17/05/2007, 18:21

joro:"Потърси я"
"Уморих се да мечтая по мечти...
По-добре е друг да ме потърси.
Сетих се - защо не вземеш ти,
ей така, случайно да ми звъннеш?"

mamaS
Колко пъти на ден към телефона посягам
и ръката си дръпвам като опарена.
Не, не ще позвъня - макар че толкова искам
да изтръпна щастлива, от гласа ти погалена...

joro:"Раздяла"
"Ало...Ти ли си? Здравей!
Извини ме, че те търся.
......................................
моята душа ридае...
Просто исках твоят глас
да я стопли и събуди
в този късен нощен час..."

mamaS
Стопляше ме твоят глас
често в късен нощен час.
Но отдавна не звъниш.
Стихове не ми редиш -
не съм първи твой слушател
даже и като приятел...
(поне това да бях останала,
другото като не стана...) 

заложници на нечии илюзии,
но нека в стихове поне останем,
макар за кратко, светли музи...
;)))

Необходимо пояснение:
Не познавам този автор лично, както и голяма част от останалите, с които "споделям" стихове. В тези споделени стихове не се визират лични отношения.
Спомням си с носталгия лятото на 2007г. Във форум Поезия на АБВ кипеше от емоции, често си "дописвахме" стиховете...По-късно се сприятелих с доста хора виртуално, а с някои от тях станахме приятели и в реалния живот, срещаме се понякога. Жоро не е сред тях - не се е случило - но това няма значение. Сродството на душите е същественото в случая.

Нямам възможност да влизам често- просто липса на време. Но пък, влизайки, зная, че тук, при тебе, ще се насладя на нещо прекрасно. Поздрави на двама ви.

Винаги си толкова мил...

Отворено Сърце си, за това поезията е неговата реч и с поезията на всеки може да общува.

Прави ми удоволствие да "изравям" такива споделени стихове. Хубаво е, че с това успявам да доставя радост и на други лирични души.