Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2009 13:56 - Въпроси
Автор: mamas Категория: Изкуство   
Прочетен: 2336 Коментари: 12 Гласове:
1



С чужди болки е пълен сънят ми.
А моите болки
тревожат ли чуждите сънища?
И ми тежат чужди вини.
А дали се наема 
някой да носи моята?
Само мой ли е моят грях?
И сама ли ще плащам 
за трохите  откраднато щастие?
Свой живот ли живях, или бях
само лоша актриса 
в нескопосан спектакъл?
       
Коментари   1. анонимен - така е
23.05.2007 08:14 Сякаш си влязла в душата ми и си написала каквото си видяла!   2. анонимен - въпроси
20.11.2007 08:55 нося чуждата вина покорно и живея друг живот и какво от това ? с всичко се свиква но с мъртви души не с празни хора също ...изобщо си намерил струната-свири!!!!  




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evelin - Страшни въпроси...
11.04.2009 14:01
Иска ми се... да са само в този вълнуващ стих! :)

Обичам Душата ти, Слава... Истинска си!
цитирай
2. mamas - Ади,
11.04.2009 14:04
няма как да са само в стиха...
Благодаря ти за обичта!
цитирай
3. victoriavselena - точно това са въпросите,
11.04.2009 14:08
които занимават повечето от нас. Хубаво че се питаш. Коя си ти в собственя си живот? Кой носи отговорността за теб в твоя живот, докато ти се скиташ по другите животи и поемаш отговорността там?
Това е като една домакиня дето си оставила манджата дето е забъркала на печката и тръгнала да оправя и пази чуждите манджи и бакии.
Точно това правим. И за това ни е трудно, защото не успяваме да бъдем на няколко места едновремено.
Много ми харесваш и смятам че си смела и мъдра жена, която искрено успава да се опише в стихове. Прегръщам те.
цитирай
4. mamas - Страхотен коментар, Виктория!
11.04.2009 15:19
Цял живот търсим мястото си в самия него...и понякога не успяваме да го намерим до самия край. Не знам дали е до смелост и мъдрост, дали е до съдба, предопределеност...
Благодаря, прегръщам те и аз.
цитирай
5. sofiya - Меланхолия...
11.04.2009 16:39
...това ли е диагнозата? Не съди така строго душата си, а живей, приятелко! Живей за мига...защото утре ще е късно и непоправимо, няма да има мигове, няма да има светлина и топлина. Ще сме сами и разделени завинаги...
цитирай
6. mamas - Иле, стихотворението не е ново,
11.04.2009 19:43
но продължава да отразява доста пълно състоянието ми...Така е, не спирам да се питам свой живот ли живях...
В друго стихотворение се появява още един въпрос:
Не робувах ли на предразсъдъци?
И - в страха да не сторя грях -
ще успея ли утре да бъда
туй, което до днес не бях?!

Времето минава, а отговорите (или поне желаните) все не идват и не идват...
Благодаря ти, приятелко!
цитирай
7. cefulesteven - Свой живот ли живея? Ако по-често си ...
12.04.2009 13:04
Свой живот ли живея? Ако по-често си задаваме този въпрос, живота ще е далеч по-пълноценен и щеше да има далеч повече щастие.
цитирай
8. mamas - Така е, Стеф...
12.04.2009 13:52
И все пак, като се замисля, това е моят живот. Сплетен по един или друг начин с живота на други хора...
Благодаря, че една нишка ме свързва и с теб!
цитирай
9. hristam - Своят живот, Славе!
12.04.2009 13:55
Всеки живее своят живот, макар понякога да се чувства точно по начина, който ти така вълнуващо описваш. Но самият факт, че все още намираме смисъл да си задаваме тези въпроси, ни прави по-живи и истински.
Живей и бъди, светло сърце!
цитирай
10. laurencia - Много ми е близък като усещане стихът ти !
12.04.2009 14:23
Ще ти подаря моя - "Оправдана":

Повдигам се на пръсти –
непораснала,
да се огледам в нечии очи.
Отказвам се
от детския си навик –
за всяка грешка
да търся в себе си вина.
Откривам се,
когато ми нанасят рани.
Тогава небето ме крепи -
то става бездънно
синьо и голямо.
И оцелявам
след една усмивка,
събрала слънчев въздух -
тя ме оправдава.
цитирай
11. mamas - Благодаря ти, Хрис!
12.04.2009 16:07
От въпросите винаги има смисъл. Току-виж дошли и отговорите...
Прегръдка за теб!
цитирай
12. mamas - Благодаря, laurencia!
12.04.2009 16:09
Прекрасен подарък!
За близостта на душите ни говори...и ми дава някои отговори!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 4680614
Постинги: 547
Коментари: 11966
Гласове: 31452
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031