Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2009 09:31 - Прохождане
Автор: mamas Категория: Изкуство   
Прочетен: 4203 Коментари: 26 Гласове:
1

Последна промяна: 21.06.2009 09:32


В детството ми ме порази фактът, че съм проходила в деня на двойно погребение - на баща ми и баба ми - точно година и пет дни след раждането ми.

Сънувам често бащиния дом,
една самотна остаряла къща.
На прага стар присядам.
Мълчешком
в спомените се завръщам...

Бях гостенка във своя бащин дом.
Със скрити сълзи дядо ме посрещаше.
Прегръщаше ме кротко и след туй
в татковата стая ме въвеждаше.

През малкото прозорче утринта
навлизаше със бодро "кукуригу",
но нямаше кого да буди тя -
баща ми много рано си отиде.

В последния му тъжен земен ден
направила съм първата си крачка.
Не ме поеха бащини ръце.
Без бащина подкрепа трудно крачих.

Преметнала през рамо шала бял,
от снимките поглеждаше ме баба.
На внучка да се радва не живя -
в същий ден последва татко в гроба...

Години минаха. Лежат в пръстта,
от нищо несмущавани там, в здрача,
баба, дядо, моят млад баща.
И аз към тях за нова среща крача.
19.03.1991г.

Из "Аз, Времето и другите неща"







Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Прохождане
21.06.2009 11:40
Всеки носи на плещите си своята съдба...Може би изпитанията ни са дадени за да се изграждаме, усъвършенстваме и ставаме силни и устойчиви ...Но, празнините в душата ни никой не може да запълни ...Там е останал копнежът по неизживяното...Поздрави!!
цитирай
2. mamas - Благодаря, tota!
21.06.2009 11:43
Напълно съм съгласна с теб - и не от куртоазия, можеш да откриеш тази позиция в стиховете ми.
Силна съм...но празното боли...
цитирай
3. анонимен - Просълзи ме!
21.06.2009 13:10
................................................................................
цитирай
4. mamas - Съжалявам...
21.06.2009 13:24
Такъв е животът...
цитирай
5. laurencia - Силен стих, поздрави!
21.06.2009 14:02
Има навярно някакво предопределение - хората, които трябва да запомним като живи, си отиват млади от този свят. Намираш ме на подобна вълна... Силен стих, поздрави!
цитирай
6. juliet - Заболя ме...
21.06.2009 14:12
но това, че си проходила в този ден означава, че си тръгнала към хубавото! Знам, че е трудно да се говори за това...но съдбата ти е дала криле! Не се обръщай- продължавай да летиш!-8-
http://www.vbox7.com/play:8522ccd9
цитирай
7. mamas - Благодаря, laurencia!
21.06.2009 15:59
Изглежда, тази вълна днес е обхванала много хора...

В друго стихотворение, посветено на баща ми и също част от тази книга, се казва:
Не те упреквам, че ме остави сама,
че рано напусна тази грешна земя.
Може би така е трябвало да бъде,
може би си го сторил за моето бъдеще.

