Разнолики сме - тъмни и светли...и всяко от нашите лица ни е нужно в определен момент от живота.
А тъмната ни половина...без нея не би се разбрало колко сме светли всъщност...
Снимката е от ямболската блогърска среща и е направена от Радос...

   Птицата на щастието - блян или реалност? Къде е тя, кацала ли е някога на рамото ми?
   Не зная, не съм сигурна. Но поне ме е докосвала - много пъти, прелитайки над мен, е отронвала перце от вечните си могъщи криле. Колко от тези перца...

Благодаря на всички, които вчера споделиха празника на моя внук заедно с мен. Стократно да ви се връщат хубавите пожелания! Поздравът е за вас и изобщо за всички приятели!
Рожденикът е в средата.
 

Честит Рожден Ден, мило бабино слънчице!
 
Моето лекарство против стрес