Споделено с Еди Маринов (eddwood) в...

21/05/2007, 08:49

Еди в "Пъзел" :
"Развалям се, парченцата събирам
....................................................
забравил съм обаче как да ги сглобя..."

Аз:
Забравил си?
Какво от туй обаче!
Вървиш напред -
макар и несглобен.
Щом някога си се разпаднал -
значи
по начин нов
ще бъдеш
подреден.

В отговора на Еди:
"...а пък звездата ми по мене плаче
и чака да се върна някой ден..."

Аз:
Ти пак поглеждаш към небето, принце!
Звездите там са "цъфнали цветя" -
заради едно - едничко цвете,
разцъфнало на твоята звезда.

Тя плаче и те чака да се върнеш.
И ти ще го направиш някой ден!
Самотен си сред хората...
Така е,
когато сред звездите си роден!

Лисичка не търси, ако се каниш
и с нея скоро да се разделиш.
Помни: завинаги си отговорен
за туй, което сам опитомиш!

Еди в "Търси се критика":
"Поглеждам в очите ти,
изпълнени с огнена сласт...
Ослепявам...
.........................................
Оглушавам...
.........................................
Губя вкуса си...
.........................................
Оставам празен...
..........................................
А ти....................................
..........................................
Излизаш, тръгваш си, оставяш ме...

Сам...
Празен...
Нищо..."

Аз:
Ослепяваш...
Не е нужно да виждаш -
усещай ме!

Оглушаваш...
Не е нужно да чуваш -
усещай ме!

Губиш вкуса си...
След мен и без туй
едва ли ще искаш
друга да вкусиш.

Отдаваш се...
Нищо за себе си не оставяш.

"Сам...
Празен...
Нищо..."

Нищо подобно!
В теб съм цялата!

Просто
не ме оставяй
да си тръгна...

Еди:
"Изгубих се...
Останах в теб...
Останах сам...

Поглеждаш вътре в мен.
Чуваш мечтите ми...
И въпреки това ме караш да си тръгна...

Оставяш ме...
Оставяш нас...
И искаш аз да ни намеря?!?"

Еди в "Думи три":
"Откривах се във твоите очи,
усещах се отново цял, намерен,
не те оставях да си тръгнеш, да заспиш,
прошепнах думи три, намерен."

Аз:
Помолих те в предишен стих:
"Не ме оставяй да си тръгна."
И ето - думи три шептиш,
не ме оставяш да си тръгна.
Намерен, пълен със надежди,
в очите ми си засиял -
намерен, с обич пълен - цял!

Еди:
"Мечта бе туй - и то ефирна,
не ти, а аз отидох надалеч,
затуй сега в нощтта сапфирена,
пак се разрушавам с плач."

Аз:
Плачът пречиства.
Поплачи си!
След туй сълзите избърши
и без горчилката в очите
света отново погледни!

 Споделено в "Слънчеви пожари"(автор - mamaS)

21/05/2007, 07:41

mamaS
"Как искам да съм слънце, за да мога
такъв пожар и в тебе да запаля!"

joro1964
Запали ме - ще съм восък
ти, ако си ми конеца...
Ще вибрира моя мозък
в древен ритуал унесен...

Запали ме - ще съм Феникс
и от пепел ще се върна...
До последните си гени
искам тебе да прегърна.

mamaS
Ех, да беше ми го казал
този, дето ме запали,
не конец - фитил бих станала,
та по-дълго да изгарям!

В храм любовен, храм съдбовен
ще съм твойта древна жрица.
Ще изтлея в ритуала
до последната искрица...

 Споделено в "Обратната страна на луната"-joro1964

19/05/2007, 01:07

Обратната страна на луната
joro 1964

Обратната страна на луната
не е нещо, за което си струва
да разговаряш със непознати
или с приятелите си - от скука.

