Когато моите две малки момчета се сдърпаха за една нова играчка, при положение, че бяха две, написах първата си приказка. В нея героините бяха две куклички, които едно момиченце получава за рождения си ден. Рожденичката харесва русокосата кукличка, а чернокосата захвърля в кашона със стари плюшени играчки – коя без очи, коя без крак... Обидените играчки обясняват на чернокоската как да стигне до дома на Мая, с която същата вечер са се харесали и обикнали. Кукличката скача от прозореца, пътува с трамвай и стига до дома, където я посрещат с обич. Прочетох приказката на хлапетата, а на другия ден синът ми решил, че трябва да избяга от детската градина... Шокирана от резултата, написах втората си приказка – Жабче-беглец, което също като него бяга от училище и стига до извода, че животът е пълен с училища – от едно избягаш, в друго попаднеш. Тази приказка пък реши проблема с бягствата! 

И така започнах! Исках ли да обясня нещо на децата си, измислях приказка. Развълнувам ли се от нещо, наблюдавайки децата и приятелчетата им – приказка. Впечатля ли се от нещо в живота на големите – приказка! Сблъскам ли се с проблем – приказка.  

Докато бях в отпуск по майчинство дори успях да публикувам някои от тях. След като тръгнах на работа, нямах възможност да ги записвам, но когато бях стресирана, бързах да създам подобна ситуация в приказка и оставях събитията да се случат от само себе си. Както обикновено бях наблюдателят и виждах нещата от страни, по-ясно и непредубедено. 

Когато прочетох за конкурса „Търся издател“, почувствах , че това е шанс за приказките и трябва да им го дам. Те са увлекателни и посланията стигат до читателя. 

Ще ви представя приказките, които предлагам. Текстът с курсив е откъс от приказката.

1. Ейри
Историята е съвсем истинска. Ейри е нашата котка, която роди шест котенца и която ”издейства“ цялото котешко семейство да спи до главите на двете братчета... Така даде идеята за тази книжка. 

2. Жабче-беглец 

На кого не му се иска да избяга от досадните задължения и да се наслаждава на безгрижието. До къде ли може да те доведе това? 

Ква знаеше, че жабите трябва да се спотайват дълго, докато отмине опасността, но нямаше търпение. Тъкмо показа глава над водата, нещо го сграбчи и докато усети, се намери в един буркан.  

3. Заекът и таралежът (обща къща) 

Общото съжителство или общата работа – тегоба за всеки, който не търси разбирателство със съседите (или колегите).  

Заекът, зайката и зайчетата били много работливи. Направили си зеленчукова градина. Таралежът, таралежката и таралежчетата били мързеливи. В техния двор растели само тръни и бурени, а те самите били винаги намръщени и сърдити.  

4. Попови лъжички 

Как ни се иска да сме по-близо до природата и колко ни отдалечава големият град и особено панелката от нея! Може ли да внесем малко природа вкъщи, за да я разберем по-добре и да я заобичаме истински? 

Един ден децата забелязаха отзад на коремчетата на поповите лъжички израстъчета. Скоро те пораснаха и се оформиха като жабешки крачета, които бяха съвсем неподвижни.
- Моите са като рибки с жабешки крачета – каза Ели.
- А моите като жабки с рибешки опашки – засмя се и Митко.  

5. Веско, палячото и десертът
Харесва ли ти някой друг да върши трудната част от работата, а за теб да остане само приятната?

- Вземи този подарък от мен – каза дядото, а на ушенцето му пошепна: “Този палячо е вълшебен. Щом не обичаш да ядеш, карай го той да изяжда твоето ядене. Хем ти ще си доволен, хем няма да измъчваш баба си”.

6. Вирусчо
Как изглежда живота и болестта през погледа на един вирус?  

Във всяко дворче имаше по една кълбовидна къща. Наоколо се трудеха работници. Едни носеха продукти, други ги преработваха, трети ги складираха в единия край. Вирусчо отключи вратата на едно дворче.
- Тук съм си у дома – каза доволно той.
Съблече дрехата си и влезе.  

7. Киби
Киби е вълшебният робот на Случко. На какво ще го научи той? 

Изведнъж роботчето започна да расте, стана голям колкото Случко и попита:
- Къде са топчетата?
Смаяният Случко извади топчета от джоба си. Киби излезе добър играч. Когато свършиха, той се смали и стана същото малко човече, побиращо се в кибритена кутийка, както преди. 

8. Утре
Случва ли ви се да обещавате неща, които нямате намерение да изпълните? 

9. Предсталенията на Кати
Кой не иска да е център на внимание, да му се радват, да го хвалят, да му ръкопляскат. Къде е мярката обаче? 

- Чудесна беше - каза по някое време бабата. - Хайде сега ни остави да изпием по едно кафе и да поприказваме, че не сме се виждали отдавна.
- Добре, само да ви покажа още нещо – каза Кати и започна да прави някакви фокуси. 

10. Най-обичаният
Иска ли ви се да сте най-надареният, най-можещият, най-способният, най-знаещият? Защо? Ще се чувствате ли щастлив? Къде се крие щастието? 

Той имаше талант, пееше добре, но не като славейчето. Беше хубав, но не толкова пъстър като пауна. Беше умен, но не можеше да се мери с бухала. Неговото нещастие беше, че не е НАЙ. Това го вбесяваше.

В това време Завистта беше застанала незабелязано до пеперудката Пети и тихо й прошепна: 

- Виждаш ли я твоята приятелка! Уж е нещастна, не може да лети, а ето я... хе-хе... като на самолет е... и виж колко навътре над реката лети... Ти си мислиш, че е нещастна... а тя е винаги усмихната в своята къщичка, със своите ягодки, със своите приятели, а ти... И с ягодка на гърба пак си една от многото пеперудки... Хе-хе... Нищо особено! 

12. Белите пари на Мечока
Идва ли страхът при вас да ви нашепва за опасностите в живота? Как се отнасяте с него? Позволявате ли да ви ръководи?

И точно в тези приятни минути се обади Страхът:
- Днес печелиш добре, но сигурен ли си, че винаги ще е така? Ами ако останеш без работа и без пари, кой ще храни семейството ти? Има една поговорка „Отделяй бели пари за черни дни“.
Замисли се Мечокът. „Прав е Страхът... 

13. Рибешки люспи
Приказка за ценностите и различията в разбиранията ни. Може ли да си живеем в разбирателство въпреки тях? 

Недко прибираше люспичките в една торбичка и понякога си играеше с тях. Забеляза, че от допира с рибешките дарове се чувства някак странно – по-силен, по-разбиращ, по-добър. “Това е от благодарността на рибите, скрита в тези люспи” – досети се той. А и люспичките ставаха все по-бляскави. Недко забеляза, че и самите рибки ставаха някак по-светли и лъскави. Само една рибка никога не приближаваше до Недко. Идваше, налапваше се с вкусните трохи и хукваше нанякъде.

14. Иво и феята
Израстването често е свързано с разочарования и болка.

- Но тя иска свободно да си лети. Нали е пеперуда. Опитай се да си на нейно място. Ами ако тя настояваше ти да отлетиш с нея?
- Но аз не мога да летя. Тя знае това.
- И ти знаеш, че тя е пеперуда, но не приемаш, че си има свой начин на живот.
- Но… беше толкова за малко с мен… Не можах да й се нарадвам. Така ми се искаше да я занеса в къщи. Всички да я видят.