Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2010 20:37 - Поклон пред паметта на Апостола!
Автор: mamas Категория: Поезия   
Прочетен: 14961 Коментари: 48 Гласове:
35


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Обесването на Васил Левски
Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?



Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.



Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.



Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.



Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.



А това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г.

Дякон Васил Левски


О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

над чий там гроб тъй грозно грачеш?



О, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня;

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня!



Плачи! Там близо до град София

вида аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

виси на него... Със страшна сила.



Зимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

и студ, и мраз – плач безнадежден!

Навяват на теб, теб на сърцето!



Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в мъглата;

старци са богу молат горещо,

жените плачат, пищат децата!



Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!


Източник


Снимките от музейния комплекс в родния град на Апостола са правени от моята колежка Таня Димитрова по време на екскурзия на нашия учителски колектив.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image







image


Над тефтерчето на Левски
Дамян Дамянов

"НАРОДЕ????"

...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!



ПОКЛОН!

 


Тагове:   Апостола,


Гласувай:
35
0




Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Поклон!
18.02.2010 20:44
Поклон!
цитирай
2. eliana - Поклон!
18.02.2010 20:59
Поклон!
цитирай
3. lilims - ПОКЛОН
18.02.2010 21:11
ПОКЛОН
цитирай
4. mamas - ЛЕВСКИ (Иван Вазов)
18.02.2010 21:37
Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим,
и мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.
Мисля, че вратата на небесний рай
накъде изглеждат, никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтений на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.
Мисля, че човекът тук, на тоя свят,
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че моите братя търпят иго страшно,
а аз нямам нищо и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.

цитирай
5. mamas - Девет годин той
18.02.2010 21:42
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово
на робите слепи в робската страна
и носи съзнание, крепост, светлина.
Думите му бяха и прости, и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, самси, без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно — хром и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта — пиянство
че равни сме всички в големия час
той внасяше бодрост в народната свяст.
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
взимаше участье в това предприятье:
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той, беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен, дал си бе животът!
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори кат Хуса или кат Симона,
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кога нужда беше.
цитирай
6. mamas - Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
18.02.2010 21:45
обърнал се беше на дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово
и там се четеше и укор, и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.
Той беше невидим, фантом или сянка,
озове се в черква, мерне се в седянка,
покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно.
И лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта бдеше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха,
и сбрани, сдушени във тайни места,
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно.
И тям на душата ставаше по-ясно.
цитирай
7. mamas - И семето чудно падаше в сърцата
18.02.2010 21:51
и бързо растеше за жътва богата.

Той биде предаден...
(.......................)

Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси — грозно изпитанье —
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: «Аз съм Левски! Ей ме на!»
И никое име той не спомена.
Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смрът!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса –
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.

Той биде обесен.
О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят,
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на героите. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий; и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що «робство» се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о бесилко свята,
бе не срам, а слава нова за земята
и връх, откъдето виждаше духът ;
към безсмъртието по-прекия път!
цитирай
8. iliada - Поклон !
18.02.2010 22:05
Светла му памет!
цитирай
9. naina - Благодаря ти. Бях забравила колко е ...
18.02.2010 22:09
Благодаря ти. Бях забравила колко е хубаво, че сме българи.
цитирай
10. hel - Поклон!
18.02.2010 22:15
Поклон!
цитирай
11. mamas - Следите на Апостола (Дамян Дамянов)
18.02.2010 22:22
Две следи във снега. Две човешки следи.
Все към Къкрина. Право нататък.
И над тях - две лукави и жълти звезди -
позлатени очи на предател.
Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,
пет столетия трупал в душите,
скрил до покрив къщя и сърца, той все пак
не успял да затрупа следите.
Две следи. Там снегът и до днеска кърви -
ах, навярно човекът е куцал.
Знаел той - имал сума ти път да върви -
от въжето до моите внуци.
От султанския съд чак до мойта душа.
Път мъчителен, славен и трескав.
Как би минал човекът по него пеша,
пък дори да се казва и Левски!
Как би минал по него с раздадена кръв,
с дух раздаден и сетне възкръснал,
пък дори не човек да се казва, а лъв,
не Апостол, а Бог да е кръстен!
Две следи във снега. Във най-чистия сняг.
От въжето до всички години.
Научи ме, пресвети Апостоле, как
по следите ти пресни да мина!
За да стигна до твоя върховен живот
и да върна дълга ти грамаден:
десет гроша взел в заем от своя народ,
ти с тях си записал в тефтера жесток -
„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“
цитирай
12. mamas - Молитва към Левски (Валентин Йорданов)
18.02.2010 22:53
Дяконе, де си? Народът е в робство държавно.
Няма водач. Липсва му силният дух.
Псува властта и проклина управата тайно.
Моли се Богу, но Той за молитви е глух.