Там се ходи поединично.
.....................................
Там е място за бягство...Арената
на безумните ти желания.
......................................
Е - затуй нощем излитам
към обратната страна на луната.


qbylkov-cvqt
Твоята ли сянка виждам всяка нощ
как край мен минава -
имам свое тайно място там,
там в обратната страна на луната

joro
...сянка нощем съм видял,
а че си ти - не съм предполагал.
Довечера щом отида,
ще съм подготвен и ще те чакам.[/color]

La Katalina
До обратната страна на луната
обичам нощем да пътувам -
привлича ме нещо непознато
и затова често рискувам.
Привлича ме нещо магично,
вълнува ме тайната скрита -
в нощта има нещо измамно
и ме тегли из луната да скитам.

joro
До луната нощем отлитат
тези, дето са надраснали ръста си,
тези, дето трудно заспиват нощем...
тук не е по-леко да носиш кръста си -
просто тайни се срещат все още...

mamaS
Всички имаме своето тайно местенце
на обратната страна на луната.
Ще е хубаво някой ден да се срещнем
там - като стари познати..


joro
От кратера на двеста великански
в посока слънцето.
А после надясно...И още 45.
Стигаш до три камъка, разположени
в правоъгълен триъгълник,
и тръгваш по големия катет.
Седем скока(теглото ти е седем пъти по-малко)
и ще ме видиш, как си играя.
Това е маршрута ти накратко,
по който ще дойдеш, да се запознаем

mamaS
Последвах посоката.
Изминах маршрута,
от теб начертан.
Вече съм там -
при трите камъка.
Оглеждам се.
Все още не съм те видяла.
Все още не сме се запознали,
но част от тебе
вече до болка познавам.
Говори ми за себе си!
Още, още...


joro
На автопилот съм превключил командно.
Небето от синьо - прелива в позлата.
И може би за пръв път ми е странно,
че отивам на обратната страна на луната.

Отшелник бях -търсещ лек за старите рани...
За лека нощ ме целуваше страстно самотата,
а изведнъж разбрах, че сме много тия,
дето сме призвани
да посещаваме обратната страна на луната.

И...сега ме е страх. Не от сянката или от следата.
Страх ме е, че всичко ще е вече различно.
Че дори и на обратната страна на луната
можем да се обичаме.


qbylkov-cvqt
От обичта, както и от самотата -
не можеш да се скриеш
в обратната страна на луната,
там можеш само да откриеш,
че навсякъде еднакво стоят нещата,
точно когато искаш да се покриеш,
усещаш как мечта докосва мечтата...

joro
Когато мечтата докосне мечта,
става нещо невероятно...
най-напред изчезва света,
а после се връща обратно.


mamaS
Когато мечтата докосне мечта
и двете мечти се слеят,
аз вярвам - повярвай и ти в това!-
душите ни ще оцелеят...

 Споделено в "Падаща звезда" (автор - Roxana)

18/05/2007, 23:01

Roxana:
"Съдбата - точният адрес
сама ще чакам да открие."

mamaS
Съдбата - и тя сякаш е сляпа понякога.
Пресича пътеща, а не слива пътеки...
От живота ни прави дълго, напразно очакване -
тъй със своя знак ни белязва навеки...

Съдбата пак пресича нашите пътища.
Не ме пита дали съм готова
твоя поглед да срещна отново.
Да докосна за поздрав ръката ти
без онази болка позната -
че те губя
(както винаги -
преди още
да съм те имала...)

 Споделено в "Като сълза в окото..."(автор-pin4ee)

18/05/2007, 22:39

pin4ee:
"И оглупях от ранната си мъдрост."

mamaS
Опасно е да помъдрееш рано,
рискуваш младостта си да погубиш -
преценяйки дали да се обвържеш,
може да пропуснеш да се влюбиш.

А после...
После може да е късно.
Узряла ли?
Добре.
Ала презряла...
Изгнива ненавреме плод откъснат,
не жъне никой нива прегоряла...

 Разговор с батко Ники в "Да кръстосаме шпаги"

18/05/2007, 22:19

Той: Каква е тайната на твоя дар?

Аз: Тайната на моя дар от Бог е, вярвам го!

Той: Какво дъха ти рязко спира?

Аз: Красотата на Всемира.

Той: Тежи ли поетичният товар?

Аз: Само когато някой не го разбира.

Той: Сладък или пари кат коприва?

Аз: И двете, и двете!

Той: Будиш ли се с думи подредени?

Аз: Да, най-често е така.

Той: Боли ли недовършения стих?

Аз: И тази болка често ме спохожда.

Той: Кому е твойта песен подарена?

Аз: За жалост на човек, комуто не е нужна.

Той: Крещиш, или си като извор тих?

Аз: Искам да крещя! Да знам, че ще ме чуе...

