Не съм сигурна,
че знам какво е любов.
И дали
изобщо съм любила.
Не, не говоря за влюбване!
То е само първичният зов.
Любов -
значи себе си да изгубя.
За да мога
да се открия в друг.
Болката му
моя болка да стане.
И пак да ме има -
в милувка и трепетен звук.

Дори от мене
нищо да не е
останало... 
 

Възхищавам се на лекотата в изказа ти, за толкова дълбоки и силни истини... :)

думите сами си идват...
Благодаря ти, мила!

този, когото обичаш, да осъзнава какъв щастливец е.
В стиховете ти има много любов, много мъдрост и топлина. Удоволствие е да те чета! :)
Светъл и усмихнат ден утре!

но ти прощавай-забравих да напиша името си, а мразя анонимните коментари. Този анонимен 3 бях аз, Ружена :)

Знаеш колко е ценна за мен всяка твоя дума!
И твоите стихове, толкова често ставащи вдъхновение за моите!
Много слънце (и в пряк, и в преносен смисъл) нека има в дните ти!

Ами имаш време, нали!

И закачката си схванал (не се и съмнявах де, иначе не бих го написала).
Та...за какво казваш имам време? Да науча какво е любов или за "шестото небе"? Или едното не изключва другото?
Честит празник!

Ще бъда изненадан, ако не е и за двете! Не само не го изключва, а и го определя! А че не знаеш, не вярвам! Ама всяко начало си е едно неизвестно, нали!

Смело напред към неизвестното! :-))))))))