ако някой иска да ти го натяква - няма смисъл да се общува с въпросния човек...
той или злобее или завижда.
А ако сам усетиш, че нещо не се вписваш - еми ако ти харесва там, където си,
постарай се да се вписваш ;)
С две думи - няма значение дали или не се вписваш - важното е да ти е добре!

и търся други места, където вписването ми става по естествен път. Светът е пъстър и толкова многообразен, че всеки намира своите островчета на духовно сродство, които понякога са доста постоянни. Все пак и ние се променяме, нали...Нормално е да ни се искат и нови неща. Търсим си ги. Приятно изненадани сме, когато пък някой друг нас открие. Времето не достига, затова подбора е нещо естествено.
Приятни емоции на местата, където се вписваш!:)
Добър личен избор за събота и неделя!:)
Усмивки!:)))

аз си се чувствам у дома си ... почти навсякъде.
от гледна точка на пейзажа .... обикновено не се вписвам :)))) твърде голям индивидуалист съм :)

и понеже питаш как действаме - не действам, защото да не се вписвам в пейзажа е готино. кой би искал да е само част от пейзажа? :)

Пейзажът около мен в момента е толкова оплетен, че не знам кой къде се вписва :)
Не знам аз ли не мога да се впиша в околния, или околните не могат да се впишат в моя пейзаж :))))
Поздрави, Славе!

веднага на сикундичката...;) си отивам в друг пейзаж, хайде де...свят голям, прекрасни хора и усмивки...бол :-)

не ми трябват отговори, защото съм нямала въпроси, каквото...това и нито миг загубен...

амъ ти много питаш ,Мем ;)-

Да се слеем с природата, защото сме част от нея!
Хубав уикенд ти желая!

Е, значи не се вписвам никъде...
Вярно! Така пише на телефона!
Б.

Ти се вписваш навсякъде !!!

много често ми се случва да усетя, че не се вписвам в пейзажа и стоя като бодилче от страни. Позволявам си само до три пъти си "покажа бодлите" в общия пейзаж, като тих наблюдател, за да се уверя сама, за себе си, че съм била права.....а после се отдръпвам дипломатично.....Просто отивам в оранжерията за кактуси, за да знам че съм в свои води и да се чувствам комфортно...:)))*

пейзажа и след това се вписвам или изпъквам - както дойде ;-))) Важното е да може да се диша, Славче!!!
Като ми омръзне - сменям го. По душа съм си скитник.

Ако не се вписвам в пейзажа, просто се оттеглям и си търся наистина нещо, с което да се заредя положително. Но ако нямам това усещане, /което е почти невъзможно да се случи/, но някой друг се опитва да ми го внуши отново напускам, защото този някой няма да ми позволи да се почувствам вписана в пейзажа;)))
Интересен постинг, Mamas!

Но понякога колкото и да се стараеш, не върви. Тогава наистина е по-добре да се оттеглиш докато не са те наранили прекалено дълбока.

"островчета на духовно сродство" - как хубаво си го казала! Много такива островчета намерих тук и това ме прави щастлива...
Благодаря ти!

По-скоро да се чувстваш на мястото си. Понякога като централна фигура, друг път като част от фона (без да страдаш от второто). Индивидуалистът също се вписва някъде. Ако си стои сам, как ще бъде различен като такъв?

Благодаря за това мнение!

Рано или късно всичко си идва на мястото.
Сърдечни поздрави и за теб, Цеци!

Много съм била питала...
Хич не е много - освен ако не възприемаш стихотворенията ми за въпроси ;-)

Де да можех...Но точно този уикенд ще си попълвам дневника на класа, че страшно много задачи имаше през седмицата...
Но ти благодаря от сърце за пожеланието, да ти се връща!

:) Само за петък ли важи?
Щото през неделния ден в Пловдив забелязах, че отлично се вписваш!
Поздрави!

Няма да оспорвам мнението ти, макар че не всички биха се съгласили с него.
Май се вписвам при тези, които се вписват добре и в моя пейзаж. Взаимност, демек!

Лиленце, ти си художник, разбираш от пейзажи :)
За дишането...понякога в задния план има повече въздух, отколкото напред и в средата на картинката...
Благодаря, миличка!

По какво съдиш дали се вписваш или не?
В моя пейзаж се вписваш идеално. Ако някой се опита да ти внуши противното, не го слушай.
А и в другите общи пейзажи се вслушвай повече в себе си, отколкото в другите. Аз така правя.
Вярно, в определени моменти е по-добре човек да се отдръпне на известно разстояние. Така по-добре се вижда цялата картина.
Прегръдка за теб, Скарлет!

При теб ми е приятно и се радвам, че се вписвам
в твоя пейзаж! Затова и честичко, почти винаги, съм тук! Прегръдки и от мен!

За добро или за лошо: намирам си онзи пейзаж, в който да се впиша. До един момент правя усилия, но ако реалността ме отхвърля като чуждо тяло или желае да ме претопи в себе си или просто има някаква непоносимост между мен и всеобщото. Знаеш, че съм напускал и места в които имам и скъпи хора и са ми харесвали. Още пазя само хубави спомени, за онова което е хубаво. Изпитам ли обаче усещането, че не се вписвам, колкото и да ми е тежко, не мога да направя повече компромиси.

Добре те разбирам. И за спомените, и за компромисите съм съгласна с теб.
Хубава вечер, Стеф!

Ако някой се опитва да ми внушава,не се повлиявам.Намеренията му си остават само опити(мераци).Поздрави!:)))

Браво на теб!
Благодаря, че се включи!

kakav peizaj? Az prosto 6te si narisuvam onzi peizaj,koito mi xaresva,i posle se namestvam na zentralno mqsto,taka,4e peizaja ne se vijda ponqkoga...ili da mi otiva na toaleta!! Ha ha ha...6eguvam se! Mnog dalgo izbiram peizaja si i ako ne se vmestvam...otminavam i tarsq drug...Pozdravi..

...взе, че се отказа от думите си.Шега било...
Каква шега, напълно ти подхожда! Яркото ти присъствие в блог.бг не е ли доказателство?
Прегръщам те, мила!

няма смисъл да стоя там, където не съм желана :)

за мен беше удоволствие!Приятен уикенд!:)))

Добре, но ако пейзажът е достатъчно голям и само един негов елемент не ти пасва (или ти на него), пак ли ще изчезнеш? И ще лишиш останалите от присъствието си?
Аз мисля така: Ако някой не ме харесва, проблемът си е негов.
Усмихнат ден ти желая!

Естествено, че няма да изчезна, ако един негов елемент не ми хареса :)
То и светът като цяло не е идеално място за съществуване и не всичко ни харесва в него, но се приспособяваме-къде ще идем :)
Правиш някаква градация на лични ценности предполагам, и решаваш за всеки случай конкретно. Заслужава ли си борбата, не я ли заслужава?
Колкото до харесването и нехаресването, да така е-ако си истински и въпреки това не те харесват-ами.., много важно :)

Визирах случаи в действителността, в които усещам с цялото си същество, че просто не съм на място. Вярвам в съдбата, както и във взаимното привличане и отблъскване.

Това имам предвид и аз - да се чувстваш на мястото си в конкретната ситуация.