Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2011 14:59 - Съпричастност
Автор: mamas Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1768 Коментари: 5 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Копирано от  therainss

Публикувам този материал в знак на съпричастност във връзка с молбата на автора в края на написаното.

Здравейте. Специално направих регистрация в този и множество други форуми, с цел да дам някакъв вид публичност на трагедията сполетяла нашето семейство, вследствие некадърността и алчността на един детски хирург.Става въпрос за момиче на 4 години и 6 месеца- моя първа братовчедка.Ще се опитам да опиша подробно.

Гергана (така е името на детето), беше здраво, весело, жизнерадостно дете. Както всяко друго нормално за възрастта си. Не страдаше от никакви тежки заболявания, които биха довели до тежки усложнения. Напоследък боледуваше по- често от гърло. Поради тази причина бе решено да й бъдат премахнати сливиците чрез операция в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ-". След, като се посещава исул се попада на "големия" доктор (тази титла е обидна) Маджунов.Той ги посреща с цената от 200 лева и лоши маниери. Това е и цената на човешкия живот в България днес. Операцията бе насрочена за 8 Декември. Ден преди операцията бяха извършени всички нужни изследвания в поликлиниката. Мнението на личната лекарка на детето, бе че изследванията не са добри понеже детето кашля и е с хрема, и че всеки уважаващ себе си хирург ще откаже да оперира и ходенето до ИСУЛ е безполезно. Но при посещението на 8ми сутринта, Маджунов дава обяснение, че операция е абсолютно задължителна. Точните думи са "докато не се направи операция на това дете, то няма да спре да кашля, поневе от сливиците се стича секрет в дробовете му". Неговият коментар към личната лекарка е- " Ако много разбира, досега да го е излекувала". Като оставим настрана махленският му език и цинизъм, се вижда че заради 200 лева е готов да направи рискова операция. В 8 часа на 8ми Декември е извършена операцията с пълна упойка. Резултатът е шевове на местата на сливиците "заради това че са били подути вследствие болестта". Детето е освободено още същия ден, а не както пише в епикризата "на 9ти". На 9ти сутринта, родителите отиват на преглед с детето при Маджунов. Първият въпрос на вратата е " Вие внесохте ли си сумата от 200 лв за избор на екип? Отидете в кафето, купете коли, натурален сок, бонбони за да почерпите екипа провел операцията." Прегледа е махленски и трае буквално секунди. Коментара е че операцията е перфектна. Оттук нататък започват мъките.

Детето постоянно подържа температура и кашля, въпреки уверенията на Маджунов. На 15ти детето започва да повръща кръв и съсиреци през устата и носа си. Веднага е отведена в ИСУЛ. Приема се от дежурен лекар- д-р Йорданов,тоя я прие и препоръча на докторите детето да се свали в операционната и да се презашие, но Маджунов на другият ден казва че е добре и няма нужда от нова оперция, прават се промивки и се слага система. Не се провежда кръвопреливане. Детето е прието за 1 нощ. На сутринта минава визитация. Завеждащият отделение, след като прочита картоните, пита кой доктор е отговорен за детето. Маджунов отговаря че е той. Следва разговор "- Маджунов, погледни си пациентката.". Отговорът е " добре е, да бъде изписана". Отговорът му, може би е продиктуван от липсата на финансов стимул от страна на родителите.Дори успява да твърди, че детето трябва да започне да яде твърда храна, понеже е по- добре. Естествено, детето е изписано с рецепта за антибиотик " Оспамокс" и се прибира вкъщи. До последният ден, детето не спира да се оплаква от болка в дясната част, където се е намирала сливицата й. Отново е водена при личен лекар, на 23ти Декември. Мнението на доктора е , че детето не е добре и трябва да бъде заведена в ИСУЛ. Забелязан е съсирек на дясната сливица. След като се прибират от поликлиниката, детето отново започва да повръща кръв и съсиреци и към 15 часа е откарана в ИСУЛ. Детето все още е контактно и се държи нормално. Отново се правят изследвания, като преди  това се разтакават, понеже в бързината, майката е забравила личната си карта. Като се разрешава въпроса за самоличността на родителя, който докторите са свикнали да виждат последните дни, детето се поставя на системи. Отново няма кръвопреливане. Хемоглобина е изключително нисък. Между 20:30 и 21:00, детето отново повръща локви кръв и колабира. След неуспешни опити за свестяване, детето е отнесено в шокова зала на ръце. Незнайно по кое време, е извикана линейка с екип от 3та градска болница за да асистира. Екипът от 3та градска излиза минути след като влиза с коментара "Викнаха ни късно, изпуснахме детето". През това време никой не знаеше за кой е насочен този коментар. Сами можете да си представите чакащите роднини вкл. майката и бащата. Така от 21:00 до 24:00, часовете се нижеха и ние чакахме информация, която никой не даваше. Към 24:15 излезе доктор, който съобщи на родителите страшната вест, че детето е починало от кръвозагуба, и че още при първият кръвоизлив раните е трябвало да бъдат презашити и да се установи откъде излиза кръвотечението. Също така операцията е била извършена в неподходящо време, заради настинката на детето.

