Говорят, говорят...Не спират...
Във влака една госпожа ми разказа всичко за синовете си
за приятелките им
за себе си
за кризата
за леля си...

А аз исках да чуя шума на вятъра в прозорците...

В автобуса един младеж съобщи на куп приятели
какъв идиот е
защото отива на рок-концерт в Каварна
а си е забравил билета в София

А аз исках да чуя шума на морето...

Автобусът беше претъпкан, но аз извадих късмет - свободно място на предната седалка. Явно никой не беше поискал да седне до един мургав събрат
но на мен не ми пука - всеки ден съм сред тях.

Виждам морето...
И дъжда - как приближава. Вече блъска в стъклата, тъмно е, а няма 4 следобед...
Дано превали!

Автобусът е пълен с млади хора, почти деца.
Господи, накъде съм тръгнала с моите 50 и отгоре!
А автобусът едва изпъпля по стръмните улици на Балчик. Претъпкан е, нали ви казах!

Жита...
слънчогледи...
млада царевица...
жита...
слънчогледи...
Ивици от бабината шарена черга...

В Шабла е сухо, не е валяло отдавна.
Посреща ме Люба, веднага се разпознаваме. Едва сме се настанили край масата в дома и, който ми прилича по-скоро на картинна галерия, и звъни Качак. С него е и Кроти. Хайде обратно към центъра!
В заведението е уютно, бирата е студена, разговорът - съвсем непринуден. Сякаш се познаваме от години...

Изчакваме автобусите, но...други няма! Добре поне, че Адриана е дошла.

На фара срещаме и Злика с компания. Злика (Петър) е симпатично младо момче с чаровна усмивка. В книгата казва:"Обичам те, защото:" Продължението си прочетете сами, като си получите книгата!
Люба, Владо и Ади представят книгата пред гостите от Шабла и местната телевизия.
Но истинският празник е край огъня на морския бряг. Китара, песни, шеги, снимки, размяна на автографи...Риба и студена бира...
Цяла нощ - в очакване на изгрева!

Снимките, запечатали няколко последователни фази на изгрева, вижте в предишния ми пост. Правени са с камерата на телефона, но не са лоши (поне аз си ги харесвам - може би защото са заредени със собствените ми емоции). 

Посъкратила си малко преживяването! Радвам се, че ми го прочете току що написано.
Аз още не съм съвсем адекватна, за да опиша всичко и пусна снимките.

успях да кача в предишния постинг.

Обективът ти е хванал интересни моменти!
Утре ще видиш моя изгрев!
Радвам се, че се запознахме, Слава!

Искаме по-подробно!!!!

Радвам се ,че споделяш преживяното! За кой ли път казвам-съжелявам ,че неуспях да дойда.До17 часа -все още бях оптимиска .В последният момент приятелката ми се отказа и така пропадна пътуването .
Съжелявам ,че не се видяхме на живо с теб и останалите съблогари ,но се надявам да наваксам пропуска .Ще се радвам и да се сдобия с книгата ,а за автограф -винаги с голямо удоволствие ,но и аз чакам от Вас !:))))
Прегръщам те с обич!:)

СЪЖАЛЯВАМ МАМАС ЧЕ ИДЕЯТА БЕ ОПОРОЧЕНА И ОСКВЕРНЕНА ОТ НАГЛОСТА НА ЕДИН ОТ УЧАСНИЦИТЕ
И НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ИМА КНИГА ИЛИ НЯМА..ДОВЕРИЕТО СЕ ЗАГУБИ..ПОНЕ ЗА МЕН
ИЗХВЪРЛЕНИ ЗА БОРДА, ТОЗИ КОЙТО ДАДЕ ИДЕЯТА, ТОЗИ КОЙТО Я ПРЕВЪРНА В РЕАЛНОСТ..ВСИЧКОСЕ РЕШИ ТИХО ПОД МАСАТА И ДИКТАТ... И ЕТО ЧЕ ПОЛЕТЯ В ПРОПАСТА НА ШАБЛА
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

прекрасни сте...душата ми беше в вас, сладураните и сладурковците...крстих си ви джулайковци;) изревни Свободни птици!

харесах пътеписът!

Жалко,че не стана така,както беше замислено,но.....да се надяваме,че ще има и друг повод за сбирка!:)))

видях твоя изгрев! Великолепен е!
Аз също се радвам на новите приятелства. Запознанството с теб, с Владо, Алекс и Тома, с Таня и Петър добавя нови светли камъчета (така наричам приятелите) в мозайката на моя живот. Надявам се тази мозайка да става все по-голяма и по-пъстра!
Хубав ден, Люба! Очаквам с нетърпение да публикуваш още снимки, също и да разкажеш за случилото се, видяно през твоя поглед.

