Зимна магия, макар и има нещо много тъжно и страховито дори, има я и надеждата и не е загубена топлината.

Как ми се иска да се махне тая зима и да дойдат пролетта и лятото... Много хубав пост! Браво!!!

ти ли няма да ме усетиш!
Точно така беше...На село, на Рождество(преди доста години), вечер...Излизах навън и се спрях за малко под сливата. Погледнах нагоре и видях луната между клоните...Тъжно ми беше, като на всеки празник - знаеш защо...
Благодаря ти, приятелю!

Отива си!
Затова реших днес да пусна този текст - за сбогуване!
Щастлива и влюбена пролет ти желая!

От кога дебна пъпките по дърветата,ама уви още малко.
Колкото красива,толкова не я обичам зимата.Въпреки,че тази година взех да свиквам с нея ;)
Хубав пролетен пост :)
Поздрав и дано провлачиш букви за пролетта и Слънчо :)

благодаря за коментара!
И наметни нещо, че кой знае дали ще дойде скоро пролетта :) да не настинеш!(липсват ми тук емотиконите, не мога да свикна с графичните символи...представи си смеещо се човече)

охо на мен откога ми е пролетно...
няма да минеш без стихче ;)

Дните студени
ще се стопят
вярвам за мене
ще блесне светът.
Слънцето топло
ще ме спаси
Спомен ще станат
студените дни...

за стихчето, Албена! Какво друго да очаквам от теб, освен топлина, облечена в стих!

"Черните клони на старата слива
разпъват луната на безброй кръстове." -

колко просто и гениално едновременно. Браво.:)

Този студ уж беше стегнал куфарите
някъде към полюса да заминава,
а изведнъж му идва наум и спира
при дамата на сърцето си – зимата.

Засипва я още толкова чаровно
нежен със сняг, възхитителен с вятъра
лек нощем. Не е готов да я загуби,
дори да е казал последната дума...

Отива си вече, изчезва - усеща се. :)

Точно тази картина ме впечатли най-силно. Отговаряше и на душевното ми състояние...

Прекрасен стих! Много нежен!

ти си прекасна :)

благодаря...

Вее и фучи зимата от безсилна злоба. Идва началото на живота.

Благодаря за топлия повей в блога ми...

ЗИМАТА НАПОМНИ И ДНЕС ЗА СЕБЕ СИ!ЧАКАМ С НЕТЪРПЕНИЕ ДА СИ ОТИДЕ И АЗ!:)))
ЖЕЛАЯ ТИ МНОГО СЛЪНЦЕ В ДУШАТА!:)))

Това което си казала ме натъжи, но зная, че не само в радостите има мъдрост... Благодаря ти за кой ли път, че мога да те чета и да се впускам в необятна гонка с прекрасното...

В душата ми е слънчево, бъди сигурна!

Мъдростта според мен се крие повече в болката, отколкото в радостта. Радостта е еуфория, изживяваме я заедно с някого и не ни остава време да се замислим.
В болката обикновено сме сами. И имаме предостатъчно време да извлечем поуките...но понякога ги забравяме и повтаряме същите грешки...
Благодаря ти за последното изречение. Рядко коментираш или отговаряш на коментари към твоите стихове, но всичко, казано от теб, е като бисер в скъпа огърлица. И...чувствата ни са взаимни...

защото ми е студено и усещам по-силно, когато някой с топлина доближи;
благодарна съм и не мисля вече за болката.
обичам зимата,
защото другите я не искат; колко ли е самотна...
обичам зимата,
защото е бяла и чиста
стаяваш дъх и се удивляваш как грозното е станало вълшебно...

Погледнато от този ъгъл...не знам дали мога да я обичам, но я (те)разбирам...
Идвай при мен, топло е.
Благодаря ти!