Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2013 10:29 - Ще те изстрадам, любов
Автор: mamas Категория: Поезия   
Прочетен: 4901 Коментари: 10 Гласове:
19

Последна промяна: 16.08.2013 14:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Това е цикъл стихове, в който е включено и стихотворението "Съблечи ме". Под формата на електронно издание може да се изтегли от ТУК.

КАКВО Е? Ако заспивам с мисълта за теб...
Ако, отваряйки очи, се питам
нощта ти как е минала,
какъв ще е денят ти...

Ако, щом не ме гледаш ти,
потоци думи лея,
но, срещнем ли очите си,
изтръпвам и немея...

И жаждата изгаря ме -
дори не искам да го крия!
И стискам чашата в ръце,
а глътчица не мога да отпия...

И още толкова "ако"
по устните напират и се спират...

О, ако можеше, ако!
АЗ да избирам,
а не МЕН
да ме избират...

ОРИСАНО

Речено - наречено,

на сърце обречено!

Дадено (върнато -

още непрегърнато).

Любено (изгубено -

още недолюбено).

Писано... записано -

на душа орисано...

СЪБЛЕЧИ МЕ

Прегърни ме!
Искам те!
Съблечи ме!
Цялата...
Няма никак да е лесно -
с много ризи съм навлечена.
Ала ти не се плаши
и не бързай - имам време.
... Как да почнеш ли не знаеш?
Мъничко ще ти подскажа:

Първо бавно, с нежни пръсти,
съблечи от мен умората.
После ризите на грижите
смело настрани хвърли.
Не забравяй и тревогата,
дето в мене се е вкопчила!
Пипалата и, отровните,
всичките ги отскубни!

После... ризата със раните.
О, да, доста е надрана.
Но залепнала е, пустата!
Леко дръпваш, а боли...
Малко време ще отнеме
раните да излекуваш.
Но не се отказвай, моля те,
и до долу я смъкни!

Продължавай да събличаш
ризи вчерашни и... утрешни.
Куп натрупай, запали го -
нека изгори в страстта!

А когато ти се стори,
че наистина съм гола -
в най-потайните ми кътчета
съблечи ме
от страха!
...
За да мога да обичам...

ДЛЪЖНИЦА Не исках да съм ничия длъжница...
Ала към тебе много задлъжнях!
Дължа ти полет с устрема на птица.
Дължа ти даже... помисли за грях...

Измъкна ме от бездната, в която
без да усетя, дълги дни пълзях...
Събуди пеперуди - пъстро ято!
С крилете им към тебе полетях!

Ръка подаваш - сигурна и здрава
(макар че тебе също те боли...).

Ще я поема - друго не остава.
Завинаги ПРИЯТЕЛ ми бъди!


  ТОЛКОВА МНОГО "ТОЛКОВА"...

Толкова дълго те чаках,
моя любов закъсняла!
Толкова сълзи изплаках...

Но виж ме - пак съм цяла,
толкова бяла и чиста,
сякаш с ръка недокосната...

С толкова обич лъчиста
гледам те и те докосвам!
Толкова много те искам...

А ти си тъй далече!
Толкова нощи те мисля -
без сън останах вече...

Толкова много ти давам!
А ти не искаш да вземеш...

Толкова много "толкова"!
Толкова тъжна поема...

Какво пък...
Колкото - толкова!
Каквото мога, ще взема!

ТРЯБВА ЛИ?

Докато чакам
голямото щастие
да дойде "Здравей" да ми каже,
от зрънцето обич,
от шепата нежност
трябва ли да се откажа?

Зрънце по зрънце,
шепа по шепа -
обич и нежност
(и рана...)
Ще ти ги върна!
Само поискай -
ИЗВОР за тебе ще стана!


  ОЩЕ, ОЩЕ...

Когато те помоля:
"Прегърни ме!" -
то значи ли,
че прося обичта ти?

Когато в унес
шепна твойто име
и идвам непоканена
в съня ти -
не ме гони,
вратата не залоствай!
Навън студът
пронизва ме до кости...
Не ме прогонвай,
нека да остана!
Да се разтапям
в знойните ти нощи!
Изгаряй в мен,
жарава нека станем!
Да тлея,
а да искам още,
още...

 

Времето спира

Когато помисля за теб,
времето спира...
Глася се за работа.
Стоя пред огледалото
(със затворени очи -
и виждам теб).
Да се гримирам ли?
Червило да сложа ли?
(О, суета!)
Но едва ли за тебе
има значение -
ти не ме виждаш,
далече си...
Ти виждаш душата ми -
такава, каквато е.
Без грим и без маска.
В нея четеш
и винаги знаеш
какво да ми кажеш...
И спряло е времето!
(Но само за мен -
закъснявам за работа!)
Все едно.
Пак ще мисля за теб.
И нищо друго
няма значение...