За предопределението - вероятно е така.
цитирай
8. mamas - Юле, недей...
21.06.2009 16:01
Тяхната сила - на баща ми и на баба ми - е преминала в мен, вярвам. Има болка, но тя е светла.
Благодаря ти, мила...
цитирай
9. anastasiia - ....Славе...,
21.06.2009 16:02
насълзи ме...
Невероятен човек си...и по невероятен начин се пресътворяваш в стиховете си...
Обичам те!... И ти пожелавам утрешния ден да е един от най-щастливите в живота ти!...Знам, че ще е така!...
Успех, мило слънчице...
цитирай
10. mamas - Асенка, ще бъде!
21.06.2009 16:21
Стаята на Невена в хотела отдавна е запазена, Вальо вече пътува...Надявам се и звездичката, която сбъдва мечти, също да се отрони в Ямбол...Знам, че и ти би дошла, ако можеше. Но това, което направи за мен в Пловдив, се оказа огромен стимул. С такива приятели като вас стават чудеса!
Ще споделям...с думи и снимки...
Обичам те и ти благодаря от сърце!
цитирай
11. anastasiia - Знаеш ли,
21.06.2009 16:27
в твоя чест, тази вечер повтарям предаването с теб, от 21.40... Така реших... Моето подаръче към теб!:) За да ти върви... Защото аз съм много късметлийски човек...;)
Разбира се, че бих дошла...и то с такава радост... Но утре съм плътно заета дооо...19 часа!...
Обаче усмихнатите ми, обичливи мислички ще са с теб, с вас...
цитирай
12. mamas - Сега ти ме насълзяваш, Ася...
21.06.2009 16:31
Наистина голяма чест...Благодаря ти...
цитирай
13. priqtel12 - Мен също ме развълнуваха чудесните ти стихове.
21.06.2009 19:13
Но вярвам, че нашите близки не са си отишли от нас, те винаги са не само в сърцата ни, но и близо до нас в делника ни, дори и да не ги виждаме, ги усещаме,а те ни подкрепятнеусетно. Поздрави и още веднъж пожелание за хубави мигове утре!
цитирай
14. mamas - Благодаря, priqtel12!
21.06.2009 20:26
И аз вярвам - мъртвите, които ни обичат, бдят над нас.
цитирай
15. lubara - Поздрави !
21.06.2009 20:48
Изстрадал и красив стих, пълен с любов към толкова близките хора!
цитирай
16. mamas - Благодаря, Любо!
21.06.2009 22:47
Всичко, което пиша, е изстрадано. Иначе не мога...
цитирай
17. hel - Силен и тъжен стих.
21.06.2009 22:55
Носим празнините в себе си... боли... Но може би по този начин съдбата ти е предоставила специфични условия, нужни ти за бързо личностно израстване. Вярвам, че няма случайности - просто трябва да търсим вътрешният смисъл на събитията. Е, не е лесно!
Поздрав!
цитирай
18. mmagy - бащите ни ги няма,
21.06.2009 23:15
http://www.youtube.com/watch?v=hb-0Py80cMY
но аз вярвам,че там където са не спират да ни мислят и ни помагат
цитирай
19. tili - Представих си това
22.06.2009 00:45
малко момиченце, тръгнало към съдбата си...
Пожелавам на всички ви успешен ден на 22 юни!!!
цитирай
20. mamas - Благодаря, hel!
22.06.2009 05:26
Няма нищо случайно, и аз вярвам. Но наистина са малко тези, които успяват да открият вътрешния смисъл. Повечето непрекъснато роптаят срещу съдбата си и все търсят виновни за несполуките си.
цитирай
21. mamas - Маги, как ме улучи...
22.06.2009 05:33
Този валс все още мога да го свиря на акордеона...както в детството ми...
А филмчето...нямам думи...
Макар че ми стана тъжно, благодаря ти!
цитирай
22. teddybear - Браво
22.06.2009 05:37
Много красиво написано. Много силни думи, подбрани и поставени точно на място!
цитирай
23. veninski - Изключително силен и завладяващ ...
22.06.2009 05:45
Изключително силен и завладяващ стих! Поздравления!
цитирай
24. mamas - Благодаря, Лили...
22.06.2009 05:47
Явно е, че са ме повели към съдбата ми - баща ми Ангел и баба ми Слава - за да бъда днес Слава Ангелова и да не се срамувам от нищо в живота си.
цитирай
25. mamas - teddybear, благодаря...
22.06.2009 05:49
Аз много рядко подбирам думите - те просто сами идват при мен. Може би отнякъде високо горе...
цитирай
26. mamas - Благодаря, veninski!
22.06.2009 05:54
Думите са преминали през сърцето ми - може би затова така се усеща...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 4678978
Постинги: 547
Коментари: 11966
Гласове: 31452
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031