ЖЕЛАНИЕ

Минавам през сезоните на времето.
Не спирам. Дълъг път ме чака.
Остана зад гърба ми пролетта,
потъвам днес на лятото във злака.

Градината ми пълна е със плод -
до днес опазих пролетните пъпки,
но тъй е крехък техният живот,
а идва есен с неуморни стъпки.

Не искам да се срещна с есента!
Обичам лятото, макар и трудно,
че има в него бури и цветя,
хлад и огън, сила и безумство...

Не бързам да събирам тежък плод,
искам да го гледам като зрее.
И шепна все желание едно -
о, нека есента позакъснее!
1990г.


От книгата "Аз, Времето и другите неща"
 която може да се закупи от:
Ямбол - книжарницата на спирка България
София - базарите на фондация Буквите
Свиленград - от Невена Митева
Силистра - от Валентин Йорданов
Ако някой желае да я получи лично от мен или по пощата, нека ми пише на лични. Разполагам и с определен брой от книгите на Невена Митева http://agea.blog.bg/ "Пулсиращо сърце" и на Валентин Йорданов  http://valiordanov.blog.bg/  "Щурец сред звездите"
***
Предстоят представяния на книгата в Свиленград и София. Повече информация - когато му дойде времето!
***

Лято

Знойно е лятото...
Капките роса
по клонки, по треви и по цветя
да осъмнат не могат.
Още в ранни зори
протяга лъчи слънцето
и те тръгват по тях -
малки цветни дъги,
устремени нагоре.

Ако чувството
е по-знойно от лятото -
не заспивай!
Навън остани!
Изчакай росата
да покрие тревата,
в която си легнал.
Да се плъзне по устните -
цвете разтворено,
жадно за обич...
Не и` позволявай
да се превърне
в облак лъжовен!
***
А вече е есен...



Притихналата, натежала есен
от лято по-дълбоко ме изгаря.
Под пепелта на юлските пожари,
недоизтлели, въглените парят...



(Снимката е взета от блога на @driana )
***

ЗИМА

И пак
(както в старата детска песничка)
снегът тихо, тихо се сипе.
Черните клони на старата слива
разпъват луната на безброй кръстове.
Стоя под дървото притихнала
и се взирам в небето.
Безмълвно се моля:
Спри!
Не затрупвай пъртината!
Не навявай!
Как ще премина през преспите?
Пак ли ще трябва с нозе уморени
да проправям нова пътека?!
... Ще замръкна, премръзнала,
пред порти заключени.
В мрака кой ще отвори,
за да ме пусне -
мене,
бездомната... 

А вашите сезони? Ще споделите ли?

много ми харесват нещата ти,много искренно чисти,поздравления от мен

Прекрасен блог , Славе , с удоволствие откривам нови и позабравени неща , но винаги е удоволствие да се връщам!Прости , че рядко се отбивам напоследък , винаги ще си ми скъпа :)

Хайде, чакаме те в София ;-)))
А моя сезон е късната пролет.

Надявам се да не те разочаровам ...

Аз обичам всичките сезони, и всеки един си го свързвам с нещо красиво!
Най-много обичам лятото!
Есента с листопода, който е като погалването на любим човек!
Зимата с блясъка на снега, като усмивката на любимия!
Пролетта със зараждането на нещо ново и красиво!
А лятото със слънцето и неговите природни излъчвания топлина и светлина, като безкрайна нужда от човека, когото обичаме!
Поздрави от мен! Много ми хареса!

Иска ми се по-често да си тук...също и да те видя отново!
Изпращам топла прегръдка и много целувки за теб и Светулчо. Обичам ви!

Не бързай, първо в Свиленград на 31 октомври :)
За София ще научиш навреме...и ще помагаш, нали?
Прегръдка за теб!

Радвам се, че успях да те провокирам да споделиш тези красиви мисли с нас.
Красиви са и стиховете ти, поздравявам те!

Моят сезон е есента :) Циганско лято още й викат. И аз те чакам с нетърпение в София!

Тук ми е топло и много,много приятно....
Може ли да се заседя?
Прегръдки!!!

Видя ли дъгата?Усмихнат да е денят ти!!!

С теб имам и морето (и вече имам идея за следващ постинг :)

Не съм излизала навън тази сутрин, не съм видяла небесната дъга.
Но виждам пъстрата дъга от приятели и съм щастлива...
Благодаря ти, Владо! За това, че си един от цветните нюанси в тази дъга (или казано по друг мой начин - камъче от пъстрата мозайка на живота ми)...
Светъл ден ти желая!

Великолепно вълшебство от сезони!Нека в душата ти да е винаги лято!Поздравления за красивата поезия!

Всеки сезон има своята красота - както в природата, така и в живота. Ето как се усещам аз:

Всички възрасти мои в една се събират.
Хем съм зряла жена, хем към детството тичам.
А зад ъгъла нейде старостта ме фиксира
със надежда и нея да заобичам...

Не е нужно да моля като в стария шлагер:
"Ех,младост, върни се!Ти, старост, поспри се!"
Още няма в косите ми кичури бели,
още греят очите ми с цвят на кестени зрели.

