Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2012 20:04 - За раните
Автор: mamas Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10985 Коментари: 32 Гласове:
37


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Когато лявата ми ръка неволно нарани, дясната се спуска да превърже раната...При вас как е?

Това, разбира се, е метафора.
Може и да няма нужда от пояснение, но аз да си кажа(професионално изкривяване, простете...)

Как се чувствате ако неволно нараните някого - с думи, с постъпка, по друг начин?
Опитвате ли се да "лекувате" нанесената рана, как?
Или се отдръпвате от наранения?

Няма да давам повече варианти - да има всеки какво да каже.

А, още едно пояснение! Трябва да сте разбрали, че човекът отсреща е наранен (защото може и да не го усетите) - лично от него или по друг начин. Това пък отваря възможност за друго клонче в темата - какво правите, когато ви наранят?
Отдръпвате се и страдате мълчаливо, възмущавате се по-меко или по-остро, нападате?

Благодаря предварително на всички, които ще споделят нещо по темата image


Тагове:   рана,   прошка,


Гласувай:
37



Следващ постинг
Предишен постинг

1. divna8 - Обикновено се оттеглям и страдам ...
21.01.2012 20:20
Обикновено се оттеглям и страдам мълчаливо, ако ме е наранил приятел! Обсъждам едва когато попремине болката или, ако се повтори... Защото приятелите ни познават добре и познават ранимите ни места. Мисля върху поуката от случилото се - и за мен, и за него, а и за волните или неволни свидетели на случката.
Ако е непознат човек, известно време разсъждавам защо се случва, после игнорирам човека и се старая да забравя.
Нараня ли аз някого, осъзная ли, че е неправомерно - търся повод да инициирам среща, за да се извиня! Никой не е безгрешен на този свят!!!
И няма случайни неща...
Хубава вечер ти желая, Славе, една голяма, топла прегръдка и усмивки от мен :):):)
цитирай
2. karambol5 - . . . оохх. . . . . опитвам се да &quo...
21.01.2012 20:20
...оохх.....опитвам се да "лекувам " раната ...Но не ми се разказва как се преодолява болката която изпитвам гледайки последствията от онова,което съм сторил.....И все пак .....успявам ....и това го считам за чудо !!!
цитирай
3. stela50 - Здравей , Слава ... За раните може да се говори много .
21.01.2012 20:33
Може би е важно да се помисли как по - малко да се нараняваме ...
С повече внимание и добрина , уважение и толерантност дали
щяхме да мислим по тези изникващи един след друг въпроси .
Първото нещо , на което ме научиха родителите ми беше
винаги да се поставям на мястото на другия - и тогава
да взимам отношение . На това научих и моите деца ...
Но това не значи , че неволно не нараняваме някой , или той нас .
Тогава постъпваме според случая , а всеки е различен и специален .
Това май все още е само увода , но ще спра засега ...
Размислиха ме твоите въпроси ... И все пак съм убедена ,
че човек с разбиране и добронамереност , ще излезе с достойнство
и от такава ситуация ...
Прегръщам те с най- добри чувства !
цитирай
4. mamas - Благодаря ти за споделеното, Дима!
21.01.2012 21:03
divna8 написа:
Обикновено се оттеглям и страдам мълчаливо, ако ме е наранил приятел! Обсъждам едва когато попремине болката или, ако се повтори... Защото приятелите ни познават добре и познават ранимите ни места. Мисля върху поуката от случилото се - и за мен, и за него, а и за волните или неволни свидетели на случката.
Ако е непознат човек, известно време разсъждавам защо се случва, после игнорирам човека и се старая да забравя.
Нараня ли аз някого, осъзная ли, че е неправомерно - търся повод да инициирам среща, за да се извиня! Никой не е безгрешен на този свят!!!
И няма случайни неща...
Хубава вечер ти желая, Славе, една голяма, топла прегръдка и усмивки от мен :):):)


Когато те нарани(или ти нараниш) приятел, наистина повече боли... Но ако приятелството е истинско, болката е преодолима.
Прегръщам те и аз, мила :)
цитирай
5. mamas - Значи... повече те боли, когато нараниш?
21.01.2012 21:09
karambol5 написа:
...оохх.....опитвам се да "лекувам " раната ...Но не ми се разказва как се преодолява болката която изпитвам гледайки последствията от онова,което съм сторил.....И все пак .....успявам ....и това го считам за чудо !!!

