и аз така, само една разлика има , че този човек умее да чака и да мълчи толкова много , че сега пък мечтая да ми каже нещо все пак..иначе дали е нов човешкия ни род дето го създадохме , въпрос на гледна точка...и аз съм нова и ти си нова.. годините минават и сякаш все по-наивна ставам..
поздрав сърдечен

Не си единствената! Същата съм! И за това си патя! Защото вярвам на всеки и за всичко. Все си мисля, че щом мойте намерения са добри и всички останали ми мислят доброто, а пък то... все едно. Късно е да се променям. Явно ще си я карам така и за напред, наивничко. Пък като ме нарани някой много, ех, що сълзи съм изплакала, само аз си знам.

Благословени са възрастните, които носят детски сърца.
Утре даже смятам да пусна един постинг за определено блогърско съсловие, за което детското голямо сърце е типично.

А твоето сърце, нека е благословено.

Прочетох стиховете ти, допадат ми.
А за "новия човешки род" какво да кажа... Твоят син (нали не греша?), моят внук и "бакоганите"...

Приятна вечер ти желая!

Но въпреки всичко ще продължа да вярвам в доброто.
Поздрави!

Ще чакам с нетърпение постинга ти.

важна...Много!
Б.

Да, може би най-важна.
Благодаря, Борисе!

Мечтиии! Това ще е друг свят в друго измерение без дуализъм! Някакво следващо стъпало на еволюцията. Ако приемаш там гости, ще надникна след като съм съблкла и най-тънката сенчица по мен. :)))

във всеки човек се крие по едно дете. Трябва да го съхраним по-дълго в себе си.
А дали сме наивни, като вярваме в доброто? Не знам...
"Забравям бързо миналите грешки,
пак някому повярвах и сгреших.
Последствиета винаги са тежки -
за дълго е безжизнен моят стих.
Най-просто е да сложа край на всичко,
завинаги въпроса да реша.
Но туй не е в моите привички.
Аз вярвам. Пък дори и да греша."
Не помня автора на стиховете. Просто ми изплуваха, след като прочетох твоето откровение.
Топла вечер, Славе!

И аз като hel ще кажа 'Мечтиии" Дали от пролетта, дали от ей така ;-)))

С удоволствие ще приемам добри гости и там!

"Аз вярвам. Пък дори и да греша."

Много топлина и в твоята душа!

Дори да е само от пролетта, пак си струва да се помечтае :)))

да си призная, натъжи ме с тази песничка :)

Песничката ми е любима.

на неизживяното детство.
Неможеш да пристъпиш към създаването на нещо, ако не дадеш нещо от себе си в замяна. Това е наивността, един вид размяна, откупване за един бъдещ успех...
Но има и други фактори, вяра, добро сърце , търпение...
На теория всичко изглежда добре и особено, когато тези мисли те споходят в нощните тихи часове...
На практика обаче, всичко около нас крещи и ние си ги прибираме дълбоко в нас, тези чувства и желания, за да ги покажем при подходящ случай в друго време...
А, то, времето си лети и ние си таим тези желания в душите си и си оставаме деца във времето с несбъднати мечти....
Дано Бог ти даде случай тези желания да се материализират!!!!
Желая го от сърце....

Благодаря за този толкова хубав, проникновен коментар, за сърдечните пожелания... Развълнува ме...

Поздрави за хубавия постинг и хубавите думи!
Колко истина и копнеж има в тях!
С обич,Mamas!

За един нов свят!
Имай мечта! Ще ти намеря нещо за тях, любимо.
Чакай!

Хубав ден ти желая :)))

Добро утро!
И аз ти вярвам :)))
Търпелива съм, ще чакам. А ти също не спирай да мечтаеш!

Поздрави и от мен, Славе!

Пожелавам на теб и на всички, които ще влязат в блога, един много успешен и красив ден!
На себе си също - тръгвам за работа.

До скоро, приятели :)))

сооред моята теория това са нашите спомени от времето ни между животите, когато душитени контактуват без думи, но когато се родим и получим тела, ние понякога забравяме, че трябва да използваме средства за предаване на информация чрез някое от 5-те ни сетива.
Така е, но само докато сме в телата ти, после отново ке връщаме в обичайното ни безсловестно състояние, където се разбираме без думи, а до тогава ....празнувайте в телата ти и не забравайте, че ги имате .. Поздравления.