  ПИТАЙ ВРЕМЕТО! Ще те изстрадам, Любов!
И тебе!
Точно толкова,
колкото трябва...
Колко трябва ли?
Питай времето!
Аз... не смея да го задявам...
Страх ме е да не поиска
сега да му върна обратно
шепите нежност и радост,
трохите откраднато щастие...
Не давам дори и болката,
дето и днес ме разкъсва!
...
Ако не бях разпъвана -
ще можех ли
да възкръсвам?!

***
Съзнавам несъвършенствата на стиховете и (може би) липсата на логика при събирането им в цикъл, затова ще поясня - подреждането следва собствените ми преживявания, на които тези стихове са израз.

Добавям двата клипа по "Съблечи ме"



 
 






Гласувай:
19
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. erato7 - Поздравления, Славе! С удово...
16.08.2013 10:54
Поздравления, Славе!
С удоволствие те чета!
"...ти не ме виждаш,
далече си...
Ти виждаш душата ми -
такава, каквато е.
Без грим и без маска.
В нея четеш
и винаги знаеш
какво да ми кажеш...
И спряло е времето!
(Но само за мен -
закъснявам за работа!)
Все едно.
Пак ще мисля за теб.
И нищо друго
няма значение..." - толкова ми е близко!
цитирай
2. mamas - Благодаря ти, слънчево момиче!
16.08.2013 11:34
erato7 написа:
Поздравления, Славе!
С удоволствие те чета!
"...ти не ме виждаш,
далече си...
Ти виждаш душата ми -
такава, каквато е.
Без грим и без маска.
В нея четеш
и винаги знаеш
какво да ми кажеш...
И спряло е времето!
(Но само за мен -
закъснявам за работа!)
Все едно.
Пак ще мисля за теб.
И нищо друго
няма значение..." - толкова ми е близко!


И аз като теб ("Рисунка") се връщам назад, макар и не чак толкова далече :)

Всъщност, зарових се в темата, защото започнах случайно да откривам тук-там из интернет свои стихове без посочен автор. Знаеш, неприятно е от една страна, а от друга - вълнуваш се, че с думите си докосваш някого и той го споделя по един или друг начин... Благодаря и на теб още веднъж за споделянето!
цитирай
3. stela50 - Прекрасни са стиховете ти, Слава ...
16.08.2013 16:42
Помниш ли в началото как без да искам си бях "откраднала"
твоя творба, без да цитирам името, толкова бях харесала
написаното,че не ми остана време да погледна автора...
После получих стихосбирката ... Хубави спомени ...
Отново чета с вълнение ... много силна и истинска поезия...
Поздрави !
цитирай
4. mamas - Благодаря ти, Таня!
16.08.2013 19:21
stela50 написа:
Помниш ли в началото как без да искам си бях "откраднала"
твоя творба, без да цитирам името, толкова бях харесала
написаното,че не ми остана време да погледна автора...
После получих стихосбирката ... Хубави спомени ...
Отново чета с вълнение ... много силна и истинска поезия...
Поздрави !

Признат грях не е грях :)

Впрочем, този цикъл го няма в стихосбирките ми. За първата още не беше написан, а концепцията на втората беше по-специфична. Бог знае кога ще има трета. Материал не липсва...
цитирай
5. megg - Много ми харесаха стихотворенията!
17.08.2013 17:50
Всяко е истинско, вълнуващо, оглежда се душата ти във всеки стих, образ ...
Поздрав, Слава!
цитирай
6. mamas - Благодаря ти, Мег!
17.08.2013 18:59
megg написа:
Всяко е истинско, вълнуващо, оглежда се душата ти във всеки стих, образ ...
Поздрав, Слава!


Моите стихове почти винаги са родени от лични преживявания. Радвам се, че докосват и други хора.
цитирай
7. kasnaprolet9999 - В любовта нищо не е толкова лично ...
18.08.2013 00:19
В любовта нищо не е толкова лично колкото изглежда и в твоите стихове всеки може да открие по нещо преживяно. Много са искрени и вълнуващи.
цитирай
8. mamas - Права си, Невена! Благодаря ти :)
18.08.2013 14:15
kasnaprolet9999 написа:
В любовта нищо не е толкова лично колкото изглежда и в твоите стихове всеки може да открие по нещо преживяно. Много са искрени и вълнуващи.

цитирай
9. juliet - @--,---->----
25.08.2013 12:29
Обичам стиховете ти Славе, точно такива! Весел ден!:)
цитирай
10. mamas - А аз обичам теб :)
25.08.2013 16:29
juliet написа:
Обичам стиховете ти Славе, точно такива! Весел ден!:)

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 2809470
Постинги: 543
Коментари: 11971
Гласове: 31335
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930