Душевна болка, която измъчва по-дълго от физическата...
Благодаря за включването!

цитирай
6. karambol5 - . . . оохх. . . . . опитвам се да &quo...
21.01.2012 21:27
mamas написа:
karambol5 написа:
...оохх.....опитвам се да "лекувам " раната ...Но не ми се разказва как се преодолява болката която изпитвам гледайки последствията от онова,което съм сторил.....И все пак .....успявам ....и това го считам за чудо !!!

Душевна болка, която измъчва по-дълго от физическата...
Благодаря за включването!



Определено .....свикнал съм да ме нараняват .....Пчтине си спомням време , в което да е било по-различно ...
Но когато наранявам ,волно или неволно ме боли много повече ,защото се оказва ,че с нищо не съм по-различен от онези ,които ми причиняват душевна болка ! А аз не искам да приличам на тях ! Омагьосаният кръг - нараняват ме - наранявам , трябва да бъде прекъснт и смао аз мога д аскъсам нишката ....с цената вероятно да овалдея себе си и въпреки болката да отмина
цитирай
7. mamas - Всеки случай е специален, така е, Таня.
21.01.2012 21:41
stela50 написа:
Може би е важно да се помисли как по - малко да се нараняваме ...
С повече внимание и добрина , уважение и толерантност дали
щяхме да мислим по тези изникващи един след друг въпроси .
Първото нещо , на което ме научиха родителите ми беше
винаги да се поставям на мястото на другия - и тогава
да взимам отношение . На това научих и моите деца ...
Но това не значи , че неволно не нараняваме някой , или той нас .
Тогава постъпваме според случая , а всеки е различен и специален .
Това май все още е само увода , но ще спра засега ...
Размислиха ме твоите въпроси ... И все пак съм убедена ,
че човек с разбиране и добронамереност , ще излезе с достойнство
и от такава ситуация ...
Прегръщам те с най- добри чувства !

Какво да направим, за да се нараняваме по-малко?
Напълно съм съгласна с теб за добронамереността. По принцип, а не само към близки и приятели. Който я носи в сърцето си, рядко ще нарани някого.
Топла прегръдка и за теб, Таня :)

цитирай
8. mamas - "Омагьосаният кръг - нараняват ме - наранявам , трябва да бъде прекъснт и само аз мога д аскъсам нишката ...."
21.01.2012 21:53
Достойна позиция! Макар че някои биха го определили като слабост.

karambol5 написа:
mamas написа:
karambol5 написа:
...оохх.....опитвам се да "лекувам " раната ...Но не ми се разказва как се преодолява болката която изпитвам гледайки последствията от онова,което съм сторил.....И все пак .....успявам ....и това го считам за чудо !!!

Душевна болка, която измъчва по-дълго от физическата...
Благодаря за включването!



Определено .....свикнал съм да ме нараняват .....Пчтине си спомням време , в което да е било по-различно ...
Но когато наранявам ,волно или неволно ме боли много повече ,защото се оказва ,че с нищо не съм по-различен от онези ,които ми причиняват душевна болка ! А аз не искам да приличам на тях ! Омагьосаният кръг - нараняват ме - наранявам , трябва да бъде прекъснт и смао аз мога д аскъсам нишката ....с цената вероятно да овалдея себе си и въпреки болката да отмина

цитирай
9. cefulesteven - Бронирал съм се и не допускам да ми ...
22.01.2012 14:09
Бронирал съм се и не допускам да ми бъдат нанесени много рани. Но самия удар по доспехите издава един неприятен, дръпчащ звук, който прорязва слуха ми, впива се дълбоко в мен, като шпори и е ясна болезнената мисъл, че това щеше да бъде особено тежко и дори възможно смъртоносно, ако не бях взел мерките да го избегна. Ясно ми е, че силата срещу мен е зла и независимо, кой човек я носи, за да не го нараня самия в защитата си, гледам да се отдръпна от него. В случаите, когато това означава отстъпление, загуба на позиция и т.н. съм поставен в шах, не мога да отстъпя. В случаите, когато може да нарани близък човек, който няма защитите ми, също не мога да отстъпя.

