Днешната нова статия в блога олицетворява моето художествено възприятие относно един деликатен аспект. Аспект, който днес е тотално потъпкан, тотално неразбран, а неговите вестители, най-често са в позицията на охулените.
Смея да дам живот на това мое възприятие, като го изразя сега. Защото утре ще е късно.
И не ме е страх, че някой ще се подиграе и присмее (а изказващият се винаги се оголва, когато е искрен, открит и директен),
тревожа се, че душата в хората помръква, това ме безпокои. А тя помръква поради един основен движещ фактор в поведението на съвременния човек, скоро ще разберете кой е той. Смея да кажа следното:


Ти прие поканата за впускане в приключение,
но
постой, не бързай.
Първо искам да те видя по-чист и непорочен,
постигнал непорочно мислене (първо е мисленето, после са действията),
да те видя,
едно стъпало по-близо до Бога,
така както е заръчал нашият Учител, да бъдеш:

със сърце чисто като Кристал,
ум - светъл като Слънцето,
душа - обширна като Вселената,
дух - мощен като Бога и едно с Бога.

Бъди! Да бъда! Да бъдем!

Първо искам да се уверя, че ще видиш духът и душата, въплътени във видимото физическо тяло,
духът, който побеждава материята,
душата, която разцъфва, озарена от лъчите на Божието присъствие, милост, благост.

Да се издигнем до мислене, освободено от сетивност.

Ела да те разведа из моите градини, те са посветени на свръх-сетивното.
Искам да ти дам от най-доброто от себе си и вярвам, че го заслужаваш.
Заслужаваш го, защото заради всички нас, през пролетта на 33-та календарна година, Нашият Спасител понесе своята Голгота.


И само тогава, само тогава,
ще ти кажа, че имам цяла Вселена за споделяне с теб,
в хармонична цялостност.
Само тогава, ще бъдеш мой брат,
а аз твоя сестра.
И ще възкръснем от мъртвите за живот вечен.
Защото в греха умираме всеки път,
а чрез преодоляването му - на ново се раждаме в Христа.
И както Той победи плътта,
да я победим днес и ние!


Бъди ми брат, -
или си върви.


Моля те, бъди ми брат,
не ме оставяй да погина.


*******

Има една специална дума - "съратник", тя е обща за българския и руския езици - на руски се казва "соратник".

Много силна дума, въздейства. Звучи достойно, смело, силно, утвърдително, вдъхновява, повдига духа. В нея има и заряд от изминалите исторически събития с вложен морален импулс, когато доброто се е проявявало на яве и победоносно, именно благодарение на тази среща на душите на истински съратници, обединени в общо народно дело!

Дружина също е такава значима дума, тя също е наша, обща.
Хубави български думи.


Юлия Радойкова

Защото дори и най-силният дух се подхранва не с лъчи, а с храна за глупавото тяло. Да, глупаво и смешно! Опако, проклето, с ненаситно око. Това е отпечатъкът на "цивилизацията"- безумна, тъпа, всеядна, потна и воняща от псевдоутволетворение-отчуждение, омерзение. Църквата- перверзна, лукава, дребнава и нищожна- дори себе си не може да представлява (кое- тетрахидроканабинолът, наречен тамян ще ни пречисти-или упои и паткоса?) Кое- камбаните ли са Гласът на Бога? Аз предпочитам дори песента на гарвана пред тях! Храмът на Бог е Природата- на Земята ние я убихме, за да я "направим удобна". Сега тя е още по-чужда, след механичната "цивилизация". В която се срещат телата- но не и духовете. Духовна връзка- е, сигурно може, ако си поне милионер и си имаш майордом и управител. В нашия случай на активно търсене на сродна душа, човек освен че се разголва и става за присмех (на уроди- какви други?), но стига до духовна просия на кръстопътя. Бог е връзката. Няма смисъл да търсим друга- няма и да намерим. А Бог се грижи за всичко, нему единствено следва да доверяваме желанията си, да поплачем заради нещастието- да се молим за бъднините и (осъзнатото) Спасение. Докато грешим (като останалите) всеки ден и всяка нощ.

Както и очаквах, останах неразбрана.
Предупредих в началото, че представям идеята си художествено-лирично, защото ако впрегна на работа аргументирано структурираната си доказателствена част по темата (която ми е в главата, но не съм я изложила все още писмено), уверявам те, ще водим друг разговор.

