Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2011 21:35 - Поляните на моето детство...
Автор: mamas Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5593 Коментари: 30 Гласове:
26


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Поляните на моето детство...
Мислех, че все още са там - зелени и широки, губещи очертанията си в далечния хоризонт. Ухаещи на бабина душица - много по-късно научих, че така сме наричали  мащерката. Толкова много мащерка на едно място не съм виждала повече през живота си.

Поляните на моето детство... Прорязани от тънки пътечки, всяка от които ме отвеждаше до различно тайнствено местенце...
Стари окопи, следи от военни учения, с локвички от скорошен дъжд на дъното. Локви, които ни се струваха като езера. Сядаш на стръмния бряг и  хвърляш камъче, след него второ, трето...  Преплитат се концентричните кръгове, стигат до брега, почти до краката ти... Истинска магия!
Войнишката чешма (наречена така, защото са я правили войници) с безкраен низ от корита за водопой на добитъка. Оттам ходех със стомничка да наливам студена вода за баба, която все чоплеше нещо в градината. Обичахме с братовчедите ми да газим в коритата и да се пръскаме докато някой ни се скара да не мътим водата.

Поляните на моето детство... Нависоко е бабината къща, вижда се надалече. А лелината е още по-нависоко! Ще покажа на внука си каква чудесна гледка се открива оттам!

Поляните на моето детство са само спомен... 

Внукът ми почти се загубва сред избуялите сухи треви и жив плет.

image

От разградения двор на лелини се вижда само бабиният покрив:

image

Непроходими са пътечките, гора от драки пред очите ми...

image
  
Налага се да използвам опцията за приближаване на обекта...

image

Като отворени рани зеят вратите и прозорците на бабината къща...

image

Не посмях да отида до там, горната снимка я направи  синът ми.
Пустота...
А някъде в далечината все пак има живот! И гледката наистина е чудесна!

image

Сбогом, мое детство! Не очаквах, че ще е така болезнена раздялата ни... но и това ще преживея...

Съжалявам, ако съм натъжила някого и моля: не оценяйте снимките ми, те имат само сантиментална стойност!

Пожелавам на всички, които ще надникнат тук, много радостни мигове и успехи през започващия нов месец! Пожелавам го и на себе си, защото... отпуската свърши и утре съм на работа image






Гласувай:
26
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Цялата България е разкъсана на с...
31.08.2011 23:00
Цялата България е разкъсана на свади за стопанисване. И това не е от една година, не е от две, пет, а от повече от двадесет. Не, че и преди се е стопанисвало, кой знае, колко добре, но после в постоянните ни спорове Земята и изграденото в градовете е държано в заложник, докато рухне, а с него изгубим най-малко, много радости в живота. Тъжна картинка, много, много тъжна. И добре, че намери душа да я хванеш в целия си характер и кураж да я покажеш, такава каквато е.
цитирай
2. stela50 - Тъжно е ,Слава ... мога да си представя с колко болка
31.08.2011 23:27
са направени тези снимки .. и колко сила си скътала в душата си за този миг .
Винаги ще запазиш стария спомен за бабините поляни ,
такъв ,какъвто си го описала от детството си .
Пожелание за хубав първи работен ден ,успехи и всичко добро !
цитирай
3. mamas - Така е, Стеф!
01.09.2011 07:33
cefulesteven написа:
Цялата България е разкъсана на свади за стопанисване. И това не е от една година, не е от две, пет, а от повече от двадесет. Не, че и преди се е стопанисвало, кой знае, колко добре, но после в постоянните ни спорове Земята и изграденото в градовете е държано в заложник, докато рухне, а с него изгубим най-малко, много радости в живота. Тъжна картинка, много, много тъжна. И добре, че намери душа да я хванеш в целия си характер и кураж да я покажеш, такава каквато е.


Макар че точно за тази земя (имотите на моя род) никой не спори и не се кара. Животът отрано ни запрати по далечни места и когато си отидоха от този свят баба и дядо, нямаше кой да се върне в гнездото... И не само с нас е така. Селцето и без това беше пръснато на няколко баира и заради големите дворове и широки сокаци разстоянието между къщите беше значително. Но сега е огромно, защото от повечето къщи дори няма следа. Бабината още стои, но е разграбена...

Хубав и успешен ден ти желая, Стеф! Поздрави на семейството!
цитирай
4. mamas - stela50 - Тъжно е ,Слава ... мога да си представя с колко болка
01.09.2011 07:38
stela50 написа:
са направени тези снимки .. и колко сила си скътала в душата си за този миг .
Винаги ще запазиш стария спомен за бабините поляни ,
такъв ,какъвто си го описала от детството си .
Пожелание за хубав първи работен ден ,успехи и всичко добро !


Предпочитам да не бях ходила, Таня... Но майка ми все подхвърляше, че иска да отиде до родното си село, но не може сама. Сега се отдаде случай и тръгнахме... 4 поколения...

