Не ми говори
колко много си чел
и колко статистики има!
Бил ли си там?
Зад бодливата тел?
Само с номер,
без име?

Аз дали съм била?
Не, не съм...
И затуй
зарад тях
да говоря не мога.
Мога само да видя
как в любими очи
и за миг
не угасва
тревогата...

Мога само да чувствам
как в гърдите тежи
буца лед там,
под лявото рамо...
И отдълбоко
как напират сълзи -
толкова
мога само...
...
Не ми казвай,
че знаеш
как ме боли!
Всяка болка
е тъй различна.
Просто...
ръката ми
здраво хвани!
Замълчи...
за нищо не питай...
*** 

Публикувано в Алманах "Нова българска литература - Поезия"

***
Вдъхнови ме един разговор, на който присъствах.

Посвещавам това стихотворение на една добра приятелка, адвокат Мария Николова.
***

Коментари   1. papadok - За болката
25.01.2009 21:21 знаеш ли- ще пиша дисертация за нея. И мисля, че намерих човек, който да ми помогне. С чувствата си, с отношението към нея, готовността да поеме чуждата. Но мисля, че ще се откажа от дисертацията. Ти си я написала по-добре и по-красиво. Така, че няма нужда от непълноценни имитации.
2. mamas - papa,
28.01.2009 12:35 развълнува ме твоят коментар...Ако събера на едно място всичките си стихове за болката и коментарите към тях, може и да стане цяла дисертация...
Благодаря ти за милите думи!

3. bizcocho - Преди година четох тук, в блога, ...
03.02.2009 10:57

Преди година четох тук ,в блога,статия за лагерите.Студените тръпки които ме побиха от качените там снимки,дълго се задържаха,лазейки по мен.Стихът въздейства силно върху читателя,както и тази статия с многобройни фотографий.Докосва много силно с болката вплетена в думите!!!  
4. mamas - bizcocho
03.02.2009 13:08 Интересно ми е, че всички свързват това стихотворение с някакъв исторически момент. Може би подсъзнателно съм вложила такова усещане, не знам. А всъщност отразявам отношението на моята приятелка към хората, основано на "презумпцията за невинност"(донякъде и собственото си отношение към познати и непознати)...Но не е лошо когато творба с определен замисъл се окаже с повече пластове!
Благодаря ти за споделянето!  
5. bizcocho - Определено ми звучи като посветено ...
03.02.2009 13:13 Определено ми звучи като посветено на диалог за "лагерите на смъртта"!
Пак го изчетох.Остава си това възприемане.  

И аз го свързах с лагерите - заради бодливата тел.
Всичко е казано! Силно въздейства!

Аз и преди съм ти казала, че стиха силно докосва! Много силна творба е!

Не искам да повтарям мнения..Много силовъздействащо е!

Щастлив и успешен ден!

Но...(мисля си) все някой трябвя да говори и пише!Нищо, че не сме били там.Малцина са вече живите свидетели...

да се пише и за това...Затворените очи не дават поглед!
Б.

Moje6 go mila! I o6te kak!!
Pregradki!

Благодаря за коментарите, които за пореден път доказват, че това стихотворение е заживяло свой живот, извън конкретния повод за раждането му...

Толкова бях изморена... не съм разбрала, че си писала почти едновременно с мен...благодаря ти...