Дали да го правя, да представя аргументирано изложение на моята теза, ще помисля, сега нямам време за това, пък и винаги са ме възпирали и едни други съображения.

Но да си призная, с едно изречение от твоя текст ме закова. Болезнено вярно. Вярно, но не исчерпателно, това не е всичко.

Иначе, аплодисменти, защити правото си да си живееш както знаеш и както правят всички, т.е. по старому, без ревизия и реформа, утеши и другите, като тебе.
Да му мисля аз. Но, спокойно...

Хубав ден.



"Trust in the Lord with all your heart and lean not on your own understanding; in all your ways submit to Him, and He will make your paths straight. Do not be wise in your own eyes; fear the Lord and shun evil. This will bring health to your body and nourishment to your bones."

Proverbs 3:5-8 (NIV)

Ако хората около мен правят същото- неизбежно ще се сближим.
Инак- пак ще правя грешки, но едва ли ще ги осъзнавам, ако се уповавам
на "църквата", "демокрацията", "общественото мнение", "духовността"-
безкритична, както я представя съответното (от многото) комерсиални течения.
Човек е винаги сам и гол пред Бога. За всички други съм добре облечен.

Дали и до колко си облечен, не е моя работа да анализирам, но ако човек се разходи из твоя блог и/или пообщува с теб, може да направи противоположни изводи. Но това не е моя работа да коментирам и аз категорично няма да го направя! Обаче бях длъжна да спомена този аспект, защото ти взе добре да си оплиташ кошницата тук и сега, на моя територия, целият маскиран, дегизиран. Ама разбира се, че сега си привидно облечен, та ти си целият инкогнито под прикритие, знае някой кой е "Морски песни"!
А аз тук съм застанала с името си, което в момента нападаш; твърдо и решително се подписвам под всяка написана дума в тази статия и няма да отстъпя нито крачка назад и нито йота, дори и да ме залееш с кофа тор. Но аз съм спокойна, още в началото на статията написах, че зная каква е цената, плащам си я. В земни условия е така, животът неумолимо предявява пред човека: bitte bezahlen! Добре де, плащам си, при това съм изцяло на своя територия! Какво още искате? Да се откажа от възгледите си? Не, това няма да получите. По-скоро обратното - да укрепя своите позиции, доразвивайки темата, потъвайки още по-дълбоко в тезите, които ми се избистриха през всичките изминали години от моя живот. Пак повтарям, днес реших да само да загатна, да надигна крайчеца на завесата по темата, исползвайки тази форма на преподнасяне на идейното съдържание. И това, което оповестявам е пуснало много дълбоки корени в моето светоусещане, аз не пиша първосигнално, пиша за това, което е фунадментално. И по този въпрос имам диамантена аргументация, но се въздържам да ви сервирам за четене моите абзаци с подтеми, защото си пазя перлите и бисерите за съответстваща аудитория.
***
При все това, мил приятелю, Морски песни, запазвам своето уважително отношение към теб и добро разположение. Искрена съм като го казвам. Не съм честолюбива, всъщност обичам да се смея именно над себе си. Та ето казвам ти - аз се смея над себе си. И продължавам пътя си.

В крайна сметка, след дълго претегляне, везните ми натежаха в полза на това да дам поне кратко обяснение на написаното по-горе, в следващата по ред статия тук:
https://radoykova/drugi/2024/02/13/kratko-raziasnenie-po-povod-predishnata-mi-publikaciia.1898511

На следващия ден:
Добре. Може би следващата публикация по ред, ще подобри в положителен смисъл ситуацията:
https://radoykova.bg/drugi/2024/02/14/liubovta-na-hristos-v-nai-sykrovennite-dylbini-na-dushata-e-.1898573

Да си припомним стихотворението "Към брата си" на Христо Ботев, да почерпим сили чрез неговото прозрение и майсторство да опише обстоятелствата такива, каквито са, вниквайки в душевността на самия поет: https://www.youtube/watch?v=uHbE16yWJRI

Колко е бил прав. Но ми се струва, че днес този разрив в обществото ни е още по-дълбок и трагичен. Мога само да добавя, че разбирам поезията му и намирам утеха че е дал гласност на неговите мъки, скърби и неволи. Защото такъв е пътят на една възвишена душа, обгръщаща в себе си съдбата на цял народ, пламтяща с най-висок стремеж за добруването на цялото, неподправено и истински!