Благодаря за пожеланията, тръгвам след няколко минути към училище :)
Хубав да е и твоят ден, Таня!
цитирай
5. virtu - Мамче ,
01.09.2011 10:27
и моята среща със детството беше тъжна ! Цяла България е една тъжна картина на разградени дворове , съборени къщи и затрупани кладенци !
И се питам : Кому беше нужно това?
цитирай
6. mamas - Благодаря ти, Ан Рай!
01.09.2011 18:14
virtu написа:
и моята среща със детството беше тъжна ! Цяла България е една тъжна картина на разградени дворове , съборени къщи и затрупани кладенци !
И се питам : Кому беше нужно това?


Надникнах при теб и вярвам, че ме разбираш...
Впрочем, името ти (или това, което го замества) събуди в мен мил спомен - учителката ми по литература в гимназията се казваше Ани Райчева :)
цитирай
7. virtu - Да ! Аз не съм поетеса , но написах стих за детството ми или това , което е останало от него :
01.09.2011 18:41
Геранът

Вървях със тебе под ръка
по стъпките на дядо .
Видях запуснатия двор
и милата ми стряха .
Там живяли са деди
и тичали са боси.
Било е пълно със народ
сред песни и закачки.
Каруцата с воловете по пътя
точно срещу портата върви
Геранът запустял е
и натъжен там стои .
А по-нататък беше леля ,
сред песни и игри .
Некролог на милата ми братовчедка
над вратнята стои .
Със сълзи спомняме си ние ,
как тичахме в захлас .
Децата бяхме на орляци ,
щастливи в този час.
Сега е тъжно всичко ,
как всичко опусте .
И върнахме се с тебе двенки
във времето и дните ни !

29.09.2010
цитирай
8. virtu - Радвам се , че имаш хубав спомен от учителката си !
01.09.2011 18:43
:))
цитирай
9. kalin8 - Ех,Славе!!!
01.09.2011 19:53
Натъжи ме...
Казват , че всичко тече и се променя...Но това явно е свързано и с болка!?
Б.
цитирай
10. mamas - virtu - Да ! Аз не съм поетеса , но написах стих за детството ми или това , което е останало от него :
01.09.2011 20:17
Ан Рай, поезията е в душата ти!
Перфектната рима не винаги е поезия. И обратното...

Стихотворението ти сякаш е писано за мен. Дядо ми е бил най-големият от общо седем братя и две сестри. Ние, децата, най-често играехме у лелини, майкината сестра. Аз не помня баща си, вуйчо също почина млад, и тя наред със своите приютяваше и сирачетата... И некрологът на братовчедка ми, лелината дъщеря, твърде рано "украси" майчината порта...
Ех, Ан, натъжих се още повече... но нищо... Вярвам, че някой ден отново ще се съберат душите ни... някъде Там...

Благодаря ти още веднъж, че си тук!
цитирай
11. mamas - Потъгувай, Боре... Болката е част от живота.
01.09.2011 20:21
kalin8 написа:
Натъжи ме...
Казват , че всичко тече и се променя...Но това явно е свързано и с болка!?
Б.


Потъгувай, а после се усмихни, защото животът продължава. И е хубав!
цитирай
12. magnoliya - Ех,
01.09.2011 21:33
по-малките села обезлюдяват и едно по едно си отиват. И при нас има такива, макар и по-рядко.
Въпреки всичко най-лошо което е край нас, хубавите спомени остават до края с човека.
Желая ти спокойна вечер!
цитирай
13. mamas - Добро утро и хубав да е денят ти, Раде!
02.09.2011 07:15
magnoliya написа:
по-малките села обезлюдяват и едно по едно си отиват. И при нас има такива, макар и по-рядко.
Въпреки всичко най-лошо което е край нас, хубавите спомени остават до края с човека.
Желая ти спокойна вечер!


В селото на майка ми не знам дали са останали двайсетина къщи, в които има някакъв живот... възрастни хора, младите отдавна ги няма...
цитирай
14. bizcocho - С петата снимка ме разби! Много е...
02.09.2011 16:38
С петата снимка ме разби! Много емоционално приемам вида на такива къщи. Има ги много и по родопите. При вида им ме обзема една огромна пустота, една безвъзвратност и ми иде да завия чак... Те се запечатват в съзнанието ми и години помня къде съм ги видяла. Не че не забелязвам киприте, обвити в цжетя къщички. Забелязвам ги, радвам им се, с удоволствие им правя снимки, но тези с празните очи... тях не ги снимам, но и не мога да изличавам в съзнанието си...
За теб е започнала новата работна/учебна/ година. Децата са си деца навсякъде, било по-послушни или по-нехаещи, но те са нормалната емоция. Пожелавам ти на теб и екипа ви по скоро съпричастност от родители и държавни служители, защото май те са по-голям проблем от детските щуротии.
цитирай
15. alexs - Цялата България е разкъсана на с...
02.09.2011 17:16
mamas написа:
cefulesteven написа:
Цялата България е разкъсана на свади за стопанисване. И това не е от една година, не е от две, пет, а от повече от двадесет. Не, че и преди се е стопанисвало, кой знае, колко добре, но после в постоянните ни спорове Земята и изграденото в градовете е държано в заложник, докато рухне, а с него изгубим най-малко, много радости в живота. Тъжна картинка, много, много тъжна. И добре, че намери душа да я хванеш в целия си характер и кураж да я покажеш, такава каквато е.


