на мен (и на някои от вас) са го задавали - по колко печелиш от книгите. Цитирам: "Не можах да отговоря. Как да обясняваш на някого, който работи само за пари, и то преходни, сиреч - надница, че книгите се трупат и са ценност сами по себе си - дори да станат безплатни - само обработката им струва хонорар - те са частици от сътворение - богът не се купува и продава... а всеки тласък на сърцето е светлина - можеш да видиш на скенер как се стартира всеки път, докато бие и да видиш цвета на пламъка в себе си... другото... другото е... пазарище, дето всеки се опитва да излъже, а понякога се подаряват безценни неща...". 
Благодаря, Магьоснице!

Дългичко стана, но за прочелите докрай има бонус - рецептата за кюфтета на ГеА: половин килограм кайма смес говеждо и свинско, омесена с една и половина филия хляб, накисната с бяло вино, 7 стръка джоджен, червен пипер. Не е споменала сол, но аз ще сложа, че обичам соленичко...