Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2010 18:42 - За конкурса на Пегас08 - новите предложения (21 - 25)
Автор: mamas Категория: Поезия   
Прочетен: 1614 Коментари: 4 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Съгласно регламента на конкурса класираните на първите три позиции през април Vedrin, Hristam, slavimirgenchev1953,   mamas, henzelski (петима поради еднакъв брой точки на втора позиция) НЕ УЧАСТВАТ в следващите кръгове.

Новите предложения се събират ТУК . За да достигнете бързо до всички предложения, можете да отворите постинга през Блог вълни в моя блог. Ще добавям новите заявки за участие към вълната
ЗА КОНКУРСА- СТИХОВЕТЕ НА МАЙ #676
***
 
За конкурса на Пегас08 - новите предложения (1-5)
***
За конкурса на Пегас08 - новите предложения (6 - 10)
***
За конкурса на Пегас08 - новите предложения (11 - 15)

***
За конкурса на Пегас08 - новите предложения (16 - 20)
***
Ето и следващите пет предложения в удобен за отваряне и четене вид:

image Дива страст  

от: agea
 
Бих искала
да съм последната ти песен.
В косата ти да заплета страстта,
която нереално ти отива.

Да срежа всеки кичур с нежни зъби,
да съм дива до полуда,
като жътварка в нивите на Юли,
привлечена от шепота на хляба.

След жътвата ще дойде ново лято.
Косата ти отново ще порастне,
ръкойката ще отеснее,
а аз ще пея песни и ще те възнасям.

Ще бъде огнена стихия,
от сушата кръвта ще кипне,
ще се сгъсти, ще се затлачи...
сърцето нежна песен някъде в нощта ще пее.
*******

image

15.03.2010г.

от: alreadygone

Изгубена някъде там, лутам се пак.

Нищо не е в мрак, само бяла светлина.

Вървях, докато не стигнах праг,

отвъд възможности и сетива.

 

Започнах да потъвам усетих, че летя.

Бавно се запълваше онази празнина.

Започнах да пътувам около света,

видях своите бленувани места.

 

Бях загледана и не смеех да мигна.

Не исках нищо да пропусна.

Понечих ръка да вдигна, но

ръката докосна дим и изпусна.

 

Беше като сбъднат сън.

Беше истинско като дъждът навън.

Беше като дъгата цветно, но

също и толкова мимолетно.

 

Това беше началото.

Край няма да пиша.

Аз още виждам това чувство.

Още го чувствам.

Не е от онези, които захвърлям в ниша,

не е от онези, които вече мога да опиша.
*******

image

Сълзи за La Rochelle

от: linaviraassaamy

/посвтено на La Rochelle,който претърпя тази година/2010/ през месец февруари голямо наводнение/

La Rochelle,
още помнят стъпките ми тихи
твойте каменни улици
облечени във светлина и бяло
от подранило Слънце
в ранен час приветливо,
усмихнато изгряло
през януари на двехиляди и седма...
La Rochelle,
още помнят пръстите ми нежни
камъните гладки разноцветни
върху плажът твой доволно
нашироко разпилени
докосвани с любов от мене
и с мисъл нова дали ще дойде ден,
когато любимият ще е със мен...
А любовта ми ще е преродена,
съвършенна, фантастична, нова
във прекрасна розова обнова
и ще продължавам аз да го обичам
и тайничко ще се надявам,
че и той така ще ме обича...
La Rochelle,
още помнят очите ми влюбени
бледосини вълните на океана Атлантичен
галещи брега и ме развълнува мисълта,
че отатък океана е
капка от кръвта ми-братовчедът мой
в Америка заселил се далече
и още по-обичан е,
и още по-мислен е
от мене вече...
La Rochelle,
още помнят устните ми
вкусът на френското кафе
в бистрото на площада
в което написах картичка за спомен
на любимият със мисълта
за приликата със нашият Несебър....
La Rochelle,
още помнят сетивата ми
мириса на парка със хиляди цветя ,
дървета засадени зимуващи тогава
и алеите със пясъка намокрен от снега
дали пазят още отпечатъка
на стъпките на забързаните ми крака...
La Rochelle,
още помни сърцето ми
ударите на часовника на Кулата
от камък бял изградена в старият ти център
и в миг грабна в плен душата ми опиянена....
La Rochelle,
още помня те окъпан в светлина
във утрото януарско на мига,
във който стъпих на перона
и вдъхнах свежият ти въздух разтреперана
и развълнувана със мъсълта
дали любимият ще зърна...
.........
La Rochelle
.........
Но онзи ден събудих се внезапно ужасена
от сън тъй страшен,че нещо лошо
случило се с тебе....
И всичко потънало е във вода дълбока
и улиците залети са от дъжда на широко
със океана смесили са се водите
и страшни придошли към теб вълните....
La Rochelle,
дали това не бяха ми сълзите
безутешно за теб пролени от мене
във влака обратен за Париж ,
и от мъка по тебе стократно умножени
La Rochelle
че не останах при тебе през двехиляди и седма,
и че не зърнах поне веднъж
очите на любимият ми мъж...
И мисъл пак ме жегна
с болка във гърдите в ляво
дали ще те видя пак отново La Rochelle
в живота ми поне още веднъж,
но този път не сама,
а с любимият ми под ръка
разхождайки се влюбено
през парка....