Ала знам, че все някога ще угаснат очите
и снегът на годините ще покрие косите...
Но щом дойде Часът своя Дом да напусна,
като пролетен дъжд над света ще се спусна.

Всяка капка от мен стрък трева ще събуди.
Ще запеят потоци, ще трептят пеперуди.
В пролетния капчук ще звънти моят глас.

И макар да ме няма, ще съм с вас...
Ще съм с вас!

Прекрасна мелодия ,извираща от сърцето!Удоволствие е да те чета!
Усмихнат ден ти желая!Прегръдки!

Нека е хубав и твоят ден!

Това стихотворение го знам, много ми харесва- Нека есента да закъснее!
Аз обичам месеците май-септември. Значи пролетта и лятото.
Есента и зимата малко ме изстудяват!

Не си писала много за лятото. Може би защото си в разгара му?
Поздрави и благодарност с пожелание за хубав ден!

Благодаря ти, приятелю!

Рано ти е за есен, а пък за зима- още повече! Важното е, че в душата ти е пролет! Нека не бързат сезоните!

Думите носят послания, думите говорят толкова много за Човека, който ги пише... /умишлено пиша Човек с главна буква/

Хубавото на сезоните е това, че тъкмо започват да ни омръзват и се сменят. Ние хората обичаме промените и винаги ги свързваме с промяна в личен план.
Дълго чакана промяна ти желая, вълшебнице на словото!
Удоволствие за мен е да те чета, Славе!

Благодаря за пожеланието, Юле! Нека не бързат сезоните!

Благодаря ти, удоволствието е мое - че си тук и ти харесва.

Zdravei Mamas.Sled kato postavi tolkova strogi pregradi pred anonimnite v tvoia blog,ne mi ostana nishto drugo osven da se registriram. Dnes pusnah purvia si post -kratuk,zashtoto komputura mi ne e nastroen na bulgarski vse oshte ,no skoro shte go napravia. Shte imam idvane do Bulgaria v nachaloto na Noemvri.Imash li planove za idvane v Sofia,za da mozem da se vidim eventualno?

Горещник в пустинята броди
няма дъжд и няма сезони
нежно цвете за нощ е цъфтяло
заспала бях и не видях как...
след сто години може би пак

Няма да се оправдавам и извинявам, постингът ми "Забрана за анонимни" достатъчно добре обяснява всичко. Всъщност от анонимните коментиращи съжалявах само за теб - останалите, които ме посещаваха (без злобарите, разбира се), също си направиха блогове. Сега и ти го направи, благодаря ти още веднъж. Освен това съм сигурна, че и при теб ще бъде интересно (ще те посетя като пусна коментара).
Да, ще бъда в София, макар не съвсем в началото на ноември, а на 20-ти - за представяне на книгата. Ако си още в София по това време, ще се срещнем.
Сърдечен поздрав и прегръдка!

Това е от една поетична игра, провокирана от Ружена в АБВ-то. Цитирам и стиха, на който моят се явява като продължение:

Roxana:
"Красива си, любов, пустинно цвете,
цъфтиш веднъж на сто години.
Аз търсих те във пясък с ветровете,
а ти била си в моята градина..."

mamaS
Разцъфнала си плахо и свенливо,
смирено чакаща - да те открия.
А аз те търсих - цели сто години!
Но не надникнах в своята градина...
Сребро в косите ми - следи от времето,
преминало във търсене безумно.
Открих те - и мечтая за безвремие -
да тръгнем с тебе по пътека лунна.

Повече от тази и други подобни поредици има тук:
http://mamas.blog.bg/izkustvo/2008/04/23/spodeleno-v-temi-na-forumni-priiateli.186140

Blagodaria ti mamas za shtastieto da te ima i da moga da te cheta. Blagodaria ti ,che si se setila za men "anonimnata" :) Blagodaria ti che me poseti i mi ostavi komentar. Blagodaria ti i mnogo ,mnogo se nadiavam da te vidia tozi put. Ne idvam za vakancia i vremeto mi e ogranicheno ,na 20 - i edva li shte sum tam ,planiram go za sedmicata mezdu 8-15 Noemvri ,no koi znae- oshte niamam tochna data.Pregrudki!!!

moje li nyakoi da go kaje po-hubavo? konvencionalniya smisul sum za proletta s obeshtanie za lyato. Iskame oshte!!!!!

Моята дата няма как да се промени. Дано с твоята е възможно да стане.
Прегръщам те и аз!

За есента имам стихове,
зимата ми преминава в приказки,
пролетта в еротични разкази,
лятото в любовни.

Не умея всичко да изразя в мерена реч, както успяваш ти.

Няма да подхващам отново спора за поетичната ти дарба, не бих могла да те надприказвам :)
Една прегръдка стига ли ти вместо аргументи?

поздрави, mamas!
не спирай :)

Нямам намерение все още :)
Успешна седмица!

http://kasnaprolet9999.blog.bg/zabavlenie/2009/03/20/prolet.310798

Благодаря, Невена!
Добавих прекрасния ти постинг към блогвълната.