Ямбол, 20.11.1996г.
В края на представлението "Празник в театъра" деца се втурнаха към сцената с цветя за актьорите.

Те махат за "довиждане"
с красивите букети.
Но...
- Вижте там! Един актьор
останал е без цвете!
- Броихме на афиша уж...
- Невярно сте броили!
Кой знай къде ли в този миг
очите ви са били!
- Но ето, на афиша
са изписани петнайсет!
- Е да...ала на сцената
излязоха шестнайсет...

Те махат за "довиждане",
обръщат се и тръгват.
Актьорът стар без цвете във ръцете
тръгва първи.
По-бързо, там,
зад прашната завеса да се скрие.
Сълзата, бликнала неволно,
в нея да попие.
Дали обиден, унизен
от туй пренебрежение
на сцената ще слезе
за поредно представление?!
...
Да, той е тук.
На НЕЯ е животът му обречен!

Как иначе театърът
останал би ВСЕВЕЧЕН!