Цар си избра, дано да потръгнат нещата,
но царедворците бяха опасен пожар.
Джобовете пълнеха, вместо да пълнят хазната.
"Щом има Султан - ти попита - защо ни е цар?"

Той си отиде. Избрахме си антихристи.
Султанът и с тях във властта добре се сдуши.
Апостоле, знаеш еничари, но комунисти?...
Бога не тачат и не признават души.

Пак сме под робство. Султан си имаме даже.
С теб го сравняват дори, по хъс и по ум...
Народът е същият, все угнетен и премазан.
Има Родина, а сякаш живеем в катун.

Срещнеш ли Ботев, Бенковски, Хитов и Кочо,
ти им кажи, че страда народът ни днес.
Бедният, все е на прицел, все е нарочен.
Богатият, гони до дупка свой интерес.

Много мога да пиша. Трепери ръката.
Някой четящ, на стиха ще се смее дори.
Дяконе де си? Отново те глътна мъглата,
липсват ни твоите честни, сини очи.

Време е вече. Вземи прероди се.
Чисти идеи подобно байрак ти развей.
Хлябът горчи, омерзен е, даже е клисав.
В робство Апостоле, знаеш, не се живее...
цитирай
13. анонимен - Oчаквах стих от теб
18.02.2010 23:16
Или стихосбирка поне !
Щом си заела мястото в категория поезия в блог е редно и нещо свое да има .
Поклон на Левски и поетите пресъздали го в стиховете си !Не всеки може !
Свободата и талантът не са за всеки !
Виж учителската професия е много разпространена .В света има милиарди учители .
Но един е Левски и няколко талантливи поети са го отразили .Поклон им !
Другото е учителска професия и го знаем !
цитирай
14. injir - До 0тг. 13
18.02.2010 23:28
Какво е твоето ,,против,, за учителската професия? Точно под този постинг и името на Левски?
цитирай
15. yuliya2006 - «ЛЕВСКИ И АГАТА - КОЙ МЕ ПРЕДАДЕ?...
18.02.2010 23:38
«ЛЕВСКИ И АГАТА - КОЙ МЕ ПРЕДАДЕ?»

- Ех ага, друговерец си ти,
знаеш кой съм а не се страхуваш.
Човечен си знам, цигара ми даваш
а душата ми не от страх,от съмнение гори.

Ех ага, друговец си ти,
дали ще разбера кой бе?
Онзи предател поп Кръстьо ли
или някой друг, кой ли?

- Аз съм вярващ - каза агата -
в Алах, на пророка се моля.
Ще ти кажа, не бе попа
а онзи скитник, одърпан и жал.

За няколко гроша,
те предаде а после изпи ги.
Така е в този живот,
долна твар, светиня погребва.

- Ех ага, друговерец си ти,
само да знаеш, камък ми падна.
Че не другар а помияр,
тази мърша мен ме предаде.

07.11.2007





Звук: http://www.playcast.ru/uploads/2008…85.mp3
Изображение: ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Текст: yuliya_2006




РУСКИ САЙТ
http://www.playcast.ru/?module=view&card=655507&code=c967f38af713a45c001938d57d49d08f46783309

SIBIR
http://www.sibir.bg/blog/yuliya2006/index.php?blogPage=blogPreviewArticle&artID=270340


BLOG BG

http://yuliya2006.blog.bg/viewpost.php?id=130608

blog bg

http://yuliya2006.blog.bg/viewpost.php?id=213274

СЛАВА СЕВРЮКОВА - ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
http://mistichno.com/modules/news/article.php?storyid=779
цитирай
16. tit - Поклон!
19.02.2010 00:18
Поклон!
цитирай
17. aqualia - Поклон...
19.02.2010 00:24
Поклон пред Апостола.. Поклон пред всички, дали чистите си сърца за свободата ни...

Хубаво е, че си постнала и първия вариант на Ботевото стихотворение. Той е истинският, другият е преправен, по комунистическо време!
цитирай
18. анонимен - Какво е твоето, , против, , за учи...
19.02.2010 00:29
injir написа:
Какво е твоето ,,против,, за учителската професия? Точно под този постинг и името на Левски?


