От памтивека на жената е наречено
да носи болките на този свят в сърцето си.
Обичана и приласкавана,
отхвърляна и унижавана.

И пак прощаваща.

В тъмни нощи тежки сълзи скриваме,
след дълго вечерно очакване заспиваме.
Обичани и унижавани,
отблъсквани и приласкавани.

Всеопрощаващи.


***

Изгасват светлините. Всичко стихва.
Затваря се на този ден кръгът.
На пръсти в брачното легло се вмъкваме.
Притихваме до силно мъжко рамо.
Изтръпваме в очакване на ласка...

Уморените съпрузи кротко спят.

Недоспали, недогалени, недолюбени,
от прегръдката гальовна на съня
в ранна утрин тихо се измъкваме.
Завърта ни в кръга си пак денят.

Уморените съпрузи си доспиват.

Със мислите си галещо привличаме,
защото пак умеем да обичаме
жени до края ще сме ние
щом глътка нежност си отпием...

Благодаря за отговора в стих!

Много хубаво!!! Браво!

Хубаво е, но част от описаното ти пожелавам никога да не изпиташ! Разбираш коя част, нали?

и честно казано за предпочитане е. Как политаш от щастие след обидата, прошка получила, след грубостта - ласка, след отхвърлянето - приемане. Всички ние сме просто хора и сме подвластни на чувствата и емоциите си не винаги в синхрон едни с други. Да си прощаваме и да се обичаме. Заедно сме по-силни.
Поздрав за прекрасния стих, мила mamas!

Когато обичаме, ни е по-лесно и да простим. Но да простим не означава да се примирим и да търпим когато продължават да ни нараняват...
И тези стихотворения са ми от старите, включени са в книгата ми още през 1994г. При едно изпълнение на тържество за 8 март директорът ни (един от малкото мъже в учителския ни колектив) ме похвали за това, че съм отдала заслужена почит на мъжете, които се уморявали от работа. Не беше схванал болката в " Недоспали, недогалени, недолюбени..." и иронията в стиховете "Уморените съпрузи кротко спят." и "Уморените съпрузи си доспиват." Мъжка му работа...