Макар че точно за тази земя (имотите на моя род) никой не спори и не се кара. Животът отрано ни запрати по далечни места и когато си отидоха от този свят баба и дядо, нямаше кой да се върне в гнездото... И не само с нас е така. Селцето и без това беше пръснато на няколко баира и заради големите дворове и широки сокаци разстоянието между къщите беше значително. Но сега е огромно, защото от повечето къщи дори няма следа. Бабината още стои, но е разграбена...

Хубав и успешен ден ти желая, Стеф! Поздрави на семейството!

Кой знае защо и при мен някои неща са по-подобен начин. За нещата и снимките които са свързани лично с мен предпочетох да не публикувам. Разрухата е голяма а природата си взема нейното.......
Хубав ден!
цитирай
16. makont - А най-страшни са сънищата, Славе.
02.09.2011 17:34
Виждаш къщата, но подсъзнателно знаеш, че вече я няма, че не е твоя. Тогава дори и в съня не те допускат да отидеш там. Страшно е. В селото откъдето са моите родители са останали само 10-на човека. Такава пустош, че ме е страх да отида там. Остават само сънищата!
цитирай
17. virtu - Славе ,
02.09.2011 19:10
Със сестра ми отидохме до селото на татко . Там като малки ходехме през лятото . Всички лели /четири/ се събираха да видят бако си . Играехме с децата в махалата . Правихме си и театро - два чаршафа , разпънати на тел сред двора.
Дадо ходеше с два вола да коси сено . Пътят вървеше точно срещу портата и ние тичахме да я отваряме. Около герана играехме и се гонехме , а местните деца ни се радваха. Бяха много наивни и добродушни . С весели кръгли личица и сламено руса коса.
Когато отидихме да видим селото се разплакахме със сестра ми. Може би , защото татко пеш е вървял 30 км до съседния град. Може би защото там обитаваха духовете на нашата рода.
Единствената ни връзка с това село беше нашата братовчедка , със хубави сини очи и златни руси коси .
Сега даже и геранът е засипан . Не знам по каква причина не са го поддържали .
Благодаря ,Славе , че ме изслуша !
цитирай
18. mamas - Благодаря за споделянето, приятели!
03.09.2011 00:54
Дълъг и натоварен беше денят ми, а и утре (всъщност вече е "утре") съм на работа... Като приключа, ще ви отговоря поотделно.
Лека и спокойна нощ ви пожелавам!
цитирай
19. mamas - Природата е непобедима, Алекс!
03.09.2011 21:07
alexs написа:
mamas написа:
cefulesteven написа:
Цялата България е разкъсана на свади за стопанисване. И това не е от една година, не е от две, пет, а от повече от двадесет. Не, че и преди се е стопанисвало, кой знае, колко добре, но после в постоянните ни спорове Земята и изграденото в градовете е държано в заложник, докато рухне, а с него изгубим най-малко, много радости в живота. Тъжна картинка, много, много тъжна. И добре, че намери душа да я хванеш в целия си характер и кураж да я покажеш, такава каквато е.


Макар че точно за тази земя (имотите на моя род) никой не спори и не се кара. Животът отрано ни запрати по далечни места и когато си отидоха от този свят баба и дядо, нямаше кой да се върне в гнездото... И не само с нас е така. Селцето и без това беше пръснато на няколко баира и заради големите дворове и широки сокаци разстоянието между къщите беше значително. Но сега е огромно, защото от повечето къщи дори няма следа. Бабината още стои, но е разграбена...

Хубав и успешен ден ти желая, Стеф! Поздрави на семейството!

Кой знае защо и при мен някои неща са по-подобен начин. За нещата и снимките които са свързани лично с мен предпочетох да не публикувам. Разрухата е голяма а природата си взема нейното.......
Хубав ден!


Вижда се и на снимките: руши се създаденото от човешките ръце, а дърветата са станали по-високи от къщата и зеленеят без някой специално да се грижи за тях...
Благодаря за коментара, хубави почивни дни ти желая!
цитирай
20. mamas - makont - А най-страшни са сънищата, Славе.
03.09.2011 21:10
makont написа:
Виждаш къщата, но подсъзнателно знаеш, че вече я няма, че не е твоя. Тогава дори и в съня не те допускат да отидеш там. Страшно е. В селото откъдето са моите родители са останали само 10-на човека. Такава пустош, че ме е страх да отида там. Остават само сънищата!

