На поета Янко Добрев

Ако трябва, все пак, да умра някой ден,
нека стане внезапно и твърдо -
както пада от бурята ствол повален,
с гръм целунал планинското бърдо.

Ако трябва, все пак, да напусна света,
нека никой за мен не тъгува.
Като луда река да тече радостта -
в млада кръв пак животът ликува!
***
От книгата "Пречистващ плач" (1994г.), цикъл "Камъчета в мозайката". Целият цикъл - ТУК

Хубаво е!

Добро утро и от мен, Мamas!
И на мен ми хареса!

силно, истинско!
Поздрави!

По младежки страстно!:))
Поздрав!:)

Познавах, макар и за кратко, този пловдивски поет и писател, вечна му памет! Бай Янко, много сладкодумен, свиреше и на гайда. Плени сърцата ни при едно гостуване в Ямбол преди повече от 15 години. Тогава, след срещата, спонтанно се роди и това стихотворение. То всъщност отразява неговата философия за живота, споделена в разговора ни.
Не зная как си е отишъл от света. Просто на едно от поздравителните писма по някакъв повод ни отговори съпругата му с вестта, че вече не е между живите...Но вярвам, че и последните му мигове са били достойни - като живота му.