Прочети хубаво мението ми . За никого не казвам лошо . Учителите са си учители , поетите поети , талантите таланти ,а Левски е един и е в мойта нова стихосбирка за България , където съм му посветила с обич и признателност 2 стиха .
Не се нахвърлаите върху мен само , като видите никът ми . Казусът Лидис е смешен и вече безполезен . Отхвърлените ми стихове и корица само преди 1 година от Свободните поети към ,които принадлежи и мамас вече е издание и то не къде да е а в страна с традиции .Или засегнатата трябва да бъда аз ,че българите ме тъпчат неоснователно и с тендеция за да заемат мястото ми в колективни сборници , а чуждите ценят трудът и талантът ми . Това е ! Поздрав !
Самата мамас ми е правила много пречки и има заслуга в скандалите с мен . Ето и сега без лично творчество е в избрани поезия . А аз с пост също за Левски и стих съм в трета глуха от нея и приятели . ДО КОГА ??? Поста и е хубав за урок по литература в начален курс , но не и нейно мнение за блог . БЛАГОДАРЯ ЗА ТРУДА И НО Е ТАКА !
цитирай
19. mamas - Поклон!
19.02.2010 07:34
Приятели, в този постинг няма да отговарям на коментиралите. В отговор ще продължа да публикувам стихове за Левски. Можете да го правите и вие.
Моля, не превръщайте това пространство в място за глупави спорове, кощунство е! Аз също няма да отговоря на ком. 13 и 18 не защото не мога да се защитя и вие го знаете. Следващи коментари в тази връзка ще бъдат изтривани.
В друг случай бих казала "да помълчим", но днес ще кажа: Говорете! Говорете за Апостола, защото не бива да се забравя!
цитирай
20. iliada - Поклон !
19.02.2010 07:59
Васильовата майчица

Народна песен



Васильовата майчица,

тя на Василя думаше:

- Васильо, синьо, Васильо,

я излез, синьо, да видиш

кой чука, синьо, кой лопа

на нашата врата, пътнята.

Дали са твойте другари,

или са наште душмани?...

Васил майка си думаше:

- Миличка моя, мамо льо,

туй не са наште душмани,

а най сда мойте другари.

Викат ме, мамо, канят ме

с тях в Балкана да ида –

дружина вярна събрали,

войвода, мамо, нямали.

Дружина, мамо, да водя,

зелен байрка, мамо, да нося...

Славимир Генчев, Словото
Печат



© 1999-2010, Сдружение Словото
Сайтът се подпомага от Орбител – новото поколение!
цитирай
21. анонимен - Поклон пред паметта му.
19.02.2010 07:59
Поклон пред паметта му.
цитирай
22. vmir - Поклон до земи, Апостоле!
19.02.2010 08:17
Вечна памет на делото ти!
цитирай
23. tota - Велик и безсмъртен! Поклон!
19.02.2010 08:39
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/02/18/velik-i-bezsmyrten.496118
цитирай
24. irka66 - Поклон! Дълбок поклон пред най - светлия българин!
19.02.2010 08:48
Дано някой ден делото му бъде завършено!
цитирай
25. victoriavselena - благодаря ти Мамас
19.02.2010 08:52
че те има. Този път аз ще насоча фокусът към теб, Мамас,защото това, което правиш за съхраняване на ценното, родното, за корена не е нещо, което се подразбира и го правиш смело, красиво, достойно.
Благодаря ти.
Казах ли ти вече, че много те харесвам.
цитирай
26. miaa - Поклон пред величието на един бъ...
19.02.2010 09:02
Поклон пред величието на един българин!
Човекът, който е в сърцата на всеки един от нас.
Каквото и да кажа за Васил Левски , ще бъде бледа сянка изчезнала в мрака.Едва ли има друг , като него..
Поклон пред светлата му памет!
Благодаря ти Мамас за възможността да преживеем този важен за всеки българин ден!
Постингът ти е прекрасен, с обич!
цитирай
27. allbi - миналата година написах това :
19.02.2010 09:08
В сърцето огънче гореше

Мечтаеше за друг живот.

За другите се бореше, не спеше

и жертва се за целия народ...


Предаден, гонен и обичан

такъв един, над всичко земно

и себе си на гибел сам обричаше,

повярвал, че това е най-потребно...


