Кога ли ще порасна...
Изглежда, до самия си край ще бъда същата наивна глупачка, каквато бях преди 15, преди 20, преди 30 години. Неразумно дете, което иска да разбере света, гледа го с чисти очи и чака светът да му отговори със същото...
Напразно ли чакам, бързам ли, много ли искам?
Какво всъщност искам?...
Един приятел - да заровя лице в гърдите му и да изплача всичките си сълзи. Да не пита за нищо. Да не ме утешава. Да не бърше сълзите ми. Просто да положи силна длан върху главата ми и да чака да се наплача. Да е готов дълго да чака, защото очите ми са извори - имам сълзи да удавя цялата вселена!
И тогава...
Тогава ние двамата - тази, която умее да плаче, и този, който умее да чака - ще поставим началото на нов човешки род. Хората ще се разбират без много думи. А най-хубаво ще е това, че колкото и да пораснат, ще си остават чисти.
Като деца...