Гледам да не наранявам, но си и имам правото на неизбежна самозащита. :)

В едно не мога да науча неприятелите си: да спрат да се нараняват сами от яд, че не могат да ме наранят. Нека си приемат спокойно, че ме има. Не им желая злото, не искам да си го причиняват сами. Нелепо е да изпитвам угризения или чувство за вина, че това се случва, но понякога ми е жал.
цитирай
10. mamas - Злобата и завистта изяждат тези, които ги носят в себе си, Стеф!
22.01.2012 17:52
cefulesteven написа:
Бронирал съм се и не допускам да ми бъдат нанесени много рани. Но самия удар по доспехите издава един неприятен, дръпчащ звук, който прорязва слуха ми, впива се дълбоко в мен, като шпори и е ясна болезнената мисъл, че това щеше да бъде особено тежко и дори възможно смъртоносно, ако не бях взел мерките да го избегна. Ясно ми е, че силата срещу мен е зла и независимо, кой човек я носи, за да не го нараня самия в защитата си, гледам да се отдръпна от него. В случаите, когато това означава отстъпление, загуба на позиция и т.н. съм поставен в шах, не мога да отстъпя. В случаите, когато може да нарани близък човек, който няма защитите ми, също не мога да отстъпя.

Гледам да не наранявам, но си и имам правото на неизбежна самозащита. :)

В едно не мога да науча неприятелите си: да спрат да се нараняват сами от яд, че не могат да ме наранят. Нека си приемат спокойно, че ме има. Не им желая злото, не искам да си го причиняват сами. Нелепо е да изпитвам угризения или чувство за вина, че това се случва, но понякога ми е жал.


И в блог.бг има хора, които си го причиняват. Наистина са за съжаление...
цитирай
11. kalin8 - Привет, Славе!
22.01.2012 17:58
Всичко се случва в този живот...
Мисля се за непоклатим, но е имало моменти, когато Онова- вътре в мен, е звъняло като камбана. Обикновено се опирам на философите от Изтока, но си имам и наш- хайдушки ген...Кое как надделее!
Опитвам се да живея по праведен начин, но ако се случи да нанеса обида някому, гледам да сторя всичко, та тя да се забрави...Ако може- завинаги!
Б.
цитирай
12. mamas - Здравей, Боре :)
22.01.2012 18:49
kalin8 написа:
Всичко се случва в този живот...
Мисля се за непоклатим, но е имало моменти, когато Онова- вътре в мен, е звъняло като камбана. Обикновено се опирам на философите от Изтока, но си имам и наш- хайдушки ген...Кое как надделее!
Опитвам се да живея по праведен начин, но ако се случи да нанеса обида някому, гледам да сторя всичко, та тя да се забрави...Ако може- завинаги!
Б.

Позволи да ти отговоря с мисъл на Лао-дзъ: "Всички реки се вливат в океана, защото той е по-нисък от тях. Смирението е неговата сила."
Хубава вечер ти желая!
цитирай
13. makont - Здравей Славе!
24.01.2012 19:43
Рядко ми се случва да наранявам някого, защото се опитвам да погледна от гледната точка и на другата страна. Това много помага за добри отношения, поне с хората, които обичаш. И все пак, когато нараня някого, веднага го усещам. Знам, че "извинявай" не помага, но все пак е добро начало, нали. Ако мен ме нарани някой, вече се опитвам да не го вземам толкова навътре, знем, че не е нарочно, поне в повечето случай и, че при други обстоятелства, нямаше да се случи. Винаги всичко, което може да ни нарани е плод на някакъв афект, моментна ситуация,дълго преглъщана обида и изригването е като гейзер, може да те изгори, но и може да те пречисти. Усмивки от мен, и нали знаеш, брой до сто и ще видиш, колко бързо може да се оправи всичко.
цитирай
14. mamas - Здравей, Мая :)
24.01.2012 20:19
makont написа:
Рядко ми се случва да наранявам някого, защото се опитвам да погледна от гледната точка и на другата страна. Това много помага за добри отношения, поне с хората, които обичаш. И все пак, когато нараня някого, веднага го усещам. Знам, че "извинявай" не помага, но все пак е добро начало, нали. Ако мен ме нарани някой, вече се опитвам да не го вземам толкова навътре, знем, че не е нарочно, поне в повечето случай и, че при други обстоятелства, нямаше да се случи. Винаги всичко, което може да ни нарани е плод на някакъв афект, моментна ситуация,дълго преглъщана обида и изригването е като гейзер, може да те изгори, но и може да те пречисти. Усмивки от мен, и нали знаеш, брой до сто и ще видиш, колко бързо може да се оправи всичко.