Lina Vira Assa Amy
*******
 

image

На утрото

от: flycatblu

Събуждам се в утрото на живота,
кафето изпивам без глас,
боли от туй мълчаливо
и тръгвам към сетния час.

Гимнастика за душата
бях планирала с приятел - Уви...
не дойде с мисълта си предвидил,
че едва ли имам пари.

Накрая си лягам унила,
а с полунощен вик -
възглавницата попива сълзите
придошли заради лика му крив.

Късно е - затварям очите,
натискам бутон С - за човек
с комплекси и сметки
и политам към тъмния свят.

Но утрото ми връща живота
изгубила нечий портрет.
С билет за свободното място
и щастието изисква ред.
 
                                 Летяща синя котка
*******
  image
Пътят на реката е самотен

от: akatzijatrendafilova

ТИ СИ ЗАСТАНАЛ
НА ПЪТЯ МИ КАТО СКАЛА,
КАТО КАНАРА
ЖИВОТА МИ ПРЕПРЕЧИ!
НЕ МОЖАХ
ДА ТЕ ЗАОБИКОЛЯ,
НЕ МОГА И ПО ТЕБ ДА СЕ ИЗКАЧА
И ПРОСТО ДА ПРЕСКОЧА
ОТ ДРУГАТА СТРАНА -
ЗА ТОВА МИ ТРЯБВАТ
ВЕКОВЕ!
СТОЯ
ПРЕД ТЕБ С МОЛБА
ДА СЕ ОТМЕСТИШ,
С ПРОКЛЯТИЕ -
ДА СЕ РАЗЦЕПИШ
ЗА ДА ПРОДЪЛЖА
ПО ПЪТЯ СИ ДАЛЕЧЕН
КЪМ МОРЕТО.

РЕКАТА И СКАЛАТА
НЕ МОЖЕ,
НЕ БИВА,
НЕ ТРЯБВА
ДА СЕ СРЕЩАТ
ПОНЕЖЕ,
ЗАЩОТО
ВЗАИМНО
 СЕ РУШАТ!
*******
Крайният срок наближава, приятели! Направете своята заявка за участие в постинга, който се намира на първа позиция в блогрола на Пегас, а аз ще ви включа в блогвълната и ще ви представя в следващи постинги в моя блог.
*******
Моля тези, които подкрепят идеята, да дадат своя принос за нейното популяризиране!
*******
Бургазлии, вижте тази покана:

 





Тагове:   новите,


Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. queerfish - Мамче,
18.05.2010 22:15
много удобно си го измислила! Благодаря ти! Спокойна нощ! :)
цитирай
2. divna8 - Йее, радвам се :):):)
18.05.2010 22:48
Колко много участия има вече!!!
Браво на всички...
И на теб, Славе, за хубавата идея :):):)
цитирай
3. virtualna1biblioteca - Ето тук,
19.05.2010 20:01
Ще се запишат линковете, на блогерите участващи в конкурсите!
Успех на пишещите братя и сестри!
цитирай
4. mamas - Благодаря на всички за коментарите!
22.05.2010 20:47
От тази петица май има отказал се, но няма да променям нищо, нека се чете все пак.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 4681860
Постинги: 547
Коментари: 11966
Гласове: 31452
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031