"тишината във мен не бе дори тишина.
Беше болка и вик -вик, от мисъл роден,
че светът в някой миг ще осъмне без мен."
В истинската тишина има смирение и блаженство.

Всеки се страхува от смъртта...тя е непознато чувство,явление,което ще ни отнеме всичко онова,което можеби само си мислим ,че сме...Може да е само илюзия факта че сме тук...а не там...в другия кръг...
,, Но животът тече
и във свойта река скръб и радост влече.
Пак осъмва светът с мъжки глас, с детски смях!

И какво от това, че те няма сред тях.''
Важното е,според мен...че е осмислен края...
Краят,който е еднакъв за всички!!....

Сигурно е така, но... Щях да ти кажа да погледнеш още веднъж финала, но Милейди ме е изпреварила.
Важното е, че животът продължава. И така трябва. Не бива човек да се затваря в скръбта си по тези, които вече са си отишли. Те просто са тръгнали по-рано и ни чакат там...

Много е хубава творбата! Мисля, че ще имам към Ямбол път и ако я няма по книжарниците стихосбирката ти, ще намеря начин да ти се обадя за да си я купя от теб.
Усмивки и слънчеви мисли! :)

Изчерпана е отдавна. А новата я има само в една книжарница - в центъра, на спирка "България". Но ще радвам ако се обадиш, да се запознаем.
Благодаря ти, много усмивки и за теб!

Хубаво е.

http://e-literatur.blogspot.com/

Много е красиво. Поздрави

Всички сме гости на този свят,идваме и си отиваме.Така е подреден светът,а тези които обичат просто свикват да живеят без любимия човек,но не го забравят.Поздрави!:)))

Любимите хора живеят в спомените, права си...
Благодаря ти за коментара!

...Но животът тече
и във свойта река скръб и радост влече...

така е, да е пълноводна реката му, и бистра водата му

Ако не е бистра, ще я избистрим! С позитивно мислене и очи за красивото!
Хубав ден ти желая!

И животът си тече ...
С нас и без нас...
Но май е по-добре да е с нас, за да чуем в зори " мъжки глас, детски смях."
Поздрави,Славе!
Размисли ме много!

Неизбежно е "заминаването", Катя...
Само нека е по-късно, колкото може по-късно!

Прегръщам те!

В твоята тишина...има смисъл!

Някъде смисъл, другаде - чувство...Празно няма:)))
Прегръдка за теб!

И за теб!! Знам!!!

Има такива състояния, в които човек се нуждае да чуе гласът на своята тишина...
Поздрав, Славе!

Много точни думи...
Благодаря, Пепи!

Всичко тече...И това ще мине...

Старо, старо стихотворение, отпреди повече от 15 години...
Благодаря зя коментара!

Защо ли животът ни кратък човешки,
не продължава вечно на земята тук ?
Дали, за да не страдаме от нашите грешки,
или да освободим място и за друг ?

Вечност? За тялото?
О, не и това наказание!
Достатъчно е, че душата не умира!

Благодаря!