Оттук нататък, започват още по- големите мъки. Заради празниците няма кой да извърши аутопсия на детето и да се прибере за да бъде погребано. На другият ден се отива в 5то РПУ за да бъде подадена жалба, за лекарска грешка и немарливост, заради която се спомина детето по зверски начин. Роднините са посрещнати на входа с коментар, че е трябвало да бъде подадена жалба веднага след кончината на детето и да се извика полицията веднага след това. Като че ли всеки ден погребваме деца, и знаем какво е нужно да се направи. Никакви думи не могат да опишат ситуацията в болницата непосредствено след смъртта на детето. Мога да ви убедя, лично бях там, и на никой не му е минало през главата полиция , жалби, съдилища и т.н. След огромни караници и допълнителни нерви за опечалените роднини, полицията решава да приеме жалбата. Тези събития се случват на Бъдни Вечер, непосредствено преди Рождество Христово. Ражда се спасителя, а нашето дете си заминава. На 27ми, сломените родители са съсипани. Искат да вземат трупа на детето, за да го погребат, като вдигат ръце от преследване на закона и отказват аутопсия с мотив "истината никога няма да излезе наяве, а и да излезне няма да има наказан лекар заради недосегаемостта им в България". Но аутопсия е извършена заради настояването на главният доктор на болницата. Коментара на "тройната експертиза" е , че мястото на дясната сливица е разкъсано и смъртта е настъпила вследствие на кръвозагуба. Неофициалният коментар на експертите е "че в тялото няма капка кръв, от която да се вземе проба. На 28ми погребахме Гергана Пламенова Илиева и я положихме в студената земя на гробищен парк "Бакърена Фабрика". Тези 5 дни не бяха 5 дни а 50 години мъки за цялото семейство.

На първо място написах всичко това тук, за да дам публичност на това зверско убийство и да предупредя всички хора готвещи се да се лекуват в ИСУЛ. А всъщност не само ИСУЛ.Гответе си пари братя, иначе нищо не ви чака.

Искам да задам няколко въпроса към Маджунов, екипите работели върху убийството на Гергана на 15ти и 23ти.

Докторе, какво да кажем на 2 годишното братче на Гери- Андрей, когато пита къде е кака ?

Господа доктори, спахте ли добре тези дни, ядохте ли, пихте ли, празнувахте ли светлите празници ? Нашето семейство е загробено и винаги светлите християнски празници ще останат в нас в символ на мъките. Вие носите ли сърца и души или сърцата са ви от камък ? Докога докторите ще убиват безнаказано ? Както плода в Горна Оряховица ? Виновни няма както винаги. Вие търговци ли сте, банкери ли сте, предприемачи ли сте, лихвари ли сте, бирници ли сте, кожодери ли сте, касапи ли сте, какви сте в крайна сметка ? Откога клетвата, която сте подали не важи ? Кога най- после поне 1 лекар ще бъде виновен ? Кога най- сетне ще си признае някой доктор за грешката си? Как може през 21 век да умреш от нещо което много хора дори не наричат операция?

Моята молба е, всеки който е прочел тези редове и е съпричастен за мъката ни и е бесен от извършеното убийство на Гери да помогне по някакъв начин. Дори като разпространи написаното от мен. Това е моят начин да покажа на обществото какво се случи. Това е единственото, което мога да направя за паметта на малката ми братовчедка. Сбогом Гери..
***
Добавям моя коментар в цитирания блог:

52. mamas - Поклон пред паметта на Гери!
14:49 Трагедията за семейството е страшна, думите за утеха не помагат. И само за това семейство ли? Почти всеки от нас знае за подобни случаи в своя град или село. За много от тях дори няма гласност...
 


Тагове:   съпричастност,


Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. magnoliya - ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА И!
04.01.2011 19:59
Съжалявам! Човек и на животно би помогнал и не би се отнесъл така бездушно, както този лекар към едно малко дете. Няма ли деца този бездушен човек?
цитирай
2. bizcocho - Точно това си казах и аз, Славе, под ...
04.01.2011 20:55
Точно това си казах и аз ,Славе, под множеството такива постове, които гласувах - този случай е разгласен, а колко ли са тези, за които и дума не е обелено :(((
цитирай
3. candysays - Ужасно, ужасно, ужасно!... :(((
05.01.2011 09:41
И сред лекарите, неизбежно е, има хора и хора... Но те все пак полагат клетва - да си грижат за ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА НА ДРУГИТЕ! Ако някой от тях, по някаква причина, не е способен на това, за което е положил клетва - трябва да бъде незабавно изключван от техните редици и да се преквалифицира да работи нещо друго, с което не би навредил на хората. Така мисля.
Много, много жалко за това детенце, за това семейство.. Всичко написано по-горе от братовчеда на Гери говори за огромна мъка и загуба - и то - наистина кошмарно съвпадение! - на най-светлите празници за повечето хора у нас и по света.. :((( Мир на праха й! И нека Бог дава сили на родителите и близките й да продължат напред и да отгледат братчето й! Животът продължава.. Но с каква мъка понякога.. :(((
цитирай
4. pevetsa - Прощавай Гери, ангелче небесно. . .
06.01.2011 20:21
Прощавай Гери, ангелче небесно ...
цитирай
5. makont - Здравей, Славе,
09.01.2011 15:44
и до днес побликуваме какво ли не, къде ли не, а злодеят в понеделник е на работа в ИСУЛ. Горко и тежко на майките, които ще заведат децата си при него.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 2811234
Постинги: 543
Коментари: 11971
Гласове: 31335
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930