На внучката ми Хейли (първото, посветено на нея - не отразява сегашната и възраст)

Нашта мома софиянка
с чудно име - англичанско! -
вече има две зъбченца,
бели бисерни парченца.

В миг усмивка засиява -
сякаш роза разцъфтява!
А под веждите дъгички
кротко мигат две звездички.

Махат две ръчички малки,
не признават залъгалки -
дръпнат мама за косите,
боднат тати във очите!

А крачетата немирни?
Тропкат, тропкат те безспирно.
Ах, на мама хубавелката!
Ех, на тати пъргавелката! 

Да ти е жива и здрава
тази софиянка ,
тази малка сладуранка!:))

Много е прекрасна. Какви очи и всичко останало! :-)

всичките ти стихове харесвам, но тези дето са посветени на Ицко и Хейли са ми любими. Мога да ги чета отново и отново....и всяко следващо прочитане отново ме кара да се усмихвам, все едно го чета за първи път.
А Хейли не е просто хубавелка, направо си е красавица....и с тези живи очички съм убедена, че е пъргавелка :))))

какви оченца и устенца и носленце....да го нацелувам ми се иска и да го настискам мекичко такова...

за дечицата . Да са ти живи и здрави, а когато си имам мой, ще отварям твоя блог и ще им чета :-)))

Красавица!! Прекрасно детенце! И много хубаво стихче! Поздрав!

Благодаря за пожеланията! Пожелавам ти същата радост - като му дойде времето!

Благодаря за пожеланията и че се отби - за да открия по този начин стиховете ти. Добавих те в Моя блог.бг, ще те чета...

очите са моите - и на двете внучета...
Благодаря!

наистина е невероятна! И певица!
Благодаря ти...

много си далече...Като си дойдеш в България къде отсядаш? В София или другаде?

Твои какво - деца или внуци? :)))))))
Благодаря ти!

още по-хубава е станала! Снимката не е от най-новите, отминалото лято е.
И на теб благодаря, че не пренебрегваш бабите :))))))

за това тапърва ще имам мой деца , пък ако е речено да видя и внуци , добре ще е :-))) ако не ще кажа на децата, къде да търсят стихчета, за вуците ми :-)))

Ако успея да ги издам, ще запазя книжка за твоите бъдещи деца и внуци!:))))))

и отивам в Плевен
Ти си в Ямбол доколкото схванах....

защото ако са като мен, товойте стихчета ще ги радват много :-)))

благодаря ти - всъщност, сега осъзнавам, че никой не е писал и издал стихове, които бабите посвещават на своите внуци ..., а би било прекрасно, нали - пожелавам ти го:)))

да - в Ямбол съм, но тази хубавелка е в София, та прескачам и до там...

замислям нещо. Дано имам възможност да го осъществя...Но едва ли съм единствената баба, писала за внуците си!

Истинско слънчице е.

О, извинявай- объркал съм се- гулема сладурана:)

Тя ми е ясната звездичка, така си я наричам. А момченцето е "на баба слънцето, огрялото"...

:))))))))Туй сега...за внучката или за бабата...(ти мене поне на снимка виждал ли си ме, освен тази на аватара?)