Не знам, Мая, какво ще сънувам след това посещение... Дано са само милите картини от детството!
Хубави празници и за теб! И само красиви сънища!
цитирай
21. mamas - Душите на близките ни са с нас, Ан!
03.09.2011 21:15
virtu написа:
Със сестра ми отидохме до селото на татко . Там като малки ходехме през лятото . Всички лели /четири/ се събираха да видят бако си . Играехме с децата в махалата . Правихме си и театро - два чаршафа , разпънати на тел сред двора.
Дадо ходеше с два вола да коси сено . Пътят вървеше точно срещу портата и ние тичахме да я отваряме. Около герана играехме и се гонехме , а местните деца ни се радваха. Бяха много наивни и добродушни . С весели кръгли личица и сламено руса коса.
Когато отидихме да видим селото се разплакахме със сестра ми. Може би , защото татко пеш е вървял 30 км до съседния град. Може би защото там обитаваха духовете на нашата рода.
Единствената ни връзка с това село беше нашата братовчедка , със хубави сини очи и златни руси коси .
Сега даже и геранът е засипан . Не знам по каква причина не са го поддържали .
Благодаря ,Славе , че ме изслуша !


Геранът... Може би е пресъхнал след като стопаните му са си отишли. Може би водата се е пренасочила към място, където ще е нужна на други хора...

Благодаря ти, Ан!
И пак заповядай - готова съм да те изслушам когато ти е нужно :)
цитирай
22. ivesa - Благодаря за хубавите пожелания,Славе!
05.09.2011 11:19
И моята отпуска свърши.Новата учебна година още не е започнала,но подготовката за започването й и успешното й протичане тече усилено.Приятен ден!:)
цитирай
23. mamas - И аз ти благодаря, Иве!
05.09.2011 21:39
ivesa написа:
И моята отпуска свърши.Новата учебна година още не е започнала,но подготовката за започването й и успешното й протичане тече усилено.Приятен ден!:)


Дните за подготовка са като че ли по-напрегнати от самите учебни занятия... Голямо писане, голямо чудо! Някои неща ми се струват излишни, но няма какво да се прави, изисквания...
Успешна година ти пожелавам!
цитирай
24. ivesa - Права си,Славе,много писане има,
06.09.2011 09:43
много актуализации в плановете,разпределенията и т.н.Ние сме професионалисти,справяме се.Успешна учебна година и от мен!И честит ден на Съединението!:)
цитирай
25. dolsineq - Не можем да спрем хода на времето, а ...
07.09.2011 22:19
Не можем да спрем хода на времето, а само да го регистрираме в снимки, спомени и болежки в сърцето....:)
цитирай
26. ivankalilova - Детството. . . . . спомени. . . . . . ...
08.09.2011 08:09
Детството.....спомени ......Прегръщам те миличка и ти желая прекрасен ден!:)))
цитирай
27. mamas - Нека са по-малко "болежките"!
08.09.2011 15:20
dolsineq написа:
Не можем да спрем хода на времето, а само да го регистрираме в снимки, спомени и болежки в сърцето....:)


Хубав ден!
цитирай
28. mamas - Благодаря, Ваня!
08.09.2011 15:23
ivankalilova написа:
Детството.....спомени ......Прегръщам те миличка и ти желая прекрасен ден!:)))


Прегръдка и от мен :)
цитирай
29. veselinvalev - Поздрави сърдечни!
10.09.2011 21:43
Снимката с прекрасното ти внуче и с теленцата зад него е истински шедьовър, Славче.
Поздрави сърдечни!

_________________
P.S.
А че истинската китна България, каквато я познаваме от своето детство изчезва, наистина е невъзвратима трагедия. За съжаление сме обречени на неописеума трагичност...
цитирай
30. mamas - Благодаря, Веско! Радвам се, че си тук!
11.09.2011 16:33
veselinvalev написа:
Снимката с прекрасното ти внуче и с теленцата зад него е истински шедьовър, Славче.
Поздрави сърдечни!

_________________
P.S.
А че истинската китна България, каквато я познаваме от своето детство изчезва, наистина е невъзвратима трагедия. За съжаление сме обречени на неописеума трагичност...


Теленцата ги отглежда братовчед ми, но и той скоро ще изостави бащинията си (нарочно не сложих снимка на лелината къща). Има си дом в близкия град, какво да прави в селото. Още повече, че май щели да затварят пункта за изкупуване на млякото от кравите, не си струвало заради малкото количество...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 2756656
Постинги: 543
Коментари: 11971
Гласове: 31332
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930