Обесиха те и безсмъртна

остана твоята съдба,

да гледаш от портретите разпръснал

една безкрайна доброта...


И днес какво, отново си ни нужен

поробени душите пак горят,

а саможертвата е вече чужда,

народът е на вечен кръстопът...


И тоз народ, дали те заслужава?

Та ти за него се погуби,

а същата мизерия остава...

Народът се оставя да го тъпчат грубо...


Сега просто ми се иска да беше 18 юли да се роди Левски отново и да види за какво се жертвал...
цитирай
28. mikino - Поклон!
19.02.2010 09:14
Поклон пред майката, която създаде
най-великият Човек! Майката която даде живот на истински българин!
Човекът, който даде всичко за България!
Човекът, в чието сърце бушуваше българска кръв!
Човекът, чиято душа бе непоколебима, силна и отдадена само на едно - България!
Човекът, който за миг не е проявил егоизъм и желание за власт!
Човекът, който трябва да бъде пример за всички!
Човекът, чийто любов и сърце бяха каменни дори когато умираше, защото той знаеше, че дава живота си за БЪЛГАРИЯ!
цитирай
29. nicodima - Да е вечно святото му дело!
19.02.2010 09:18
Дано един ден управниците ни и народът се обединят около неговата цел - единна и наистина демократична България!
Ако го следваме, ще успеем!
Колко ли обаче го осъзнават?
цитирай
30. teachme - 19-ти февруари...
19.02.2010 09:30
една тъжна дата в нашата история...
толкова много съм говорила, разказвала и описвала Левски, но това, което исках да запомнят малките е, че той е най-големият герой на България!
Поклон пред святото му дело и паметта му!
цитирай
31. анонимен - Еххх Левски, Левскии
19.02.2010 09:46
Един бе той!!! Надали някога България ще има истински патриот и Човек с главно Ч, като него.
Добре че не вижда на какво е заприличала България днес!!!
Поклон пред светлата му памет!
цитирай
32. cvetnica - Дълбок поклон!
19.02.2010 09:50
Чисто сърце, свята любов!
цитирай
33. gkowachew - Моите поздравления!
19.02.2010 11:04
Благодаря ти!
цитирай
34. ledzeppelin - ...
19.02.2010 12:41
Поклон!
цитирай
35. ckarlet - Дъблок поклон пред този невероятен ...
19.02.2010 12:53
Дъблок поклон пред този невероятен българин!!!
цитирай
36. mamas - Народен представител (Иван Вълев)
19.02.2010 14:04
Да можеше Васил Иванов Кунчев
да влезе днес в Народното събрание:

Подпира се на дървено бастунче,
прикрива с шалче белези от раните.
Присяда най-отзад. Огрява залата
с косите побелели и сините очи.
Облякъл е онази риза, бялата...
Над всички там със своя среден ръст стърчи.
Изважда молив от сако протрито,
оглежда се неловко и смутено.
“Пет лева съм похарчил за таксито” –
записва си в тефтерчето червено.
Поисква думата. За реплика и дуплика:
“Аз, байовци, дошъл съм от бесилка тука...
Да видя божем святата република.

А пътем да изхвърля и боклука.”

Иван Вълев
http://gor.blog.bg/poezia/2010/02/19/naroden-predstavitel.496233
цитирай
37. mamas - Левски (Евтим Евтимов)
19.02.2010 14:22
За себе си аз търся го отново,
за себе си поне да го открия.
Открия ли го предрешен търговец,
започнал вече страшна търговия,
ще искам да закупя със кръвта си
една пътека стръмна, невървяна
и тука, на земята златогласа,
една трева по пътя му да стана.

Открия ли го предрешен на дякон,
на кръста окачил пищов в олтара,
ще искам да ме закълне навеки
единствено във Ботевата вяра.
Открия ли го въглищар по жетва,
за въглен само аз ще го помоля,
за да подпиша тази своя клетва
край София или - на Вола!

И нека викат върхове от кремък.
За теб, отечество, какво не дал бих!
Да давам топлина на чернозема -
и да не мисля после за печалби.
Да падам аз - и в тебе да съм влюбен,
и като него да пошепна смело:
Ако загубя - себе си загубвам,
ако спечеля - цял народ печели!
цитирай
38. mamas - Апостолът (Николай Зидаров)
19.02.2010 14:35
Три дни пред злия каймакамин
мълчеше Левски в хана камен -
най-после тръсна рамене
и твърдо отговори: - Не!