Ние всички се разбираме прекрасно и без думи. Думите ни са просто средство да изкажем и споделим емоциите си или да разсъждаваме за неща, които отиват отвъд емоциите.
Права си, че когато ни се е насъбрала болка, по-скоро искаме да я изплачем. Но вчера децата ми дадоха повод да се замисля за друго.

В класа имаме един особено нахъсан индивид: или се смее... чак до неприятно усещане на всички, или е яден и отказва да "говори". Вчера беше в една от кулминациите си на мълчание-дръпнатост. Реагираше на всичко по отрицателен начин. В междусачието поиска да остане сам в класната стая, докато с другите бяхме на кафе. Естествено, основната тема на разговора ни беше Х. : оставих ги те да си излеят емоциите, но накрая ги помолих да не го закачат, за да не се влоши атмосферата.

Но те направиха точно обратното... Когато се върнахме обратно в час, те мълчаха известно време, в смисъл, че не го въвличаха в обичайните си закачки (някои от които доста солени), но накрая... пак се върнаха към себе си. Първоначално той се ядосваше, но накрая започна да се смее и следващото междучасие беше пак с нас.

Та да се върна на началото: ние прекрасно се разбираме и без думи, но те правят живота ни по-радостен и пълноценен, ако ги използваме по предназначение - да докоснем другия човек :) и евентуално да го извадим от негативните му състояния, в които предимно сам се натиква :))))

Това е мечтата на всички чисти сърца. Когато нямаме какво да крием, ще се разбираме по телепатия, без думи.
И аз си мечтая за такива истински отношения.....:)

но за съжаление светът омърсява този вид и се опитва всячески да го претопи. Все пак има и такива приятели, и такива моменти.
Недей да се променяш. Не си заслужава...
Поздрави и хубав ден! :)

http://www.pozitivnoto.info/2008/08/decata-nauchavat-tova-koeto-sa-izpitali.html

Твоята теория ми харесва, Виктория. Поздравления и за теб.
Да празнуваме :)))

Благодаря ти!

За чистите сърца!

Благодаря ти!
Не мисля да се променям. А и светът не е чак толкова лош. Аз винаги съм вярвала, че добрите хора са повече от лошите (които пък често не са чак толкова лоши, просто не умеят да показват доброто в себе си).
Хубав ден и за теб!

Прочетох и ми хареса. Стремила съм се да спазвам това при възпитанието на децата си, макар че е имало и трудни периоди...

http://pegas08.blog.bg/izkustvo/2010/03/17/otlojena-mechta-603.512847

като един идеален свят, в който всичко добро е възможно.Поздрави!

Много ти благодаря, дълбоко съм трогната!
Добавих в постинга си линк към песента.

В мечтите всичко е възможно. А те понякога се сбъдват :)
Приятна вечер!

не те разбрах, но почувствах това желание, което си описала в постинга
Приятна вечер! :)

Мисълта ми е, че човек понякога усеща хората, които са му близки по душа, без да знае какви са възгледите им за света, за живота. Необяснимо е, но е факт.
Приятна вечер и на теб, диамантче :)))

Човек е такъв, какъвто е. Всякакви опити да изневери на натурата си са обречени на неуспех, това съм научила. "Тежко на мекия. Насмалко да умра от доброта" Ат. Далчев

А Ерих Кестнер - един много любим автор - казва, че човекът е такъв в пълния смисъл на думата единствено оставяйки детето в себе си живо :)

А за натурата на човек... Не знам защо още вярвам, че може да има промяна към добро.
Приятна вечер, Доре!

за сълзите .....за рамото, за общото.
сълзите трябва да иг спестяваме, дори пред най-близките, защото много често се приемат за слабост, а може би, са слабост. въпреки че аз не мисля така.
днес никой няма време за подобни сантименти:(
както казват "получаваш това, което даваш", без изобщо да се гледа под повърхността:(
може би затова наистина са ценни "тези, които умеят да чакат"- единици са!
Поздрави, Слава!

Благодаря за този прочит, мила приятелко!
И според мен сълзите не са слабост, дори и в мъжките очи (имам такова стихотворение, в първата ми книга е).
А за това, че "днес никой няма време за подобни сантименти" не съм съвсем съгласна. Намира се по някой такъв екземпляр все още :)))
Хубава вечер, мила!

Ние всички сме деца носещи маски!:)

Благодаря, трогваш ме...