Морето?
Там съм израстнала, на брега...
Луничаво момиченце с почти избеляла от слънцето коса, обикалящо около рибарските мрежи за животинки : )... Всичко имаше - малки медузи, наесен - огромни, морски игли, заплетени във водораслите, някое раче, понякога - късмет! морско конче... Спасявах каквото мога, поне за няколко часа, после умираха, нямаха кислород в импровизираните ми от буркани аквариуми...
Плувах като рибка, и тъй като бях много дребна, баща ми ме наричаше "гюмюш" : ))) - най-дребната рибка...
Спомени е вече морето... Сега - релакс в родната къща. Е, не е малко...
Снимките ти са прекрасни - само поет може да ги усети тези нюанси - розово-сребристо, зелено-сребристо...
Благодаря ти!

зариби ме - ще дойда пак да гледам още:))))

Дори само за един такъв коментар си е струвало публикуването на тези снимки.
А ти... ти си щастлива, че имаш на родния бряг гнезденце, в което да намираш топлинка, макар и за кратко...

Хем да не излъжеш! Ще проверявам, да знаеш ;-)

Благодаря, приказнице!
Имам снимки за още три постинга, тематично разпределени. А после отивам да снимам в планината.

Оооо, колежке-туристке, планина значи! Чудесно.
Морето-това е младостта!

към себе си. Върна ми душата. Скъпа!!

Благодаря ,Слава за споделената красота и вълшебно усещане...
Поздрави !

При морето съм у дома си. жалко че все по-малко време имам да го посетя!

Балчишкото е екзотично, а шабленското безкрайно пясъчно...

тая градина на Алах- да не е Ботаническата градина?

Минала съм покрай туризма ;-)
Балнеолечение в Тетевен, но отивам с две приятелки, които са запалени туристки, така че ще използвам всяка възможност за разходки в планината.

Морето - то е и моята младост. Петте най-хубави години в нея...

Благословен е всеки, който се докосва с душата си до природата. А който успее да се слее с нея - трижди благословен!
Благодаря, Съни!

Аз ти благодаря за споделянето, Таня :)))

Ако за миг съм те пренесла "у дома"...

Точно! Посвещението в началото е за теб и такива като теб!
Морето е живо същество и по "лицето" му четем какво го вълнува. Който умее, разбира се...
Благодаря, Люба!

Целият комплекс носи името "Университетска ботаническа градина" - виж втората снимка в този постинг: http://mamas.blog.bg/turizam/2010/07/05/balchik-dvoreca.572509 (план).
Названията на отделните градини са свързани с времето на кралица Мария. Специално за тях има снимки и информация тук: http://mamas.blog.bg/turizam/2010/07/06/balchik-gradinite-na-dvoreca.573140
Приятна разходка :)

снимки, Слава! Все едно съм там...;)

Благодаря, Краси!
Радвам се, че съм ти доставила удоволствие със скромните си фотографски умения :)))

ааха...благодаря :))

...макар че не ми е за пръв път ходенето там. Но сега си купих книжка и научих доста неща.
Приятен ден :)

морето е моят живот, морето е въздуха, морето е слънцето, морето е всичко.
Не мога да живея без него, без чайките , плажът .
Обичам го и тъжно, и тихо, и шумно, и бурно, и синьо, и зелено.
Нищо друго не вълнува така , както да застанеш пред морската шир и да хвърлиш "жаден поглед надалеч - там дето в гаснещата вечер..." дъхът на морето се чуства..............
Красиви снимки

Благодаря за откровението и споделянето, darling!

Тези вълни са страхотни!

Ама май са океански.
Благодаря, че се отби, хубав ден!

от твоите снимки в началото, то оживява с нова сила в мен и първата дума, която изниква в съзнанието ми е прегръдка. Естествено аз прегръщам морето с цялата си същност. И искам да го видя тихо и спокойно, да се гмурна в дълбините му, че миналата година сварихме само бурно море и нещо носталгията ме подгони по спокойното море.

Сещам се, че съм пускала мои преживявания с морето в началото на блога си. Ето един линк:
http://zvezdichka.blog.bg/lichni-dnevnici/2006/09/28/krilete-na-moeto-more.16089

и опит за описание на преживявания в стихче:
http://zvezdichka.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/08/02/sinio-zelena-nejnost.96709

Благодаря ти за споделената морско-синя красота!

Разбирам те много добре и ти благодаря за споделеното (и с линковете - ще ги видя). Пожелавам ти много нежни прегръдки с морето :)