И аз "вече се опитвам да не го вземам толкова навътре" когато ме наранят. Винаги съм търсила нещо, което да оправдае нараняващия - особено ако ми е приятел.
Всъщност, сега нямам лична причина да пусна тази тема. Имах такава преди около две години и зададох тези въпроси в един известен форум. Получи се доста интересна дискусия. Ето линк за любопитните: http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=83554&hl=

Хубава вечер, Мая!
цитирай
15. tili - Раните не
24.01.2012 20:59
заздравяват! Другото е самозаблуда. Белезите винаги се виждат.
цитирай
16. mamas - tili - Раните не
24.01.2012 21:33
tili написа:
заздравяват! Другото е самозаблуда. Белезите винаги се виждат.


Може би с времето болката се притъпява, но никога не отминава напълно... До момента, в който вече няма да има значение колко рани си получил!
Прегръдка, Лили :)
цитирай
17. kasnaprolet9999 - Много често хората се обиждат, к...
25.01.2012 20:10
Много често хората се обиждат, когато им казваш истината в очите, чувстват се наранени, но е за добро. Човек е такова същество, че ако не го заболи не се оправя. Не си спомням, да съм обидила някой без да искам и ако се е случвало-било е в детските години. Иначе като истински воден дракон си говоря-право куме та в очи, пък ако искат да разберат, ако искат да се сърдят.
цитирай
18. mamas - Мила Невена! Наранява не казаното, а начинът, по който е направено!
25.01.2012 20:19
kasnaprolet9999 написа:
Много често хората се обиждат, когато им казваш истината в очите, чувстват се наранени, но е за добро. Човек е такова същество, че ако не го заболи не се оправя. Не си спомням, да съм обидила някой без да искам и ако се е случвало-било е в детските години. Иначе като истински воден дракон си говоря-право куме та в очи, пък ако искат да разберат, ако искат да се сърдят.

Аз също съм откровен човек и не обичам увъртанията. Но да кажеш истината в очите не изключва необходимостта да бъдеш деликатен и да подбереш подходящия момент. Освен това, истината никога не е само една. Поднасяйки своята истина, трябва да си готов да разбереш истината на другия - дори да не я приемаш...
цитирай
19. megg - Здравей, Слава!
26.01.2012 16:23
Когато едната ми ръка е наранена, другата я милва и не защото така " е правилно ", просто така си идва. Отвътре; сърцето знае тайните ... Когато ме наранят, ми домъчнява и се прибирам в себе си. Мисля, че мога да прощавам, така си мисля, но нали знаеш, човек не може да бъде съвсем обективен.
Поздрав - снежен, бял и от сърце! :))
цитирай
20. mamas - Поздрав бял (вече) и от мен, Мег! Винаги от сърце :)
26.01.2012 17:37
megg написа:
Когато едната ми ръка е наранена, другата я милва и не защото така " е правилно ", просто така си идва. Отвътре; сърцето знае тайните ... Когато ме наранят, ми домъчнява и се прибирам в себе си. Мисля, че мога да прощавам, така си мисля, но нали знаеш, човек не може да бъде съвсем обективен.
Поздрав - снежен, бял и от сърце! :))


