Сбогом, приятелю!
 

Живот - кръговрат
(откъс от поемата "Бургас, моя любов")
...
В размисъл
пътят обратен минава -
какво след човека
накрая остава?
Старите снимки,
споделените думи,
и диря от огън,
горял помежду ни...
Много ли,
малко ли това е -
не зная.
Не ще и науча -
дойде ли края...
...

Някак тъжно ми стана,
но поглед не сведох,
а в слънчогледите
навън се загледах...
...

Цял ден слънчогледите
слънцето гледаха.
Надвечер глави уморено
наведоха.
В земята под себе си
погледи впиха -
събраното слънце
на нея дариха.

А тя сок им прати
от свойте недра,
та утре отново
да изпънат стебла.
На слънцето
нейната обич да върнат
щом то с лъчите си
пак ги прегърне...
...
Живот.
Кръговрат.
.................................................
Почивай в мир, приятелю!

Нощем ще гледаш звздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите... Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди... Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо...ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг...Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
- И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен.
...Тогава всички звънчета се превръщат в сълзи!...

Приятелят и съученикът, за когото скърбя днес (виж предишния ми постинг), вече е там, сред звездите...
Да, човек винаги се утешава...По-трудно ще е за съпругата и децата му, най-трудно за майка му (може би и невъзможно за нея...)...но животът е за живите...

За жалост!
Лека му пръст!

Да се надяваме, че е и преход към нещо по-добро...
Благодаря ти...

Но можеш ли да прежалиш човек, отишъл си толкова рано?!
Скърбя с теб,СЛАВЕ!

Най-тежко е за близките му...споделям тяхната скръб...