Той: Когато тежки рими пееш,
за какво сърцето ти копнее?

Аз: За любов, единствено за нея...

Той: Плачеш ли или се смееш?

Аз: И плача, и се смея.

Той: В небето като птица ли се рееш?

Аз: ВИЖ каква снимка съм си сложила в blog.bg !

 Споделено в "Любовта ти" (автор - Bademka)

17/05/2007, 19:39

Bademka:
"Любовта ти...Тя не съществува."

mamaS (отговор)
Любовта ти?
Тя е за друга.
Аз съм само приятелка.
Да се свикне с това е трудно,
но... така е решила съдбата.

И на толкова бях съгласна -
само да чувам гласа ти,
да те докосвам понякога,
да посещавам съня ти...

Но, питам се - има ли смисъл
за тебе тъй дълго да страдам?
До края ли ще съм орисана
да пея все тъжни балади?

joro1964
"Ти извинявай, че ти пиша
........................................
аз зная как да утеша
една изстрадала душа.
Е...Сбогом...Друго май че няма!"

mamaS
Пиши ми пак,
не казвай "Сбогом".
По дяволите съвестта!
Дори да ме раняваш с думи -
готова съм да понеса
и скръб, и болка...
Но мълчание?!
Не, не!
Не искам да мълчиш!
Пиши ми пак...
Така душата ми
изстрадала
ще утешиш...

 Споделено в "Потърси я" (автор - joro1964)

17/05/2007, 18:21

joro:
"Уморих се да мечтая по мечти...
По-добре е друг да ме потърси.
Сетих се - защо не вземеш ти,
ей така, случайно да ми звъннеш?"

mamaS
Колко пъти на ден към телефона посягам
и ръката си дръпвам като опарена.
Не, не ще позвъня - макар че толкова искам
да изтръпна щастлива, от гласа ти погалена...

joro:"Раздяла"
"Ало...Ти ли си? Здравей!
Извини ме, че те търся.
......................................
моята душа ридае...
Просто исках твоят глас
да я стопли и събуди
в този късен нощен час..."

mamaS
Стопляше ме твоят глас
често в късен нощен час.
Но отдавна не звъниш.
Стихове не ми редиш -
не съм първи твой слушател
даже и като приятел...
(поне това да бях останала,
другото като не стана...)

 Споделено в "Наточете перата"(автор-Ружена)

17/05/2007, 12:38

Ружена:
"Земята сънува птици.
Нощ след нощ. И във полет.
Сънят към небето полита
и се оглежда за пролет."

mamaS
[color=#CC33CC]Сънят на земята - въздишка,
копнеж за любов неживяна.
Мечта да се види отново
в пролетна пъстра премяна.
В съня и ще се промуша
и с него по пътя небесен
пролетта ще посрещна.
...И няма да мисля за есен.

Roxana:
"Красива си, любов, пустинно цвете,
цъфтиш веднъж на сто години.
Аз търсих те във пясък с ветровете,
а ти била си в моята градина..."

mamaS
Разцъфнала си плахо и свенливо,
смирено чакаща - да те открия.
А аз те търсих - цели сто години!
Но не надникнах в своята градина...
Сребро в косите ми - следи от времето,
преминало във търсене безумно.
Открих те - и мечтая за безвремие -
да тръгнем с тебе по пътека лунна.

Ябълков цвят:
"Нощта звездите скри
в топлата си лятна пазва..."

mamaS
И ето - тръгва си нощта.
С усмивка ражда се зората.
Нов ден започва за света.
Търси и в него красотата!
Широко отвори очи!
Нагоре гледай - не надолу!
Дори и хлябът да горчи -
душата ти да е в простора!

 Поети

16/05/2007, 22:02

]Посвещавам на пишещите във форум "Поезия"

Ние не сме от поетите, дето,
вземайки белия лист,
казват:
"Днес ще напиша десет куплета!"
и не прибират листа си чист...

Ние даже понякога нямаме листи,
а зачеват душите ни стих!
В паметта си бързаме да го запишем
преди нейде да отлети.

И, ако някак си не успеем,
(Колко често се случва това!)
той - стихът ни - намира пристан
в нечия чужда глава.

И четем, и си казваме:
"Колко е силно!
И е писано сякаш от мен!"

Затова ли ви чувствам толкова близки?
Сродени от стих нероден...