- Как не? Къде са вашите ятаци?
- Навред - из цялата страна.
- Кои са те?
- Не знам, със знаци
си служехме - без имена...

- Добре! Не се ли пишманите? -
запитаха за стотен път.
- Кой, аз ли? Колкото агите,
когато колят и горят.

- Признавате ли се виновен?
- Да! - Пред народа - затова,
че можех да се отърва
и да се боря с вас отново.

- Не молите ли падишаха
за милосърдие поне?

В миг Левски трепна, запламтяха
очите му и викна: "Не!"
И край...
А Левски беше
до свода вдигнал рамене.
След него в залата ехтеше
могъщото му: "Не!"
цитирай
39. newlogic - Дълбок поклон пред Апостола! ...
19.02.2010 18:23
Дълбок поклон пред Апостола!
Българския народ никога не може да опази великите си чеда (за съжаление).
Продажници сме били и продажници ще си останем. Може би това е като тежка клетва, тегнеща върху България.
цитирай
40. mamas - Люлякова вечер в Ловеч (Найден Вълчев)
19.02.2010 19:39
Над Ловеч слиза синя вечер
и сини люляци цъфтят,
и уморени стихват вече
горите, Осъм и градът.

Небето нежно потъмнява.
Изгрява първата звезда
и сякаш с нея се явява
самият Левски над града.

Пристига той от път далечен,
безкрайни друми извървял,
върви насам, сега изсечен
от вечен камък и метал.

И люляците, като хора,
накацали по всеки склон,
се свеждат тихо да му сторят
от цяло Българско поклон.

А той върви. Че път го чака.
По комитети. По села.
Зад него стават черни в мрака
старопланинските била.

По стрехите от стари плочи
се стича звездна светлина
и Осъм сабята си точи
под люлякова тишина.
цитирай
41. anastasiia - Поклон!...
19.02.2010 20:48
http://gor.blog.bg/poezia/2010/02/19/naroden-predstavitel.496233
цитирай
42. magnoliya - Има ли човек,
19.02.2010 22:21
на когото да са посветени толкова много стихотворения? Сигурно няма. Това е благоговеенето пред Апостола, това е посланието, което ще предаваме на бъдещите поколения. Поклон за нашия Апостол - Васил Левски !
цитирай
43. martiniki - Въпросът на Левски
19.02.2010 22:25
Народе???? за мен се чете - Защо ме изостави?, с годините ми се натрапи тази прилика с възгласа на Христос- Лама савахтани?
цитирай
44. zvezdichka - "НАРОДЕ????"
19.02.2010 22:42
Много е тъжен факта, че наистина не е имало будни хора, чиито сърца да трепнат от мисълта, че Апостола е бил пленен и отива на бесило... А този чистосърдечен и саможертвен човек е поставял народа и неговата свобода преди себе си...
Поклон пред неговата самоотверженост и борбен дух!
цитирай
45. bizcocho - Силата на последния куплет от пъ...
20.02.2010 22:33
Силата на последния куплет от първия вариант е невероятна! Той целият стих е много силен, но... завършека в първия вариат е много по-разтърсващ!
Страхотен е постинга ти,Славе! Аплодисменти! Даскала си е даскал!
цитирай
46. mamas - Благодаря ти, Женя!
20.02.2010 22:38
bizcocho написа:
Силата на последния куплет от първия вариант е невероятна! Той целият стих е много силен, но... завършека в първия вариат е много по-разтърсващ!
Страхотен е постинга ти,Славе! Аплодисменти! Даскала си е даскал!


Казах в началото, че няма да отговарям на коментарите в този постинг, но реших да направя изключение - заради почитта, с която употребяваш думата "даскал".
цитирай
47. alexiev63 - Поклон пред Апостола на свободата
21.02.2010 08:25
Едно голямо БРАВО и БЛАГОДАРЯ, ти си нашата будна съвест.
цитирай
48. mamas - alexiev63 - Поклон пред Апостола на свободата
21.02.2010 12:46
alexiev63 написа:
Едно голямо БРАВО и БЛАГОДАРЯ, ти си нашата будна съвест.


Нямам такива претенции... и все пак благодаря :) Много постинги бяха посветени на Левски - които съм видяла, съм ги включила във вълната. Със сигурност съм пропуснала някои, не нарочно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 2811286
Постинги: 543
Коментари: 11971
Гласове: 31335
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930