съвсем обикновена...
Но когато споделям емоциите с приятели, наистина се чувствам на върха.
По-подробно ще стане, когато всички присъствали споделят своите преживявания в думи и снимки.
Хубав ден!

Времето е пред нас!
Сега нека изживеем пълноценно емоциите на лятото. Лично аз ще посветя по-голямата част от времето си през юли и август на внучетата (и в момента са край мен, рисуват и се смеят...)
Красиво лято ти пожелавам!

Каквото било - било...В процеса на работата се случват и неприятности, и недоразумения, но ако има добро желание, всичко е преодолимо. В името на общата цел и идея се налага да се направят и някои компромиси...Макар и с бедния опит на две издадени книги, знам колко е трудно да се направи всичко с екип от един автор, редактор, издател, а какво остава да се работи с 50 автори!
Според мен идеята не е опорочена, а крайният продукт е нещо наистина великолепно! Друга подобна книга и като замисъл, и като оформление, не съм виждала. Адриана като редактор се е справила просто блестящо.
Искрено се надявам и ти, и още някои други в блога да преодолеят личните си разочарования и с желание да се включат в бъдещи подобни начинания. Защото вярвам, че това е само началото.
Хубав ден, Джулия!

усетихме присъствието ти!
Хора, които те познават (не знам дали и реално) често те споменаваха.
Благодаря за оценката...нямам претенции за пътепис. Това са просто бележки, които нахвърлих (по-голямата част) с молив на път за Шабла. А хората край мен ме гледаха леко учудени. Сигурно се питаха какво ли ми има ;)

Красиво лято ти пожелавам!

Kолко са авторите...

ще има поводи! Това беше началото и макар с по-малко хора, отколкото беше замислено, се получи. Ще се срещаме пак, и всеки път ще е различно, но ще е хубаво - вярвам!
Нека е хубав денят ти - и всички следващи дни!

авторите са 47, включените стихотворения са 66, плюс 16 великолепни цветни репродукции на картини на Люба и Илиана.
Твоето стихотворение "Разминавания" е на стр.54

хубаво прекарване, хубави хора! Бъди здрава и щастлива, Слава. ако реша да мина през Ямбол - ще ти се обадя.

ще се радвам много ако го направиш!
Да, права си! Хубави хора! Чувствам се душевно по-богата след тази среща.

Споделям емоцията Ви......тя не може да се опише....
слънчеви поздрави и изгревни усмивки от мен

трябва да го преживее човек.
Благодаря ти, много слънце и за теб!

Мислено бях с вас. Надявам се следващия път да е реално. И копнея за книгата!

Въпреки, че бях за съвсем малко (за което се извинявам), беше много яко! :-D

\m/
//

и песента ти, която "далеко е литнала"(цитат от стр.29) беше с нас.
Благодаря ти, с пожелание за красиво лято!

Радвам се, че те видях!
Очаквах да срещна някой стар, заядлив мърморко...а то какво излезе!
Които не дойдоха, могат само да съжаляват!

Злика е разбил представите на толкова хора.очаквайки да видят заядливко.Четете и се вгледайте в блога му.Той винаги е бил готин,аз така го знам откакто съм в блога.Макар да се опитва да се прави на лош:)

Ще си призная, че изобщо не бях надниквала в блога му...но вече го направих и дори си го избрах, за да го чета по-редовно.
Усмивки!

Написала си нещо невероятно истинско!
Още с влака и автобуса ми "замириса" на красиво приключение!
От кога не съм пътува с такива превозни средства!!!Домиля ми за "доброто,старо време"!
А след това и всичко останало е толкова хубаво и истинско!
Радвам се,че ви е било задушевно!Надявам се един ден и аз да съм сред вас,край любимото море!

надявам се най-напред да се видим и докоснем на живо, независимо къде...

Да си учител,майка на пет деца и да умееш да боравиш с думите ехеей!!!Дерзай България има нужда от личности като теб!

В момента съм една любяща баба...и се занимавам с една "бялоточкова калинка" - нацапаната ми с лекарство внучка, която се шари...Чака да се върна от Шабла, че тогава да се разболее милата...

България има нужда от всички нас, но най-вече от младите българи - да раждат деца и да ги възпитават като достойни граждани!
Ние ще правим каквото можем...докато имаме сили...

Благодаря ти! Пак не накара да се чувствам горда, че съм се докоснала до теб!

...че съпреживяваш вълненията ми...