Способността сам да се утешиш при нанесена рана - така разбирам думите ти. А когато ти нараниш, макар и неволно, как се чувстваш? Лесно ли ти е да простиш на себе си? На мен това ми е по-трудно, отколкото да простя на другите...
Хубава бяла и чиста вечер, Мег!
цитирай
21. dolsineq - Имам изградена система от много ...
26.01.2012 22:23
Имам изградена система от много години, от тийнейджърските още и държа определена дистанция в отношенията си с хората около мен, вкл. и най–близките.
цитирай
22. iliada - Най-добре е да се отдръпне човек, ...
26.01.2012 23:49
Най-добре е да се отдръпне човек ,Славе!
цитирай
23. mamas - Може и да е полезно за самосъхранението, но...
27.01.2012 14:22
... наистина само до определена степен. Не може човек да избяга напълно, особено от най-близките.
dolsineq написа:
Имам изградена система от много години, от тийнейджърските още и държа определена дистанция в отношенията си с хората около мен, вкл. и най–близките.


Благодаря за включването, приятен ден!
цитирай
24. mamas - А ако е невъзможно? Или не си способен да го направиш?
27.01.2012 14:27
iliada написа:
Най-добре е да се отдръпне човек ,Славе!


Хубав ден, Иле!
цитирай
25. megg - На себе си ...
27.01.2012 15:38
Човек най - трудно прощава на себе си.
Приятни и красиви снежни, почивни дни, Слава! :)
цитирай
26. mamas - Значи сме на едно мнение :)
27.01.2012 16:33
megg написа:
Човек най - трудно прощава на себе си.
Приятни и красиви снежни, почивни дни, Слава! :)


Благодаря за пожеланието, пълноценна почивка и на теб желая!
цитирай
27. pevetsa - Ех Славе. . . случвало се е, но сега в ...
29.01.2012 15:32
Ех Славе ... случвало се е, но сега в този мразовит ден не бих разказвал, бих си те прегърнал, топло приятелко!
цитирай
28. mamas - А аз се чудя как устоях на студа вчера и днес...
30.01.2012 20:03
pevetsa написа:
Ех Славе ... случвало се е, но сега в този мразовит ден не бих разказвал, бих си те прегърнал, топло приятелко!


Благодаря, Алекс! Нека не свършват прегръдките ти, че още по-студени дни се задават :)
цитирай
29. zvezdichka - Много често, когато
08.02.2012 13:12
нараня някого автоматически наранявам и себе си, защото в мен се прокрадва вина, че не съм постъпила добре и че трябва да променя отношението си. Но има неща, които човек трудно превъзмогва и понякога се върти в омагьосан кръг. Но определено, за да излезе от него човек трябва да се мъчи да промени погледа си за нещата.
Това е накратко от мен Славе.
Поздрави!
цитирай
30. mamas - Благодаря за споделеното, Цане!
08.02.2012 16:27
zvezdichka написа:
Много често, когато нараня някого автоматически наранявам и себе си, защото в мен се прокрадва вина, че не съм постъпила добре и че трябва да променя отношението си. Но има неща, които човек трудно превъзмогва и понякога се върти в омагьосан кръг. Но определено, за да излезе от него човек трябва да се мъчи да промени погледа си за нещата.
Това е накратко от мен Славе.
Поздрави!

От чувството за вина боли, когато нараним дори неволно...
Хубава вечер ти желая!
цитирай
31. mamas - В училище?
08.02.2012 16:31
mihala написа:
Професионално нараняване... Сигурно пишеш на компютъра в училище:)))


Там е толкова напрегнато, че не мога дори да помисля за лични работи - какво остава да ги върша:) Напротив, много служебна работа за компютър отхвърлям на личния и само пренасям в училище с флашката...
Благодаря за включването, приятна вечер!
цитирай
32. mamas - Надявам се да е така :)
09.02.2012 10:29
mihala написа:
С дедективския си нос надушвам,че твоите тролчета много те обичат. Приятен ден.

Хубав ден и за теб!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 4679589
Постинги: 547
Коментари: 11966
Гласове: 31452
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031